След деветмесечен копнеж, започна АВГУСТовският бебевалеж (12)

цели 10- 13 дни бях с 4 см. разкритие, но не ме болеше и си стоях в къщи, чакайки да ми се спукат водите или да започнат контракциите. Когато започнаха контракции отидохме до спешното на "Майчин дом", София и ме приеха. Бях без избор на екип, но слава Богу ми се паднаха добри лекари. Бях настанена в родилна зала и там си стоях самичка, докато ми се засилваха контракциите. Можех да си ходя до 00, когато поискам. Когато реших, че вече не издържам на болката, помолих лекарите да ме прегледат и ако може да ми сложат епидурална упойка, но се оказа мнг. късно, защото вече бях достигнала 10 см. разкритие и раждането беше започнало. Стараех се да дишам правилно, но когато ми сложиха система от окситоцин започнаха напъните и изобщо не можех да си контролирам тялото. Изпаднах в паника и изобщо не чувах лекарите, които ми даваха указания кога да напъвам и как да дишам. При мен напъните боляха също толкова, колкото и контракциите и напъвах погрешно с лицето. Когато бебето излезе, първото, което видях е, че имаше гъста черна косичка, на масури. Сложиха ми я на гърдите за малко, докато ни вържат гривничките и тя както си плачеше, се успокои. Бях на седмото небе от щастие и благодарях на лекарите. И на тях не им беше лесно, бях осмото раждане за вечерта, а и тъкмо им свършваше смяната и бяха вече страшно изморени. Това бяха хубавите ми моменти от престоя ми в тази болница, след това се заредиха доста лоши моменти. Исках да съм на ет. 12 с бебето, но нямаше свободни стаи и ме настаниха на ет. 9, а нея я изпратиха на ет. 12. В продължение на цял ден никой не дойде да ми каже как е бебето, дали е живо и здраво, а мъжът ми не го пуснаха да я види. След като в края на деня ме настаниха на ет. 12 вече си бях с нея, като за времето през което бяхме разделени и беше давано адаптирано мляко. Там отношението на акушерките, които се грижат за бебетата беше безкрайно грубо, некомпетенто, бездушно, внимание- нулево. Когато попитах нещо, ми отговаряха през зъби. Не достига персонал, работата е много и повечето са страшно изнервени, което за мен пак не е оправдание за поведението им. Една вечер пропуснаха тоалета на бебето ми, а на два- три пъти пропуснаха да му донесат адаптираната добавка в опр. за това часове и когато попитах единият път защо не ми е донесено млякото, едната акушерка ми отвърна "Ами да си го закърмила, каква си такава майка". Само една единствена от тях беше мила, отговаряше на въпросите ни: моите и на момичето в стаята и ни даде разяснения за кърменето. Но тя се появи вече, когато щяха да ме изписват, и за съжаление, т. к. никой не ми обясни, че е хубаво първо да слагам бебето на гърда, а след това, ако е недохранено да му се дава адаптирано мляко, аз реших, че нямам достатъчно коластра и директно започнах да му давам от шише. Тя така се научи на лесното, че сега отхвърля гърдата и изобщо не иска да засучи. А според вътрешния им ред е било задължение на дежурната сестра, която ме е приела в отделението да ми обясни всичко за кърменето. Въпросната сестра / акушерка, не знам точно/ , когато ме прие там си поиска почерпка, после си сложи бонбоните и колата в дамската чанта и повече не я и видях. Беше една лелка с топирана оранжева коса, за която не искам повече да си спомням. Дамянче не спря да реве две денонощия подред, като през цялото време я разнасях на ръце из коридорите, за да се успокои. Но тя си присвиваше крачетата към коремчето и така разбрах, че нещо не е наред. На втората поред, безсънна и за двете ни вечер не издържах и отидох до дежурната акушерка да помоля да я прегледа. Открих и кръв в памперса и, което впоследствие, се оказа, че е нормално, а за тези 48 часа тя беше повърнала четири пъти млякото си изцяло. Та, въпросната акушерка, без да ме разпита какви са ми притесненията, погледна памперса и я прегледа в областта на гениталиите и след това ми каза, че нищо и няма и тя е просто "Една ревла". При раждането била получила хормони от мен и затова се късала да реве, а аз да съм свиквала. Добре, че на другата сутрин имахме визитация от педиатър, който веднага и назначи друго адаптирано мляко и беба се успокои и оправи и следващите дни предимно спеше, за да си навакса съня. Впоследствие разбрах, че не съм и давала правилно водата, защото вода не се давало 30 мин. преди или след хранене, а аз и давах по всяко време. Освен това разбрах, че адапт. мляко се давало веднага и остатъка се хвърля, а една от акушерките, които ни ги носеха ми беше казала да и дам малко мляко и след известно време пак да и дам, та е напълно възможно да съм и давала развалено, вкиснало от жегите мляко. За тези 48 часа се чувствах тотално изоставена, обезсилена, гледайки как се мъчи детето ми и безнадеждна, обвинявах се, че нещо не правя както трябва и че не мога да я закърмя, завиждах на мамите около мен, чиито бебчета спяха през повечето време съвсем спокойно и се кърмеха нормално, а аз обикалях в коридорите с нея на ръце и не можех да я успокоя, а беба неистово ревеше през цялото това време. Аз се смятам за доста силна жена, но се сринах психически дотолкова, че само плачех. Добре, че близките ми бяха постоянно до мен, на телефона и ме успокояваха. Без тях не знам как щях да издържа там. Така една по- мила акушерка ми каза, че имало стая с ел. помпа за кърма, но това чак на 3- тия ден от престоя ми там, та поне започнах да се изцеждам, за да си поддържам лактацията. Върха на положението там беше в деня на изписването, когато се оказа, че всъщност в тази болница няма стая за изписване, нито организация за това / в същия ден бяхме няколко майки за изписване и аз не исках да се засека с другите/, нито точен час, а просто една акушерка слиза с теб и бебето във фоайето на болницата и го подава на таткото. При мен даже не искаха да слязат, че било в края на работното време, но добре, че една от тях се смили, за да се зарадват поне роднините, пропътували 300км., за да ни видят. Та така, с облекчение си тръгнах от тази болница и никога няма да се върна отново там. Мога  да благодаря само на лекарите: д- р Фръндева и д- р Димов и педиатрите, на които попаднах, но чиито имена не знам и си свършиха съвестно и компетентно работата.