Булката, Кармата и Щастливи пътеки - разходка из индийските библиотеки ~Тема 18

Всичкото това звучи просто прекрасно ... но интересно, колко често се срещат, реално, айде,да не са точ в точ,такива семейства, но, да речем, семейства, в които партньорите искрено се стремят към тези идеали ... Дали това не е един мит за индийското семейство, подобно на митовете, тръгнали от "Кама Сутра"   ... Огромната част от хората (доскоро и аз, в това число   ), съдейки по Кама Сутра, си представят, че индийците са народ, отнасящ се към секса, с извънредно голямо уважение и сериозност ... че той заема, едва ли не, централно място в живота им ... А действителността каква е - всички виждаме    

Камасутрам (на санскрит: कामसूत्र) или Кама Сутра, както е позната в западния свят, е стара индийска книга, посветена на изкуството на любовното общуване. Кама в превод значи „желание“, а Сутра е „нишка“.
Хем рядко уж го правят,а е втората по население в света и както и др писаха по филмите все са с по едно ,две деца ...Нещо не е много реално.

За Кама Сутра бях писала преди време в една друга тема, на едно друго място. Копирам мой собствен пост от там.  

Всъщност Кама Сутра обхваща много повече темите за семейния и социалния живот. За това как да се изградят здрави семейни взаимоотношения, дори и чрез успешни социални връзки; как да се изгради взаимно доверие между съпрузите; как ежедневния живот да се направи по-приятен чрез забавления и развлекателни дейности; как да се управлява дома, как той да се декорира според ведически стил и т.н.
Основната тема в нея не е сексът. За индийците тя е не просто книга за сексуални практики, а по-скоро за качеството на живот като цяло, за това как да сe достигне нивото на sattva (божествено, чисто, духовно) - най-висшата от трите гуни, състояние на съзнанието, в което умът е стабилен, спокоен; за основните приложения на вечните принципи: честност, състрадание и любов, чистота, самоконтрол, смелост, толерантност, търпение, способност да не изпитваме гняв. Обясняват се четирите религиозни смисъла на живота: дхарма (етично поведение, добродетели), артха (придобиване на ценности), кама (сетивно наслаждение) и мокша (освобождаване).
Много индийци са чувствителни по отношение на репутацията им като сексуална култура, тъй като те виждат, че хората от Западния свят са много по-отворени към еротични експерименти и публично изразяване, отколкото те. Според тях Западния свят грешно приема Кама Сутра като наръчник за тантричен секс.
Индийците са много затворени на тази тема и я приемат като табу тема, смятат че по нея трябва да се дискутира единствено между съпрузи. На практика обаче, дори и това не се прави. Не всички индийци следват философиите на Кама Сутра. Малко са тези, които са я чели, още по-малко пък тези, които проявяват някакъв интерес към частта, в която се описват сексуалните практики. Ако някой все пак реши да отвори Кама Сутра, остава изненадан от илюстрациите, които според тях са се появили заради похотливите мисли и желания на богати владетели, живели в Индия преди векове.
Та, значението на Кама Сутра за индийците няма нищо общо с това, което ние й отдаваме.

Да не повярваш, че индийците са измислили Кама сутра !

Не знам  ... Като сложа едно върху друго, стигам до мнението, че индийците правят и без друго нелесния си живот, още по-нелесен и безрадостен  

Така е, но при тях, при хиндуистите специално, отношението към живота и човека е много много различно от нашето и то определя всички техни действия , които не разбираме. За тях конкретния живот е просто частичка от огромната верига на преражданията и за това не му придават такава стойност, като нас. За тях е важно в този живот да изкупят греховете от предишния и да спечелят по-добро прераждане, като ролята на жената в "спасението" на мъжа и е ключова.

Вярвайте, намразих ги, задочно, индийските мъжове (да ме извинят дамите с любими индийци - сигурна съм, че те са попаднали на редките изключения) ! ... Представям си ги като някакви вампири, които могат да оцеляват, само и единствено, като пият кръвчицата на някоя нещастна женица!   ... И как само, пътик-пътик, пристигат, с мама и тате, дъртите вампири, да направят предварителен оглед на потенциалната жертва!    ... Че гледат и снимки - за какво?! Кръвта на всички жертви е еднаква на вкус! ... Че пък после накити, че тоалети, че ритуали ...  Както пише Арундати Рой: Какъв е смисълът да лакираш и полираш едно дърво, преди да го хвърлиш в огъня?
Моите дълбоки, уважение и възхищение, от философията и идеологията на хиндуизма ... ама май (както често се случва с идеологиите и философиите), отражението и в живота на хората се изкривява до неузнаваемост, от самите тях  

здравейте момичета!
Не може да се каже, че походката на Ананди е много грациозна!!! Дали е с разносени и подпедени пантофки или пък с новите гуменки, се еднакво. Крачи като някакво патенце... С най-добрите чувства.
За Бубе и Сунитра, относно облеклото...
Анандито а и цялата къща на Калиани, включително и самата нея, се обличат с блузка, която покрива талията и пъпа и пола от шест или осем клина, може и повече де, дълга до земята, отгоре си слагат сари или шала, както Ананди го казва, който не е толкоз дълъг, сигурно 2-3 метра. Като единия край му е подпъхнат в колана на полата, а другия е надиплен на дясното рамо в посока от гърба напред. Средата на шала се намета на главата. А отгоре, по връх шала или сари, се слага колан, той пак като украшение, но явно и за да не се манда надипленото крайче на шала. Помните ли как Джаго подари на Гудия такъв колан, пък тя ме се развика и не иска да го сложи. В интерес на истината цветовете на дрехите на Ананди и съчетанието на цветовете хич не ми харесва. Виж Сумитра, а и Гена вече, обличат се хубаво. Много са им красиви дрехите.
Бреее, каква огън-жена е нашта Ананди, как изфръкна да се кара на областния управител... Добре, че поне се преоблякла, а не отиде със същите дрехи, с които тренираше...
Това с областния управител не ми е много ясно, на Джейтсар е станал окръг (сигурно окръжен център) а пък Шив е областен управител и живее в Джейтсар... Малко не се връзва, сигурно издръжки на превода, възможно е той да е управител на окръга и затова живее в окръжния център.
Инак кметицата малко надвиши пълномощията си, като почна да му се кара, задето помогна с училището. Това училище да не е лично нейно, той помага на селото, а не на Анандито, добре я постави на мястото й....

Да си го кажем направо, поувлече се, тоз`път, наш`та Ананди и се поизложи  Уж много скромна, скромна, пък излезе, че се самонадценява, въобразявайки си, че е изключено, областният управител да е имал друг мотив, да подпомага училището, освен грижата за нейната персона ...

Респект към Андж за начина и всичко, което разказва за Индия.  Много ми е интересно да те чета

Здравейте, момичета!
И аз благодаря на Андж за интересните разкази!   
Ама тая Гаури е страшно проста!  Егото ѝ стига непонятни върхове вече... Нали уж Джагдиш можеше да разчита на нейната заплата, нали уж за негово добро му търси работа, за да е щастлив и той... А при първото изпитание си показва наново рогцата и не може да върже две и две. Как не се сеща за какво са му дрехи, нали е много умна и всичко планира?! Много ме подразни за пореден път. Тъпо и егоистично същество. 

Ананди беше много хубаво облечена в съня си, когато гонеше Джаго яздещ кон , а се оказа Шив.Бяло сари със син кант по каищата.Не разбрах Джаго отказа ли се от работата на директор в някаква болница, която му предложи негов състудент ?

отказа се, нали Гаурито не иска да го подкрепи, за което я разбирам напълно, и се отказа да го придружи. Иначе и мен ме подразни, че се ядоса, че иска пари за дрехи, нали самата тя му урежда интервюто, пък защо са му били нови дрехи... А пък и Джаго - колко е далече от акъл, как така са го търсят в тази болница, като не им пращал молбата, толкова ли не му брумка, че жена му работи там, иначе откъде ще знаят в болница за негово съществуване. Но така му по-изгодно.
Дрехите на Анандито в съня й и на мен ми харесаха, много й отива бяло с морско синьо, както и на Джаго също така. Трябваше и Шив да го облекат по подобен начин, а не със бял костюм и зелена риза...
По-нататък, когато ще празнуват рождения ден на Шив, Анандито ще бъда облечена в жълто сари, което много й отива.

Да, принудих се да ползвам тази опция, защото често получавах лични съобщения с въпроси за теми, в които изобщо не съм писала...  

Совата, това изчакване от страна на младоженеца за готовността на булката не е само по филмите, реално си е така в Индия и наистина е много романтично и кавалерско, но има случаи, в които жени злоупотребяват и постоянно отлагат консумацията на брака, с оправданието че не са готови, с цел да се стигне до анулиране на брака, като за това обвиняват съпруга си в импотентност. Колко са случаите, в които те успяват да получат решение от съда за анулиране на брака - не знам, защото това зависи от две неща - от това, колко силен е адвоката на жената и какви хитрости ще използва той в защита на обвинението към съпруга и от друга страна - какви доказателства ще представи мъжът в своя защита, за това че няма такъв проблем (необходими са медицински изследвания). Целта на жени, използващи този начин да излязат от брак, който те явно не желаят (а вероятно са били притиснати от родителите си за сключването му), е  че анулирането на брака означава изтриването му от всички архиви и той става недействителен, така сякаш никога не се е случвал, а след това техния статус отново става "неомъжена". Което им дава нов шанс за друг брак.

И малко обща информация за Индия...  
Индийското общество е многостранно, но именно индийската култура обединява хората и засилва хармоничното общуване помежду им.
Индийците вярват, че от самото им раждане животът им е предначертан от Бог и затова цял живот те трябва да поддържат постоянна връзка с Него.  Тъй като индийците се раждат в определени общности, те се чувстват дълбоко свързани с тях. Най-големият им страх е да останат сами или отхвърлени от обществото, без социална и семейна подкрепа. Емоционално зависими са от членовете на семейството си, рода и общността си. Затова там традиционните семейства живеят съвместно. Роднинските връзки при тях са много силни. Много често именно роднините помагат при намирането на работа, при финансови проблеми (напр. при нужда от заем за закупуване на земя)… Също и в случай, че роднини живеещи в селски район се нуждаят от болнична помощ, тези които живеят в града веднага се отзовават като не само, че уговарят среща с подходящ специалист, но и отиват до селото за да помогнат с транспортирането на болния до града.
Кастовата принадлежност определя и индивидуалното поведение на всеки индиец, защото всяка каста има точно определени  правила. (Но кастовото разделение е порок в индийската култура, защото то държи хората в определени рамки и не им позволява да се развиват…) Като цяло, висшите касти се свързват с чистота във всеки смисъл – душевна, телесна и т.н., а по-нисшите касти – със замърсяване, затова и тези, които принадлежат към по-висшите касти избягват физически контакти с хора от по-нисши касти. В градовете, освен кастовата принадлежност, значение има и финансовото състояние. По-големите финансови възможности  означават и по-голяма власт. Йерархията в индийското общество има много важна роля за живота на хората, като йерархичните нива са въведени с цел да се поддържат хармонични семейни взаимоотношения (което като идеология може би е добре, но на практика се получава точно обратното, защото реално това  създава напрежение във взаимоотношенията между братята и между снахите). Възрастта определя с каква власт разполага всеки в семейството. Например, по-младите братя/сестри са длъжни да показват по-голямо уважение към по-големите си братя/сестри, от това което получават, но това уважение и това йерархично ниво изисква и подчинение. По-младата снаха по същия начин трябва да проявява уважително отношение (и подчинение) към всички по-възрастни в семейството на съпруга си. Обръщенията към по-възрастните винаги става чрез уважителни форми, но не и чрез лични имена.  Но и от страна на по-големите към по-младите членове на семейството също става най-вече чрез уважителни форми. (Като напр. по-малката сестра ще се обърне към по-голямата с didi, а по-голямата сестра към по-малката с jiji; към снаха – bhabhi, към по-малък брат – chhotey; обичайно майките и бащите се обръщат към децата си с meri beti и mere beta. В Махаращра напр., между съпрузи много често се използва обръщение „Майко на…”, „Татко на…”). По отношение на въпроси, касаещи домакинството, жените вземат решения, а мъжете ръководят бизнеса, земята и имотите. Отговорност на майките е да възпитават и се грижат за децата, а на бащите – да осигурят тяхното бъдеще, което става чрез инвестиции в земя или купуване на малки магазини…
Животът на индийците от средната класа е много скромен. В градовете къщите са по-големи и по-стабилни, но в по-бедните  селски райони хората живеят в къщи, построени от тухли и кал, нямат болници, нямат изградени пътища, по няколко часа на ден остават без електричество. Обслужващите лекари в селата нямат необходимата квалификация и в повечето случаи болни хора остават без лечение, докато намерят начин да посетят някоя градска болница (за което винаги помагат роднини от градовете).
Въпреки, че живеят в една Индия, за всеки индиец животът е различен. До толкова, че живеещи в градовете, при посещения в селата са изненадани от трудните условия на живот, от необразоваността на хората там и се питат как е възможно те да живеят по този начин…  
Не всяко семейство в Индия има автомобил или телевизор. Обичайно е да се събират няколко семейства в една къща, в която семейството разполага с телевизор, като гледането на сериали е част от ежедневието на жените, а мъжете гледат мачове по крикет, телевизионни игри, религиозни програми.
Не е лесен животът на индийците, заради прекалено големия брой проблеми в страната, с които за съжаление държавното управление не се справя. А дали изобщо се стреми да се справи, е съвсем различен въпрос… Защото корупцията съществува и там, не само при нас…  

  

Андж, благодаря за разясненията. Много е интересно всичко и много увлекателно разказваш, като имаш наблюдения от първа ръка. А Сумитра в оригинал наистина ли казва на мъжа си "скъпи " или това е измишльотина на преводача? Шив как не се притеснява да разхожда лондончанката из това диво село, пълно с фанатици с тояги, облечена в разголено гащеризонче, поне едно шалче да и беше метнал .