Ние всички сме различни и се движим по различни релси, така да се каже. Не бих посмяла да посоча с пръст и да кажа: "На две си, от утре вече си ненормален, щом не заспиваш сам". Мисля, че нищо не трябва да става насила. Има периоди, в които децата дават индикации, че са склонни да станат по-самостоятелни и трябва да ги използваме.
Не разбирам кое е лошото в това да научиш отрочето на някакви неща?
Но говоиш за "нормално", което предполага, че има "ненормално", това е

А "нормално" заспиване при децата, няма такова понятие, да не те плаша, но моли се второто ти дете да е като Йоан. Каката беше така, ляга рано, заспива сама и не трепва до сутринта, изобщо не вярвах, че има и деца, които не спят. Сестра ми се оплакваше от нейните, аз я обвинявах, че нещо не прави като хората. Е да ама не, ето ми сега второто, върна ми го за всички съвети, които съм давала. Включително и за великата глупост "остави го да пореве, ще заспи отново" нищо подобно, почне ли да реве, не само не заспива, ами става окончателно.

Даже понякога й казвам да слезе на улицата,защото не може да мине по този тротоар,но тя крещи "кола" и не слиза.
Направо съм в тих ужас. Криси беше относително кротко бебе и сега си е такъв. Искаше нон стоп компания, но не е бил див или проблемен. Трудно може да има по-лесно бебе от него и не храня напразни надежди, че и второто ще е такова. (всъщност храня, но надали ще ме огрее
). И като знам колко ни е трудно на моменти с това лесно дете, направо ми идва от сега да избягам като си помисля какво ще ни е с две. (*бел.ред. тук автора прави индиректна отпратка към реплика на Баба: "аз ако ти бях майка, щях да избягам още преди да си се родил"
- е не мога да намеря точния цитата от Тери Пратчет, но беше нещо в този дух.)(и понеже съм упорито, го изрових: — Не съм никаква майка — сряза го Баба. — Съвсем определено не съм вашата майка, ако въобще сте имали такава, в което много се съмнявам. Ако аз ви бях майка, щях да избягам преди да се родите.) Препоръчани теми