След деветмесечен копнеж, започна АВГУСТовският бебевалеж (12)

DESingspire , Yana Pencheva   честити бебоци. Да са ви живи и здрави и бързо възстановяване на вас. 
При мен няма нищо ново и интересно. Малко повече ми е натоварването тия дни,а и жегата. Всичко това ме предразполага да се чувствам като глиганче 
diana.88 ние затова досега дума не сме обелили за името. Всеки който ме пита казвам,че още не съм решила. И много ме дразнят хора,които постоянно питат 

Здравейте отново
Бърз отчет след днешният преглед: Размерите ни са си в норма, даже изкараха бедрото по-дълго(аз далеч не съм от високите, явно и ДАНО не се е метнал на мен ). Плацентата е неузряла, води си имам, няма контракции. Явно бебо няма нииикакво намерение  да  излиза в скоро време, то си има и доста до термина още, но покрай толкова бебчета наоколо напоследък, ми се ще вече леко да започва да се ориентира към изхода, ама той  е на друго мнение Продължаваме с чакането и пуфтенето

Честито на мама DESignspire и браво за големите бебоци! Да са ви много здрави, щастливи и засмяни дечица!   

purblanca Слагах цикатридина, защото действало благоприятно за разтягане и омекотяване на тъканите и предотвратявало разкъсвания.. и за по - лесно получаване на разкритие.

Амфорка Браво за хубавия преглед! 

Аз направих една огромна разходка тази сутрин и единственото, с което се сдобих са поддути и ужасно болящи крака... индикации за раждане никакви 

Чак сега го видях и сме се разминали. Точно по това време бяхме там да подпишем договорите за стволови клетки.

designspire  честито! Много големи бебоци си отгледала! Браво! Да са живи и здрави и да растат безгрижни и щастливи!

Мисля, че честитих на останалите мами във фейсбук, но още веднъж да пожелая на всички обебили се да имат живи и здрави рожби и бързо да се възстановяват!

Ние името го казваме на избирателен принцип, т.е. Не на всички, но не го и крием...

Аз вчера бях на тонове и преглед. С тоновете всичко е ОК. Шийката ми се е скъсила на 50% и още нямам разкритие. Две вечери подред си имам регулярни контракции за около два три часа, но после затихват. Вчера бяха даже на през 10 мин. Току виж до края на седмицата се обебя и аз .

Да си копирам и тук отчета от днешния преглед 
39гс + 1 ден, термин 10.08; главичка 96мм, бедър 77мм, 3.800кг (+- 500 гр). Води, шийка, кръвоток, плацента (свежа, както се изрази докторката) - всичко е идеално и никакви признаци за раждане 
Ако до термин няма раждане, ще мислим план за пренасяне (овуто ми беше 1 седм по-късно, така че е възможно). Размерите на баткото 10 дни преди термин бяха подобни. Неговото раждане се разви за часове ден преди термина. Много се надявам и малкия да последва примера му, но ако може да пропусне 8 и 9 като дати, че има роднини родени тогава 

И аз днес се разминах замалко с Емел
bambucha_85 - мм склони да се раздели със сумата за съхраняване на стволови клетки, така че и аз днес взех документи да попълваме. Гледам, че голямо четене ни чака

Мм склони да кръстим бебока с моето име фаворит. Кратката форма не е много готина, но пък нямахме и друг вариант  Никой от роднините (освен сестра ми  ) не е питал как ще го кръщаваме. Така беше и с баткото. И двете имена нямат общо с никакви роднини 

мама DESignspire - честити момченца, да са живи и здрави всички други мисля съм поздравила във ФБ, ако имам пропуск -   

Криси ме зърна поне в колата ...

Съжалявам, че не успяхме да се видим. Онзи край на София никога не ми е допадал, а както бях тръгнала без карта, съвсем я закъсах.

Насрочихме дата за секцио на 15.08. (термин 23.08). Още ми е съвестно, че ще го изкарваме бебето седмица по-рано ... Ослеков се опита да ме убеди да родя нормално, като според него няма никакви показания (медицински или немедицински) за секцио. Искам да ви кажа, че вече ми се струва скоро и страшно.

Едно малко утешение ми е, че датата е специална.

Хаха, Емел, аз шофирам от скоро (а имам книжка от 2006г) и маршрута от вкъщи до болницата е единствения, по който карам сама (все пак ми е на 10 мин макс). Иначе шофирам само с мм, че ме е шубе да не изпусна някъде някой знак, лента, набутвач или пешеходец 

 

Aз съм изминавала пътя Прага-Хага и обратно сама.

Но миналата година, макар придружавана от ММ, не успяхме да се разберем с един ТИР (отново в чужбина). От тогава ме е страх.

Привет!   
Вчера се опитах да ви пиша от болницата, но всичко изчезна и ме мързеше да пиша пак, а и като беше делничен ден всичко се случваше дооста по-експедитивно отколкото в лежерните Събота и Неделя... При все че имаше раждане в момента, в който пристигнах, веднага ме настаниха, включиха системата и ме проверяваха през прилични интервали. Даже като свърши системата моментално звъннах и една от акушерките излезе от раждането да ми махне абоката.. Малко си възвърнах вярата във Вита.    А иначе, както съм споменавала - ще раждам там само и единствено заради моята гинеколожка - тя изражда там, а аз на нея имам безрезервно доверие. 
Сега изпитвам лек дискомфорт (като придърпване) на ръката, на която ми беше абоката.. предполагам е нормално след 3 дни системи... но ако не мине до няколко дни ще се обърна към лекар 
Anabella, честит рожден ден на патерица! 
Янче, itudzharova, честити бебенца и тук!    
Наденце, кефя ти се на спокойствието!  Дано да си заразна! 
сладунка, добре дошла!   
jonitu, много се радвам, че успя да се включиш!  Всяка новина от някоя мама е повод за радост!   
DESignspire, честити нови членове на семейството!   
Аз да ви се оплача - в неделя, когато бях във Вита, и стоях там над 3 часа... ММ и малкия са били на детската площадка. Никола е доста самостоятелен и може да ползва всички съоръжения почти без помощ, но какво са направили не знам - малкия паднал от пързалката - наранявания няма никакви (освен леки драскотини, които така или иначе рядко му зарастват), но явно така се е уплашил, че от тогава е много кисел. Още през нощта срещу понеделник бълнуваше и ми разказваше как паднал, тати бил там, мама я нямало и т.н. След това уж беше забравил, но сега на всяко леко удряне или падане (както досега не им обръщаше внимание) се започва един рев... и не се успокоява с нищо  Малко ми е притеснено.. Другото което е, че май са тръгнали и последните кътници, и те допълнително утежняват обстановката... Чудя се дали да прибягвам до баячка (знам, че не всички го признават това, но си мисля, че може и да помогне) или просто да имам търпение да позабрави случката... 
И още малко да се оплача - струва ми се, че ми е твърде малък корема, притеснявам се - не знам дали има място това дете... уж я измериха към 3кг на последния преглед, но +-400гр... Но пък ми се появиха някакви пулсации в областта на кръста (каквито досега не съм усещала) и се чудя дали индикират нещо друго, освен че не си щадя кръста  
Нямам търпение да си взема утре резултатите от кръвните изследвания и да се уговоря с док за следващата ми ЖК... Нещо взех да се побърквам... 
Хубав ден ви желая!   

bubs69 - аз лично не съм по баячките 
Това, което съм чела и се препоръчва за всяко по-стресово преживяване на мъниците - да говорим за случката, да я обясняваме, за да им помогнем да я осъзнаят и да не се страхуват от нея. Как е паднал, как го е заболяло, защо мама я е нямало и тн... Когато нещо ги е разтревожило и объркало не е добре да го "забравят" без да са го осъзнали и да са превъзмогнали уплахата, защото се насаждали подсъзнателни страхове. Спокойно и позитивно да се обсъжда случката докато самото дете желае / има нужда. Дано му мине бързичко 

Криси, благодаря ти за бързото включване! Днес бяхме на детски рожден ден и може би това ми повлия да се замисля над баячка.. Всички знаеха, че Ники е от децата, които падат, стават и продължават .. а днес много бурно преживяваше всяко леко почукване и въпреки, че ходих и му говорех спокойно и т.н. (което досега го е успокоявало) той си плачеше неутешимо.. Това ме притеснява и провокира да търся други варианти.. А и както и ти си споделила за притесненията ти за престоя ти в болницата за раждането - и при мен ги има същите страхове.. Че баща му понякога много излишно се паникьосва, пък и свекървата (която ще му помага) тонът й на говорене е все едно се кара непрекъснато... И знам че нито единият ще търпи съвети по телефона, нито другият... И затова се филмирам.. 

Здравейте момичета   
На всички нови мами,честито,бъдете живи и здрави 
Пиша този пост -ей така,няма с какво конкретно да се похваля или оплача.
Просто ме обзема някакъв страх и от раждането и от след това. Дори повече се притеснявам от това че няма да мога да се оправя с детето,като цяло имам чувството че няма да съм добра майка.
Страх ме е и от кърменето(ако изобщо кърмя),като цяло съм наплашена от една позната,която го описваше като много гаден период....
Съжалявам ако съм ви натоварила с негативния си пост....
Лека вечер от мен 

О, нашият татко е точно обратното - нищо не го впечатлява особено и нищо не е особено важно. Да не говорим, че се състезава по инат с малкия и го разплаква за глупости, направо ме вбесява понякога   От сутрин до вечер обяснявам за особеностите на детския пубертет, а той все едно наопаки нарочно прави А и нашия батко си бръщолеви на негов език и освен мен никой не му разбира "приказките", не му знае всичките навици, ритуали и тн...

Dessyy9009 - споко, първите 1-2 месеца наистина са  Аз бях в леко умопомрачение и нямам много спомени  Но лека полека ще се напаснете и ще влезнеш в ритъм, няма страшно 

DESingspire , Yana Pencheva,

Честити бебоци! Нека растат здрави и щастливи!

П.с. Дано не съм изпуснала някоя и друга мама...

Днес ние с бебето явно се уморихме от емоции: аз съм спала непробудно 2 часа следобяда, а малката не мога да я събудя като хората - раздвижи се и пак заспи - нещо, на което не съм свикнала. Баща и ми се кара, че я тормозя. Ами ще я тормозя яяяя - да спи, като излезе. Няма да ме стряска сега на финала.

Както си карах една страхотна бременност, от 2 дни насам имам ужасни киселини. Нищо не помага .... 

Хайде включвам се малко да ви разсмея:
Тази сутрин се събудих в 6 часа   и след като не успях да заспя повече, станах и започнах да чистя   излъсках дори котлоните,  шкафове, под, а когато ММ се събуди го изпратих до мазето за чувалче с почва-просто присадих 1 цвете  . По-късно направих и една разходка в Южния парк с 2 думи обземаме и мен лудоста на финала и според мен е нормално всеки да изпитва лек страх; Деси  
Разбира се целия ден ми беше сънливо и изтощено след сутришните занимания, даже поспах на обяд.