Бихте ли притеснили съседите си с ревящо дете на терасата?

  • 28 578
  • 736
# 720
Спорим около това дали някое от децата е длъжно нещо да свърши. За мен не е длъжно, но има установени някакви ритуали, поне при нас имаше такива, когато примерно стане време за вечеря - за да стане по-бързо, а и с чисто обучително-математическа цел и учене на "бърза математика", едното дете слага прибори за всички, но идва при мен и ми казва колко му трябват - така хем трябва да се светне колко хора сме, хем по колко вилици на човек трябват, хем колко да му дам. Другото дете носеше чашите или редеше салфетките. Но не е било задължително. Често аз приготвях всичко и виках всички на масата. Не са били длъжни, но каквото им кажех да направят го правеха. Не по задължение, а за да помогнат да стане по-бързо или защото имаме някакъв друг ангажимент, за който бързаме или просто аз не смогвам за момента и ми помагат на мен.
Виж целия пост
# 721
Добре е да поправиш уменията си за четене с разбиране, Афродита. От тази тема би могла да разбереш, че още от ранно детство хората се учат, отначало чрез елементарни дейности като отсервиране на чинията, в която си ял, а после и с измиването ѝ, на споделяне на работата и задълженията в семейството, както и на навици за нормална хигиена и поддържане на дома.
Ако не си отсервира сам чинията като дете, едва ли като възрастен ще ги трупа докато свършат. Достатъчно е да вижда родителите му какво и как правят. Аз лично не знам да има семейство, в което всеки сам си сипва, вдига чинията и си я мие и така да се изрежда цялото семейство. Това е модел за съквартиранти. При този модел на самостоятелно обслужване, с общите купи и купички какво правим, кой е редно да ги измие, ако са ползвани от няколко едновременно? Обикновено или е съвместна дейност или днес сервира единия възрастен, а друя мие и после се разменят. Има и такива семейства, в които един прави всикчо, но е изкривен модел вече. За миенето вече има достъпни миялни машини, та няма да е проблем на Иванчо, че в градинска възраст родителите са му мили чинията.
Виж целия пост
# 722
Значи трябва аз да прибирам мръсните чорапи на 12 годишната ми дъщеря,да и подреждам бюрото,да бърша прах в стаята и,да я оставя да си хвърля дрехите където свари и да вървя след нея да ги прибирам..Ами не е нормално за мен...и за детето ще е вредно...
Виж целия пост
# 723
Съвсем прекалихте с крайностите. Всеки се научава да се грижи за себе си, когато му дойде времето да се грижи за себе си.
Това за съжаление съвсем не е вярно. За съжаление.

Не е въпрос само за научаването, а и за превръщането на някои елементарни битови неща в навик и част от ценностната система. Няма нужда да става Монк човек, но е добре да има поне базови навици плюс съзнанието, че щом живеем заедно, житието-битието е обща задача.
Именно! Не бих го казала по-добре.

Следвах в едно от така наречените grandes écoles. Беше пълно с високо интелигентни момчета от буржоазни семейства, обгрижвани от мама и наетите жени. Много бяха готини, но инфантилни, непригодни за самостоятелен живот. Добре, че масово заминаха на еразмус през четвъртата година. Чудно им се отрази. Като майка на две момчета, не искам това за децата ми. Искам да станат самостоятелни, адаптивни и да имат навици. Навикът не е нещо, което се появява за година-две, а ти служи цял живот. Тук се отделят от дома на 17-18. Не искам да ги подиграват в коридорите на университета и момичета да ги избягват.
Виж целия пост
# 724
Значи трябва аз да прибирам мръсните чорапи на 12 годишната ми дъщеря,да и подреждам бюрото,да бърша прах в стаята и,да я оставя да си хвърля дрехите където свари и да вървя след нея да ги прибирам..Ами не е нормално за мен...и за детето ще е вредно...
Дрехите би следвало сама да си ги слага в коша за пране, гледай как ти го правиш с твоите дрехи. За бюрото едва ли й е по-удобно някой да й размества нещата и вероятно ще предпочете сама да си ги оправи - гледай от теб, как подреждаш другата част от дома, просто ще се опита да копира модела, ако ли не - едва ли ще ти утежни живота да събереш "едно бюро моливи и ластици". Бърсането на прах в тоя дом, също е твоя задача.  Ако пък е гледала как ти бършеш другите стаи и реши нейната сама да я избърше, няма да я спираш естествено. Въпрос на подход е, но бива да й се вменяват задължения. Най-малкото децата се бунтуват срещу подобни задължения.
Виж целия пост
# 725
Ако предоставяш на някого негово пространство, трябва да сти готов на това, че той ще го организира както намери за добре. Ако не му пука за мръсните чорапи, ще му миришат на него - не е нужно ти да ги прибираш. За да се научит, трябва и да минат през собствения опит за тези неща - кога печелят и кога губят. Поне битовите дейности не са фатални и има достатъчно поле за опит и грешка, освен ако възрастните не са невротични до степен да искат всичко да е по конец и както те кажат на принципа "това е моят дом, като пораснеш и се изнесеш прави каквото щеш, но докато си тук ще играеш по моите правила". Не си мислете, че децата са толкова неспособни, че да не се усещат.
Наскоро много се смях  - влизането в стая на пубер е като влизането в ИКЕА - уж влизаш само да погледнеш, а излизаш с 5-6 чаши и три чинии.
Виж целия пост
# 726
Ето, моите сега са в кухнята, решили да правят бисквитена торта. Ми хубаво, нямам против, само че им казах квото омажат да си го изчистят после. Аз мога само да измия мръсните прибори и съдове, но толкоз. Не искам мазало в кухнята и крем по пода и стените. Задължително престилки и вързана косата. По едно време почнаха да се карат кой да маже крема и кой да подрежда бисквитите. Викам им, ако не намерите начин да работите в екип и без кавги прекратявам упражнението. Млъкнаха, разбраха се и всичко завърши тихо и кротко. Гледам, чисто е, прибрали са продуктите по местата. Отивам да измия, защото се притеснявам, че няма да изплакнат добре препарата, че да не се отровим, а и да не счупят нещо да се порежат. Като пораснат още малко ще им дам и да мият.
Виж целия пост
# 727
Интересно е, че само една, яко залитнала по златните яйца хеликоптерна и обсебваща майка е подкрепяна от жена без деца, която в други теми ги нарича невъзпитани, лигави, тръшкащи се, в съвсем нормални ситуации.
Много показателно е.
Виж целия пост
# 728
Ето, моите сега са в кухнята, решили да правят бисквитена торта. Ми хубаво, нямам против, само че им казах квото омажат да си го изчистят после. Аз мога само да измия мръсните прибори и съдове, но толкоз. Не искам мазало в кухнята и крем по пода и стените. Задължително престилки и вързана косата. По едно време почнаха да се карат кой да маже крема и кой да подрежда бисквитите. Викам им, ако не намерите начин да работите в екип и без кавги прекратявам упражнението. Млъкнаха, разбраха се и всичко завърши тихо и кротко. Гледам, чисто е, прибрали са продуктите по местата. Отивам да измия, защото се притеснявам, че няма да изплакнат добре препарата, че да не се отровим, а и да не счупят нещо да се порежат. Като пораснат още малко ще им дам и да мият.
Т.е. от цялата работа излиза, че си ги накарала да ти пазят тишина, понеже по някаква причина не ти понся детската врява на собствените ти деца. Освен това ще измиеш изцапаните прибори (защо, нали ги учиш на домакинстване) и ще изчистиш след тях, понеже им нямаш вяра те какво са свършили? За първи път ли минават плота и пода? Знаеш ли, ако някой ходи подире ми, като дърта свекърва, и мие след моето измито, дали повече аз ще хвана да мия - няма. С това си деяние показваш на децата, че са некадърни, да избършат с един парцал.
Виж целия пост
# 729
За всяка майка нейните деца са златни яйца и това е напълно нормално. Мен по-скоро би ме напрегнало това майка да приема децата си като всяко друго дете, без да е пристрастна. Тогава по какво се различава от всяка жена, която ще срещне децата й някъде? Слава Богу, че сме пристрастни към децата си и ги смятаме за златни яйца, иначе децата ще са оставени на милостта на чуждите хора.
Виж целия пост
# 730
Интересно е, че само една, яко залитнала по златните яйца хеликоптерна и обсебваща майка е подкрепяна от жена без деца, която в други теми ги нарича невъзпитани, лигави, тръшкащи се, в съвсем нормални ситуации.
Много показателно е.
Квалификаите ти говорят много за теб, да не говорим, че изобщо не си наясно кой колко и дали има деца, ама се напъваш.
Ако за теб е нормално да се тръшкаш в магазин и да пререждаш хората, понеже искаш сега, веднага и на секундата  да стане на тоето - за мен това не е нормална ситуация. Жалко, че за теб и явно доста други - е. Кел файда ако това същото тръшкащо се и правещо циркове дете си слага дрехите в коша за пране или си вдига чинията, ако навън се държи неадекватно. Има хора, при които в тях е като в аптека, но в същото време са отвратителни като държание.
Виж целия пост
# 731
Много зависи от ситуацията. Ако моето дете не е право, смятам за свой дълг и обич да съм коректив. Много е важно човек да е обективен, дори спрямо себе си.
Виж целия пост
# 732
Е, Андариел, много далече отиде. Не говорим за майки-психопатки, но и другата крайност не е добре. И няма нищо лошо да имаш изисквания към децата и пак да са ти златните пиленца. Но, пък и да нямаш никакви изисквания не е ок. И кой говори, че са оставени на милостта на другите хора ? Това пък откъде дойде ? Изобщо, правиш някакви много крайни заключения, ама така с високомерен тон, все едно не те интересува чуждото мнение.
Виж целия пост
# 733
Точно защото детето ми е,, златно яйце ,,за мен е важно да го науча на ред.
Виж целия пост
# 734
Досега не съм видяла човек с акъла си да няма никакви изисквания. Тези, които съм видяла, са имали някакви свои дефицити, при това сериозни. Щом едно дете се е научило да ходи на гърне, а после в тоалетната, да яде с прибори и да се облича, значи не е съвсем като да няма изисквания към него. Иначе щяха да го оставят да си върши работите по земята.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия