Юлски бебета - тема 33

Касисче,това защо се налага?Не може ли тя да идва да го гледа у вас?Уфф,много е тъжно така!

Мъхче, едвам ме нави! Аз също съм се ориентирала към 24/25. В момента носи 23, но вчера забелязах, че вече и на сандалите е изпълнила до краен предел мястото. Понеже пантофките на Зара, които също са 23, но по- рано умаляха и палеца се мъчи да пробие, заплашително стърчи. Добре, че ни дадоха едни употребявани гумени галоши, които не исках да взимаме, но взех да не обидя жената..., сега с тях караме, няма иначе с какво, а нови сандали за кога да купувам?!

Дарче,ами силно се надявам да е за малко-докато го приемат на ясла.Тук е много зор с тия градини и ясли.Бабата не може да идва,защото е на другия край на града,а в къщи си има и стара баба,която е за още едно бебе.Аз повече се притеснявам дали физически ще успява жената да смогне с всичко.Туй малкото си иска постоянно неговото и то на мига.За капак сега и каката е там до 15 септември.Милата женица,ще се разпъва на кръст... Само да са здрави,че тогава не ми се мисли!

Добро утро и от мен в новия месец    Много съм доволна ,че най-сетне ще си ходи това лято,такива горещини не помня с години аз Определено есента се чувствам по-смирена ,по-спокойна...да сте здрави всички ! И успех на ясленчетата!
Руми ,да кажеш как е минало с Ицко
Другото Руми,ти днес ли пускаш Ади?И мен малко ме е яд ,че избързах ,но каквото -такова.Сборна група са ,но предимно от тяхната група са децата ,тук там някое ревящо от малките Много ми е мъчно ,ама много ,като видя ,че плачат Петьо все ги успокоява "НЯма да плачеш ,нали знаеш ,че мама ще дойде,никой не остава да спи в градината"
Ние днес пристъпихме с бодра крачка прага Много щастлив и доволен беше. Госпожата не ни е позната ,но изглежда мила.Тяхната си ще е следобяд.Децата веднага го награбиха ,да се гушка и да се борят ,а аз ужасена пресмятах колко ли микроби и болести си пренесоха току що ЩАстлив е ,дано да е все така и да имам същия успех с Тони

Касисче, разбирам, че ти е мъчно, но това чувство ще отмине. За мен този вариант е по-добър. Моите деца през лятото в делничните  са при майка ми, да, мъчно ми е, но е по-добре отколкото, когато тя идва да ги гледа вкъщи. Много по-уморително е за мен.
За разходите по децата и друг път съм казвала, че харчовете за храна, памперси и дрехи за най-малкото перо. Ако разхода ми за Марина е 2, то за Бранка е 8.
Гемавар, важното е, че сте изкарали добре. Ето това не разбирам на българските хотелиери, пестенето от храната, при положение, че от нея печалбата е доста добра.
Данче, Петьо е страхотен, видях го на снимката с букетите

Здравейте и от мен.
Сутринта като го събудих стана като пружинка от леглото с думите " ъката, буката, айде" Демек навънка, да обуваме обувките и да тръгваме.
Точно като го оставихме се разплака, както се и очакваше. Директорката пак ме увери, че ще се обади, ако е необходимо, ако не аз да звънна към 12.30 за да каже как е и дали ще остане за сън. Сега звъннах, каза, че е плакал малко след нас, закусил е и са ги извели на двора където се е пързалял. Сега са обядвали и ги готвеха за сън. Каза към 15.30 да отида да си го взема.

Обаче първоначално много се стресна защото ги помисли за лекари с белите им престилки  

Джине, нямам предвид, че пестяха от храната - доста адекватно реагираха, честно казано. Храна имаше доста. Аз съм втрещена за пореден път от това грабене на храна - пълнеха си чиниите с връх, а после сервитьорите отнасяха полу пълни  чинии и се хвърляше яко храна. То и аз взимах на моменти повече, отколкото бихме изяли, но се стараех да не хвърляме нищо (ох!, корема ми) и взимах повече, защото не знаех Кристиян от кое ще иска да яде, та от всичко по една доза като за него, че ако му хареса - да има достатъчно и после мама и тати дояждат.

Джине, ти просто си ЧОВЕК 

Сутринта Виктор влезе с бодра крачка в градината, но след два часа ми се обадиха да си го взимам, че много плакал. Като отидох вече не плачеше, но утре очаквам големия рев.И все пак в групата бяха само 6 деца, само три нови и две ревящи (моето и още едно). Толкова ли пък неможаха да ги успокоят тея ревящите. Утре не ми се мисли..
Джине, за момченцето и на мен щеше да ми стане мъчно,но 300лв да внеса на непознат, не бих. Евала!

Джине  за постъпката ти за детето те разбирам, бих направила същото, може и по-лоши неща да им се стоварят на тези идиотчета на главата, но защо плачеш? Не можеш да ги промениш, но ето че си променила съдбата на таксиджията, поне за момента, но няма да се даваш на гадният живот, стегни се, усмихни се, моля те ти си страхотен човек, иска ми се да те познавам лично.
Гема същото ми направи и на мен впечатление, ходят и грабят като че ли са стоели гладни през целият си живот, а после много храна се изхвърля. Аз мразя така, обичам колкото си сипя да се изяде всичко. Чак ме беше яд, че заради детето вземах хляб, който никога не изяждахме, и после знам, че се изхвърля  Не ги разбирам.
Ние пък сме друга драма, не мога да взема чревна проба, а им трябвали 3 дни, ако до утре сутрин не се изака, хич не знам как ще дам изследванията, а трябва в понеделник да е на ясла  днес дадох тиква и пюре от круши с надеждата до довечера да има ефект 

Пробите за изследванията могат ли да се носят поетапно? Днес ако, утре урина, накрая кръв? Защото чак не мога да си го представя да стане всичко в един ден и няма как да го повярвам.
Джина, аз те разбирам. Бих коментирала още, но няма.
Вчера дребоса за втори път ми погоди номера цялото легло да е омазано с ако. Имаше и бонус на килима... Уф! От поне две седмици е в схема да ака следобяд, докато спи. Маха си памперса или не го маха, но пак всичко се омазва, ама всичко. Долен чаршаф, завивка, калъфката на възглавницата и самата възглавница... Едва сварвам да пера. Нали не яде манджа, обядва плодово- зеленчукова салата и хляб. Вчера яде праскова, слива, банан, домат и краставица, пипер и хляб. Май от как обядва такива работи и после все ака докато спи. Обаче що не се изака преди да легне, едно време обядваше и до 20мин се изакваше и готово. Сега чака да мине един час, тъкмо в кревата... И ревове, тръшкания! Днес прекарахме час и половина в двора на една от църквите до нас, има малък кичозен фонтан и вътре плуват грозни пластмасови патета. Само там иска да стои и да ги лови, да ги хвърля пак вътре и прочие. И едно друго момченце на 2г се появи и после по- голяма кака и такава игра настана... Всичко беше мокро, исках да я преоблека, ама не нося дрехи, та хайде до вкъщи. Лелеее, то рев, то пищеше, то влачене. Буквално я валчех вече да влезем в апартамента, преоблякох я и веднага излязохме пак, ама защо трябваше да реве?! Сто пъти казах, че веднага ще излезем пак! Няма ден да мине без истеричен рев и тръшкане, всъщност поне по два пъти. Още с излизането сме така, защото не иска в количката, а аз искам, че иначе обира всички боклуци по пътя. Във входа някой сложил една смотана малка метла и лопатка и Юлия всеки път ги взима и мете, та пушек се вдига, буквално. И вика - боклука, боклука, боклука! Съседите ѝ се смеят, а аз се чудя как да тръгнем най- накрая. Когато с пищене успея да я откъсна от метлата се качваме на улицата пред двора, където тъпото ВиК остави купчина пясък и Юлия се заравя в него като също прасе! Сипва си го на главата, яде го, пълни си чантата. И така докато най- накрая тръгнем на разходка, то вече сме за прибиране и цялостна баня. Не се прибираме, все пак тъкмо съм успяла да надделея и да тръгнем най- накрая.
За децата на ясла пишете подробно всичко, чета, следя и живо се интересувам. Пожелавам успех на всички! По- малко рев, по- малко болести!

Джине, емоционален човек си. Приемаш всичко присърце. Аз съм същата. Но тази си страна я харесвам много  Предпочитам да плача, отколкото да стоя безучастно и без капка жал в сърцето.

В нета съм виждала паметници на неродените деца, жертва на аборти. Но тия неща са жестоки. Джине, да не би скоро да ти идва? Не се шегувам. Все пак на първо място мисли за твоите, дълг ти е.

Пине, ама вярваш ли ми, че аз това дори съм го забравила? Сетих се, защото не спирам да търся причина защо се чувствам така, как може човек /аз/, който има претенции, че е рационален да е на ръба на нервен срив? Не съм пред цикъл.
А, изказването ми за децата може и да не е много правилно. Майчиното сърце винаги първо бие за своите, мисълта ми беше, че те моите са щастливи и богати /имат семейство/, пак казвам, добре са. А той не е. Има милиарди такива деца по света, не за първи път ставам свидетел на такъв случай /зная къде къде по-страшни/, но както казах, това особено чувство се случва за втори път.
За първият случай, който разказах, бях решила, че това е мой брат от предишен живот.