Юлски бебета - тема 33

Агнес, нашите колани, веднъж сложени не могат да се мърдат ако не се натисне копче за освобождаване. Обаче за по- големите се ползват коланите за колата и голямата намира начин да си го махне от рамото, за да си вземе нещо супер важно. С баща й я следим постоянно и натякваме неприятно.

Моите деца са гледани еднакво, но едната е като Лазар, а другата е като див звяр. Така, че не си мислете, че е да възпитание на този етап. Както каза и Пина, някои деца позваляват, одруги- не. С излизането сме по следния начин. В 9 аз успявам да свърша готвене, чистене, гладене, простиране и обявявам, че излизаме. Е. се облича, обува, слага шишетата с вода в раницата и ме чака на вратата. Д. заявява че няма да излиза, сяда на земята и започва да реве. Аз обяснявам къде ще ходим, правя една реклама, но не и не. Вдигам я, тя реве още повече. Казвам твърдо, че сега ще я облека. Не дава, съблича се и реве. Казва, че ще пишка. Водя я, тя седи и се подхилква. Опитвам се да я облека, а тя се бори и врещи. Отказвам се.излизам от банята. Тя търчи след мен, иска гуш. Гушкам я малко, нахлузвам й дрехите, опитвам да я среша,но тя мрази. Хвърля се на земята и рита с крака, дере се. Отказвам се от ресането и й нахлупвам шапка. Излизаме. Тя отказва дя върви или да се вози. Само гуш. Реве пред блока, всички ни гледат. Аз съм клекнала до нея и твърдо, но спокойно обяснявам, но тя не ме чува от рев. Накрая я оставям да седи и тръгвам. Отиваме с Е. за ръка доста далеч, скриваме се от поглед, но тя не спира. Хората започват да се намесват и да й говорят, а на мен да дават съвети. Накрая изяжда някое плясване, но все тая, на нея не й пука. Може да продължава с часове. Накрая ми става жал за другото дете, което се надява някога да стигне до площадката, гушвам Д. и тръгваме. Тя спира и весело започва да си пее. Другото дете вдига ръчички "Мамо, иска гуш Ейена", ама на мама ръцете са заети. Реве ми се, но обяснявам защо не мога. Тя въздъхва като голям човек, дава ми ръчичка и тръгва.

Ох, как го е описала само Мъхчето....
Миличката Е!

Макар да те съм с близнаци и в нас доста често е същото. Обикновено З.  е прецакания. О.не дава никой друг да ме гушка, случва се да се накамарят и двамата отгоре ми за гушкане като се бият кой да ме гушка. Като се прибере мм от работа и ако съм де опъната на леглото О. пристига и церемонно ляга да мен, че да не легне там баща му.  Пффф искам си климатика. На село било хладно. Дрън, дрън. З е буден, О се мята до сега като риба на сухо и овъргаля цялото легло. То всъщност климатик има и то доста добър ама а го пусни при пенсионери де. Де тока им скъп, де студено им било.

И при нас е така.Потърпевша е беба Плаче си милото,често и гладно стои и докато се оправя да й дам,тя вече е много изнервена и не иска да суче.Има моменти,в които като й кажа,че ще излизаме и ще ходим да си играе с Цеци,Гаяи другите деца пред блока,отива и се обува и ме чака пред вратата,но има и такива,в които си обува различни обувки на двата крака,започва да "подрежда" другите,а като понеча да й обуя еднакви,се започва с тръшкането,дърпане и писъци.Изобщо всичко зависи от настроението й.

Ники,имам един като дрехи и за двете дежурни в чантата.

Закопчалката на коланите на столчето е обърната и тя не може да се откопчае.Друг е въпросът,че баща й редовно я вози без да я закопчае..

Преди време от другата от четна тема една майка беше писала как премазала крачето на детето си.  Паркирала джипа на паркинг и тръгнала да смъква детето и вижда че се освобождава по близко и удобно място на паркинга. Понеже бърза да не го заемат не закопчава детето и уж затваря вратата, но явно не съвсем. За няколкото метра които изминава с колата детето си отваря вратата, пада долу и джипа минава през кракът му. От как прочетох това не си правя експерименти.


Ники,  какво е вашето столче?

Искате да кажете, че вашите деца се водят с колани през раменете и никога не си измъкват ръцете?!

Моите ги измъкват всеки път. Дъщеря ми вече разбра, че не трябва, но Кирил си ги измъква и не мога да го спра.

И Кристиян ги измъква от 1-2 седмици, диването му с диване! Снощи ни стопи лагерите. Ама накрая беше толкова изморен и той, че дори коланите си не свали. Имахме неблагоразумието да излезем с приятели на заведение, след като през деня бяха ходили с баща си до Боянския водопад и не беше спал следобед. Е по-кисело същество от него нямаше как да съществува. Не иска да си седне  за момент на дупето от един момент нататък и само поне един от двамата обикаляше с него около заведението и ходихме да гледаме трамваите и тролеите. Преди това упорито ми пускаше лед с мръсни ръце в чашата с вода или се опитваше да бърка вътре с щипката за лед. Повече с него на заведение - не! А като се появи и бебето - просто не ми се мисли. Ако ще се виждаме пак - в къщи. Да си щъка в стаята колкото си иска и да си безчинства на воля, без да ни занимава със собствената си персона. Ни хората успяхме да видим, ни да се нахраним като хората.

Мадлен, че ко му е на пускането на лед? Страхотна занимавка. Даваш си му негова чаша, даваш му леда и щипката, а ти си щракаш. Много конструктивно даже Ти нали не очакваш, че ще седи на едно място.

И моя коланите ги маха. Ако съм с ММ се возя до него и не му давам, но ако сме само двамата просто няма шанс. Понякога като му кажа, че чичко полицай ще ни спре и ще ни се кара ги слага, но това са много редки случаи.

Ако пуска леда с щипката в чашата и после не иска да я изсипва върху себе си и околните, ок, ама като го пуска с ръце и се опитва да изсипе цялата чаша или да бърка в нея с ръце или щипката, вече не ми е ок.
Ще седи той! Като си взема едно въже и кърпа за устата, ще седи и хора ще играе! Всъщност няма, защото няма да може да мърда, ама това е друга бира. Просто не мисля скоро да си го причинявам пак. То се е видяло, че с деца на заведение не се ходи - или децата при бабите и мама и тати на спокойствие, или никакво ходене. То това си е живо наказание свише. А иначе заведението имаше детски кът, където беше ок, но трябваше някой от нас да стои нон-стоп с него вътре. Той и там първите 5-10минути беше като ваденка за мен преди да се отпусне да ходи да се пързаля по пързалката, завършваща в басейн с топки.
Мисля в следващите 8г да забравя за заведение с деца.

Ох как искам да изляза някъде без деца. Ей такя с приятели на кръчма. В близките години няма как да стане. Другата седмица пак пътуваме за София и се очертава пак да сме със З. Миличкия предният път четири часа в болницата откачи. Ама няма как. Който си има деца да си ги гледа. Децата са грижа на бабите е важало за нашето детство.

Мадлен ние затова сме си харесали ресторант в който има детски кът и винаги сме на масите близо до него, и ако няма деца, които да я тормозят се заиграва там. А за леда, моята пък от бебе много обича да си играе с лед, последният път изобщо не поиска да стои в детския кът, но пък искаше да й давам лед в ръцете и да го ближе, еми като си играе с леда, а не ми прави други проблеми, да го прави, не е кой знае какво. Иначе и ние като Агнес, трябва от нас да не излизаме, а така беше последната година, и ми омръзна от това еднообразие. Охх, а утре имаме 8 годишнина от сватбата, и хич не съм взела нищо на моят, четох, че трябвало нещо за дома от сорта на тенджери да се купуват, ама нещо ми е странно това 
За коланите нямам опит и хич не знам как ще е, но като ви слушам май ще имаме проблеми и там 

Aгнес, evenflo & Graco.

Да, Бемол, точно това казвам, че малкото не си изважда ръцете, защото не може.