Моля за съвет - не искам връзката ни да угасне

  • 21 699
  • 212
# 150
Още с отговора ти на втора страница ме загуби да прочета цялата тема.
Какво означава: не искам да й ''посягам''

Секс не се прави с '' посягане'' - и аз никога не правя секс с посягане, нагласа, уговорки за това.
Секса за мен също трябва да стане спонтанно, отиваш при нея, започваш да я галиш, да я гушкаш, да я целуваш, да я събличаш и нещата ще станат.
Това време което отделяй да четеш и пишеш тук, го ''вложи'' в това как да я изненадаш, като приготвиш вечеря преди да се е прибрала, как като си легнат децата да измислиш нещо романтично за вас в спалнята, да й купуваш нещо малко, да й направип някаква изненада тип - да оставяш малки значи на всякъде докато стигне до дадена изненада. Никога не съм спирала да измнислям всякакви такива неща.
И мъжа ми е на 34г и към каквото и да го подтикна е готов, но не му ''посагам'' както и той на мен.
Проблема според мен е в теб, преминала съм това. Мислим, че проблема е в другия, че не ни обича, но релано ни е не му даваме причина да ни обича. Скучни сме, досадни, еднообразни. Ти трябва да се промениш. Ти!
Това е моето мнение, защото не напълно в същата ситуация , но в подобна и то аз се чувствах в твоето положение, макар че при нас секс не е липсвал никога. Просто за да има половинката за каквото и да е желание, да те обича, да прави секс, да се смее - то се дължи на човека до него.
Особенно мъж, който няма самочувствие и се самосъжалява - как да я спечелиш. ти рябва да си мъж.Децата са си деца, те си лягат, ноща е пред вас.
Виж целия пост
# 151
Тръпка не може да бъде цял живот, тя угасва като свикнеш с един човек, но отношенията трябва да са добри, да се разбират, да няма дразги! Но и да намери тя друг мъж, пак тръпката ще я има определен период и пак е същото! Няма смисъл! Някой е писал тук, че трябва да бъдат добри приятели, но време от време да правят и секс!
Виж целия пост
# 152
Тръпка не може да бъде цял живот, тя угасва като свикнеш с един човек......
Абе, не е баш така, да ти кажа ......     Laughing   има си я тръпката, може да не е като в първите месеци/години, но "не ти ли се подкосяват краката", като те докосне, бегала е работата!

Пп:все повече си мисля, че под "тръпка" хората разбират различни неща.
Виж целия пост
# 153
А ми я обяснете тази тръпка  Laughing

Ток ли те удря или какво  Mr. Green
Виж целия пост
# 154
Да, писах по повод на идеята, че децата могат да спасят всичко - за съжаление не могат. Тъй като виждам, че за Nephrite разводът е най-страшното нещо, просто казвам, че до него не се стига лесно, а след като са изчерпани всички опити за оправяне.

Авторът и жена му могат да си карат така още много години, може и да изгърмят след 6 месеца - никой не знае.

Има много безотговорни бащи и идеята, че никой не може да се грижи за детето като родния му баща е малко преекспонирана в днешно време. Иначе нямаше да е пълно с деца, израсли без бащите си.

А това, че всеки ще гледа да бяга като имаш деца и аз съм го слушала  hahaha

Вижте сега........в тази ситуация нямаме кръвни врагове, които се мразят - в такъв случай изходът е ясен. Ние тук имаме една фръцната и отегчена жена и мъж, който се чуди къде бърка. То, ако се разделяме всеки път когато огънят угасне или ни доскучае......писах вече за върволицата.
А по въпроса за тъпите ми бащи, ситуацията беше хвани единия - удари другия. Първият категорично не става като човек и се чудя за какво са се взели с майка ми, а вторият - беше свестен, но много нервен и избухлив, и май имаше някакъв психичен проблем човекът. Обаче, моите родители са се оженили на безкрайно млада възраст (19 и 22 години) в съвсем други времена. В случая имаме двама души, които съвсем съзнателно са избрали да са заедно, неповлияни от родители и обстоятелства, и съзнателно са решили да имат цели две деца.
Ами, животът не е хи-хи ха-ху, дами и господа! Иска се малко дисциплина и зрял поглед.
Виж целия пост
# 155
Аз казвам точно това - че заради изчезнала тръпка никой не се разделя  Peace Проблема е, че срещне ли нова такава единият - всичко заминава  Crazy

При мен и аз, и бившият сме от семейства, оженили се на по 20 години, това не им е попречило да са си заедно и до днес  Wink Въпрос на късмет.
Виж целия пост
# 156
Друг е въпросът,че децата най-много усещат кога в едно семейство нещо липсва Peace
та да се каже,че в името на децата трябва да се стои в един брак е  лудост
аз съм израснала в такова семейство, усещах,че нещо не е наред
ако баща ми не беще починал млад,щяха да се разведат-сигурна съм в това
не е нужно да обяснявам -защо сега не вярвам в щастливи семейства,не че няма такива -разбира се
Виж целия пост
# 157
Сигурно пак нещо не разбирам но не виждам връзка между това да си живяла в нещастно семейство и да не вярваш в това да има щастливи семейства.  ooooh!

Семейното нещастие не е наследствено  Peace
Виж целия пост
# 158
Семейното щастие се гради от двама, не от един.


... То, ако се разделяме всеки път когато огънят угасне или ни доскучае......писах вече за върволицата.
...

Така е, но има някакъв базов минимум/за всекиго различен/, който човек очаква да получи от една връзка. И в случай, че поне този минимум не се покрие в нея, вероятността, за която Dana пише никак не е малка. Друг е въпроса на кой колко му пука, и дали прави нещо по въпроса.
Виж целия пост
# 159
Не бях пред компютъра през уикенда, но виждам, че дискусията продължава. Благодаря ви!

Виждам, че дискусията почти напълно е поела в посока на секса. Да, знам, че е важен момент и разбирам, че може би наистина съм заемал досега погрешна позиция. Леко странно ми е само, че очакванията на повечето от вас са, че един подобрен сексуален живот ще "изтегли след себе си" и хармонията в ежедневието. Честно казано, аз си мислех, че отдалечаването ни е плод на липсата на еднаквост в характерите (макар че почти всичко правим заедно и с децата (рядко някой от нас излиза сам с приятели), нямаме някакво значимо общо хоби), грижата около децата и рутината на ежедневието...

Някои от вас се питат "ами жената какво прави по въпроса". Не знам - може и тя да търси някакъв съвет от някого  по свой си начин. Може пък и да не търси и да очаква промяната да дойде от мен или от самосебе си. Но аз не мога да й кажа: "Окей, виж аз какво усилия полагам, кажи и ти какво си готова да направиш". Не става така, с изисквания...
Също така не си и представям да й кажа "иди си прегледай щитовидната жлеза". Макар че оценявам съвета, смятам, че би било адски грубо от моя страна. Ако реши сама, че трябва/иска да се прегледа, би било най-добре.


Така че, още веднъж, благодаря ви за мненията и съветите.  Сега от мен си зависи да осмисля и да успея да променя нещо в следващите седмици и месеци. (Средата на август сме една седмицса на море и дано условията са добри, за да си прекараме позитивно:) )Не знам дали има смисъл да пиша в темата в случай на някакво развитие на моя "случай" - може да ви е любопитно, но все пак нека не се превръщаме в Биг Брадър Simple Smile

И специално за любителката на теориите на конспирацията VVV_76: Не че твоето мнение (че всъщност съм жена) ме влияе в случая (освен да ми покаже какви очаквания за мъжко поведение имат някои жени), но в случая просто грешиш. Жива и здрава Simple Smile
Виж целия пост
# 160
VVV_76 e мъж  Laughing

Знам го от сигурен източник  Mr. Green

Виж целия пост
# 161

Аз съм мъж, на 35 години съм. Жена ми е с 4 години по-голяма. Кавам "жена ми", но на теория не сме женени, но на практика живеем заедно от повече от 8 години. Имаме и две деца - на 7 и на 4. И двамата сме образовани хора, работещи, със собствен дом, така че не бих казал, че имаме някакви битови проблеми, които да ни притискат.

Но все пак нещата не вървят добре. С жена ми се отдалечаваме все повече и като че ли сме достигнали някаква точка, от която е трудно да погледнем в миналите години и да се върнем там.

Оказва се, че нямаме твърде много общи интереси. Това на мен някакси не ми пречи и е пречило, защото харесвам жена ми иманно заради това, че е различна от мен и един вид ме допълва, но виждам, че на нея й тежи.
Нямаме баби и дядовци подръка, затова рядко се случва да излезем някъде само двамата и да имаме време само за себе си. А дори и когато се случи да отидем на кино или на ресторант, обикновено след 11 часа и двамата сме уморени и пенсионерската си се прибираме вкъщи да се наспим.
Често се случва да се караме за някаква глупост. Всъщност в повечето случай това за мен даже не е каране (викане), а дискутиране на някаква ежедневна ситуация, където двамата имаме различни мнения, но отново виждам как това на нея й тежи. Сякаш някакси би искала да има някакъв невидим синхрон между нас, като по филмите... но аз не мога да го "осигуря" 24/7, във всяка една ситуация.. Аз в резултат на това се стремя и полагам услия да не започвам ненужно такива ежедневни "дискусии", което обаче понякога има отрицателен ефект - получава се така, че съм незаинтересован.
Това е може би най-честият упрек, който тя има към мен: че съм като "робот", който прекалено логически подхожда към ситуациите. С което не съм съгласен, но е факт, че вътре в себе си инстинктивно се стремя да се съобразя с нея и нейното мнение и позиция. Не само защото не искам да се караме, но наистина искам да я накарам да се чувства щастлива.
Но явно нещо й липсва, и стената между нас сякаш само се издига.
Секс не правим вече доста време. ..............Последно правихме секс преди може би две години... Тъжно..
На мен ми липсва, разбира се, на нея, мисля, също, макар и изглежда доста по-малко. Но аз не искам да я принуждавам и да го правим насила, иска ми се нещата да се оправят и желанието й да дойде само. Само че това все не става и не става...

Онзи ден ми каза: "Докога можеш да издържиш така? Седиш така и дните си минават. Изглежда сякаш между нас няма никаква останала обич". И това не е първият път, когато водим такъв разговор. Но това всъщност не е разговор де, няма какво да се каже с думи, че да се поправят нещата. Казвам й, че я обичам, че искам да съм с нея и тя да бъде щастлива, но това си остават само приказки, предизвикващи тъжна усмивка. Ще ми се да можех да се променя - но какво точно? Не смятам, че съм лош родител или партньор, нямам някакви порочни навици (цигари, алкохол, хазарт, нощи с приятели). Пък и "да се променя" би било точно една такава "роботска" реакция, която не би помогнала Sad Просто, изглежда, това, което липсва между нас, е комуникация... Отворена, радостна, необременена комуникация. Не знам къде изчезна.. ...................

И все пак искам да спася връзката си. Нямам представа как и знам, че звучи може би даже наивно да си мисля, че мога. Но не си представям живот без семейството ми. Ако тя реши да ме напусне не знам какво бих направил, може би бих го приел (тя казва, че не съм се бил "борил" за нея - но какво означава борене? Аз се опитвам да се боря за нея всеки ден, в малките неща, а не да направя някакви дивотии само заради "боренето" и после да продължа да си карам както зная. Може би съм прекалено скучен..). Но сам не бих си стегнал куфарите да напусна. Поне в момента не си го представям.


И така, моля ви за мнение и, евентуално, съвет. Приемам всякакви гледни точки, просто искам да си изградя виждане за нещата, поглднато отстрани. Не знам какво мога да направя (ако въобще нещо), но искам да опитам.

Аз не виждам "фръцната и отегчена" жена, както писа някой по-нагоре. Виждам един, както сам се определя "скучен" мъж, който си мисли, че прави всичко, както трябва, сам се определя като добър баща и партньор, иска съвет, но същевременно вече е решил, че прави каквото трябва и няма какво да се направи още. В собствените си очи, той е мъжът-мечта. Жената се грижи за две малки деца, рядко излизат и остават сами, т.е. тя е винаги заета с децата. Когато иска да дискутират нещо, той избягва разговорите, защото пак според него са излишни и ненужни и не водят до нищо. Тя му казва, че това положение не й харесва, докога ще я карат така, вероятно не е останала обич между тях, а той пак смята, че нищо не може да направи, надява се положението да се оправи самО. За да му каже, че не се "бори" за нея, значи се чувства необичана, незабелязана, нежелана и като част от мебелировката. По толкова начини се е опитала да му покаже какво й тежи, но той продължава да твърди, че е точен във всяко отношение. И за капак, не е правил секс с нея от две години!  ooooh! Не от два месеца, а от две години! Жена му или си мисли, че грам не я харесва и не му действа по никакъв начин /което я е смачкало още повече, барабар с другото му отношение/, или че е минал на другия бряг.
Като прочетох болднатото, направо ми стана жал за жената на автора. Примирен, апатичен, "безгрешен", няма смисъл да прави, каквото и да е, няма нужда от разговори, от думи, не вижда какво може да промени в себе си, защото си е идеален и така... Каква помощ търси, не разбрах, честно.  Whistling
Виж целия пост
# 162
VVV_76  се самоопределя като мъж.     Laughing

Виждам, че дискусията почти напълно е поела в посока на секса. Да, знам, че е важен момент и разбирам, че може би наистина съм заемал досега погрешна позиция. Леко странно ми е само, че очакванията на повечето от вас са, че един подобрен сексуален живот ще "изтегли след себе си" и хармонията в ежедневието. Честно казано, аз си мислех, че отдалечаването ни е плод на липсата на еднаквост в характерите (макар че почти всичко правим заедно и с децата (рядко някой от нас излиза сам с приятели), нямаме някакво значимо общо хоби), грижата около децата и рутината на ежедневието...
Не че изброеното не би могло да съсипе една връзка, но ако в нея има здрава емоционална връзка, добър сексуален живот, задоволителен психоклимат, горното не би било кой знае какъв проблем.
А при вас липсват.Особено очеизвадно ви липсва комуникация....не знаеш тя какво прави по въпроса и дали изобко прави нещо, не можеш сводобно да й говориш за лекари и подобни,
Цитат
Но аз не мога да й кажа: "Окей, виж аз какво усилия полагам, кажи и ти какво си готова да направиш". Не става така, с изисквания...
Но можеш да й кажеш:"Виж, мило, обичам те, боли ме, че отношенията ни в момента са такива, кажи как да постъпим, какво да направим, за да оправим нещата и да запазим семейството си?", нали?
Ако си добър "слушател", отговорът й би ти "казал" много, дори тя да не го изрече на глас.

Относно дали да споделяш тук резултати:то няма сто варианта на развитие, така че едва ли е необходимо.     Laughing   Или ще възродите "огъня от пепелта" или рано или късно ще се разделите.
Друга опция аз поне не виждам.
Виж целия пост
# 163
Ти знаеш по добре Лове Mr. Green
Виж целия пост
# 164

Някои от вас се питат "ами жената какво прави по въпроса". Не знам - може и тя да търси някакъв съвет от някого  по свой си начин. Може пък и да не търси и да очаква промяната да дойде от мен или от самосебе си. Но аз не мога да й кажа: "Окей, виж аз какво усилия полагам, кажи и ти какво си готова да направиш". Не става така, с изисквания...

И какви усилия полагаш, че наистина не разбрах? Поне от първият ти пост, разбрах че от твоя страна всичко е идеално, но явно на нея нещо не й стига и нямате общи интереси. Дискусиите според теб са излишни и няма смисъл от тях. За да иска да ги води, значи за нея са важни и иска да ти каже нещо с тях. Тя иска да се промениш, ти не виждаш не само смисъл да се променяш, но и считаш, че няма какво да променяш. Докато се смяташ за г-н Идеален, не търси съвети по форумите и не очаквай нещо да се промени в отношенията ви. Често се мислим за безгрешни и че знаем точно какво иска половинката ни, но не винаги е така. Сам казваш, че ви липсва комуникация, а отбягваш да говориш с нея. Дискусиите ви били безполезни и празни. Ми направи ги полезни, чуй какво иска да ти каже, нека има полза от тях. Уж искаш да направиш нещо, а всъщност чакаш да ти падне от небето.
Дори и за почивката пишеш "дано условията са добри, че да си прекараме позитивно". Ако ти е неудобно леглото или нямате климатик, това причина ли е да не се разхождате по брега, хванати за ръка? За да си изкарате "позитивно", не зависи от условията, а от това как вие ще си го направите.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия