МНОГОДЕТНИ МАМИ

За много години, девойки!

Може би ще ти е много по-леко само с едно детенце у дома по цял ден. Поне на мен ми беше много по-лесно, можех да свършвам много повече.

Емел, съчувствам за безсънието.И на всички, които минават през този период. Вече съм ги забравила тия времена.

Аз също мисля, че е по-добре да си тръгне на градина детето с набора си. Ще ти е трудно в началото с воденето, но ще свикнат децата. И от втора група да го пуснеш пак си има период на адаптация. Кофтито е само с градинските вируси, но вие и сега си ги имате от най-голямото детенце.

И аз съм ЗА тръгването още от първа група. Ние сме нещо подобно - батко първокласник, средно на 3,5 ( в момента е първа група) и бебе на 5 месеца. Еми...последните 3 дни бях с тримата ( само бебка беше здрава) и стигнах до пълно емоционално и физическо изтощение. Всичко над едно дете вкъщи е тежко. Като съм само с малката - все едно съм сама..ама...

Аз пък друго ще посъветвам. Била съм с 7, 4 и 1годишно подобна на твоята разлика. Тук децата тръгват на 4г направо на училище, така че средното ходеше с батко си, но на мен ми беше по трудно с едно дете в къщи отколкото с две. Едното дете си иска игра и внимание а поне като са две се заиграват.
Най ми е лесно като са си тримата в къщи, играят си а аз върша каквото има по къщата

Освен това средното неминуемо ще започне да носи вируси, които и малкото ще прихваща, та пак ще си с две деца у дома, но болни. Не че можеш да избегнеш този етап, но може би е ще бъде една идея по- лесно, ако са малко по- големи. 

Rady, честит ви новогодишен подарък. 

Добре де, а защо изключвате възможността дете да тръгне на градина и да не боледува? Само да споделя, че има и такива деца, а и такива градини (дето не са развъдници на болестотворни вируси и бактерии )
Друг позитив на това да тръгне детето от първа група е, че ще участва от самото начало във формирането на детската общност. После адаптацията е допълнително затруднена от това, че децата вече са си оформили групички, създали са си приятелства и включването на новото дете не е толкова лесно.

 Момичета, благодаря за прекрасните пожелания

 За ходенето на градина, наистина не се знае дали ще боледува детенце. Преди време, когато родих дъщеря си, батко и беше на 4 и половина, не го спрях от градина и той си бише здравичък. Дъщеря ми после тръгна на ясла на година и половина и за една година освен няколко пъти да и потече нослето други проблеми не не сме имали. Така, че да мислим позитивно, да даваме имуностимуланти и да вярваме в защитните сили на дечицата си Пък ако боледува детенце винаги може да се спре от градинка.

Ами твоите си играят заедно, докато някои дечица - не.
Моите, като са и двете вкъщи, много се карат, бият, дразнят, рядко се заиграват добре.
Като само малката е вкъщи, рови си по играчките, гледа си нещо, тогава мога да свърша някаква работа. 
Та, пак си зависи от децата.

И аз това питам - доказателство за твоите думи е и моята дъщеричка. Пуснах я на ясла когато беше само на 1г. и 1м., нямаше никакво боледуване, а и свикна светкавично бързо с новата обстановка.
Добре дошла на новата многодетна мама  
Моя мъник е само на 3,5м. обаче така го тормозят първите зъбки, че не е истина. Знам, че е рано, обаче на батко му също рано рано му пробиха първите зъбки - 4м., а на годинката беше с 16бр.

По-бързо да минава! 

Бих оставила градинчето вкъщи. Период на адаптация винаги има, но когато детето е по-голямо шанса да се адаптира по-лесно е по-голям, съответно и шанса да е готово за градина е по-голям. Пък и едновременно две такива големи промени в къщи... не бих си го причинила. Обичайно първи глас е голям стрес за децата (това не го намирам за нормално, тия от МОН не са човеци). Като гледам приятелките ми какви драми е с писане на домашни, ставане-лягане, настръхва ми косата и си плюя в пазвата, че намерихме някаква алтернатива на тази глупост.
Това го казвам от гледна точка на децата...

От гледна точка на мен самата - аз съм сигурно някакъв изрод, мога всякак - без деца, с едно дете, с две, с три... Като предпочитам да са поне две вкъщи.  Мдам, може би без дете вкъщи да свършвам повече недетска работа, но за себе си децата ми са приоритет и не бих казала, че ми пречат да си върша работата, в крайна сметка те са моя работа. 

Rady, честит Калоян! Да е здраво и спокойно бебе! Чудесно начало на годината!

Не знам защо си представяте тръгването на градина или на училище като чак такава голяма драма. Най-малката ми дъщеря тази година е първокласничка и не намирам, че е подложена на стрес. Напротив - много й харесва в училище и ходи с желание. С големите също беше така. Трудностите започват от четвърти/пети клас нататък. Съвети, разбира се, не се наемам да давам - много зависи от децата и как са настроени самите родители. С моите деца минах през няколко подобни конфигурации - не е било винаги лесно, но нямам спомени за някакви кошмари. 

Нощни очи, под алтернатива, предполагам, имаш предвид домашно обучение?

Зависи от децата, от семейството - какво искат родителите, какви са им очакванията... Зависи от градината, училището, готовността на детето...

За нашето семейство в момента системата е неприемлива и не пасва на нуждите ни. Намирам за ненормално и нечовешко родителите да нямат достъп до децата си, децата да не биват извеждани навън и един куп други неща, които не ни допадат. Знам защо уж тези неща са така. Това обаче не означава, че ни допадат и ще ги приемем. Не съдя и обвинявам никого - да трябва да се грижиш за 30 тригодишни деца не е купон, но пък не е вината на детето ми, че учителите работят при ненормални и мизерни условия... Дълга тема, не ми се започва...


Не, нямам. Божидар ходи на училище, макар не всеки ден.

На нас баткото ни боледуваше ( тръгна на 1 годинка, проходил и без сутрешен сън). Когато се роди Калоян, смятах, че е по-добре баткото да продължи да си ходи. Не защото на мен щеше да ми е трудно, а защото щеше да ми е мъчно да не мога да му обърна внимание, да го карам да пази тишина и т.н, а и той вече беше на 3 и половина и не боледуваше. Остана си в градината и не съжалявам - отдадох се на Калоян и домакинството. Когато Калоян стана на 1 и 3 месеца реших да го пробвам, но със свито сърце. Е, той ме изненада - никакъв плач и боледуване. Лелите в детската се шегуваха, че пъпчето сме му го хвърлили там. За Далия не съм решила, но има време Искам да си остана повече вкъщи, защото може би ми е последното майчинство...но пък може след година да съм изперкала малко и да реша да поработя
Аз се чувствам най-спокойна като са тримата вкъщи. Пълно ми е някак но си давам сметка, че е егоистично и че за тях е по-добре да са сред деца

Моето мнение за тръгването на ясла е, че по-малките по-лесно се адаптират психически.  Между 2 и 3 годишна възраст вече са се привързали, създали са си навици и са свикнали да са с мама (или който ги гледа) по цял ден. Тогава тръгването на градина/отделянето от домашна среда е драматично (за повечето, но пак си зависи от детето). Моето мнение е, че оптималната възраст за тръгване на ясла е 1,4-1,6 год. За боледувания не говоря, защото това е строго индивидуално - при нас, Симона боледуваше доста първата година, нямаше месец, в който поне седмица да не си е стояла вкъщи; Филип пък, да чукна на дърво, за всичките години в ясла/градина, се е разсополивял 2-3 пъти и пак толкова е вдигал Т, при това обичайно го прави в петък вечерта и в понеделник вече няма и следа от нея, та няма отсъствия.
Ще видим сега с Лора как ще е, че тя е глезанката в семейството. Другата седмица ще й правим изследванията и ще я пускаме.

За училище - съгласна съм със sweetkids_mama, че до края на четвърти клас стрес няма. Особено в първи клас, каката беше много щастлива. В пети вече е доста гадно, но пък децата са по-големи и имат изградена донякъде рутина за ставане, режим, учене и т. н. За шести съм чувала, че още по-натоварено става положението...

Наесен ще сме с първокласник, диване в яслата и кака в 6 клас. Поне аз се надявам да съм си приключила с магистратурата още сега, през юни, че много нанагорнище ми дойде.  В момента съм сесия, дотук взех 5 изпита, остават още 2, направо...