Любители на Котки Тема 97

  • 62 803
  • 755
# 90
Моята котка винаги ни посреща с приятеля ми /мен с повече радост/. Винаги идва на вратата, още като спре асансьорът на етажа и тръгнем да отключваме, се почва с мяукането. Мъркане и гушкане, голяма радост  е че сме се прибрали.   Kissing Heart
Виж целия пост
# 91
Явно съм гледала кучета-котки, а сега гледам котка-куче.  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 92
Искам да кача снимките на Киара, но как като постоянно ми обръща снимките... Обръщах, обръщах и пак не става..  newsm78 newsm78 На лаптопа са си наред, но като го кача в сайта за качване на снимки и ми ги обръща и не става...  newsm78 newsm78
Виж целия пост
# 93
Кучетата обичат наред, на всяка цена, който и да им стане стопанин, до напикаване. Не го харесвам това. Не харесвам да ми се върти опашка заради факта, че съм стопанката. Някак си много слугински го правят. Котката обича тогава, когато наистина си изградил душевна връзка с нея, което наистина се удава доста трудно. Тези от вас, които са успяли, разбират за какво говоря. За мен аристократичния характер на котката е несравним с никое друго същество. Когато моята Лолита лежи в скута ми, и ме гледа право в очите през цялото време, докато аз се занимавам с компа, с цялата си душа усещам обичта й към мен.
Сигурно ще разгневя много от вас, но какво да правя, това е моето усещане. При това не мразя кучетата, напротив. Спасявала съм много, прибирала съм ги, гледала съм ги. Е не ми допада характерът им и това е. Чак ми става гадно от сервилниченето им.

detelistna.4etirilinka, съжалявам, дано не те обидя, не е това целта ми, но просто нямаш никаква идея от кучетата. Едно е да прибереш временно, съвсем друго да го отгледаш от малко и ти да си неговия човек. Ей това прекрасно същество загубих преди три месеца. По-умен и по-човечен беше от много човеци, по-благороден, по-мил, по-верен, по-обичащ, с характер и най-малкото сервилен.
https://scontent-fra3-1.xx.fbcdn.net/hphotos-xfa1/v/t1.0-9/18950 … 7&oe=563B725F

Имам и осиновено улично куче, същият е като голдъна - умен и благороден, страхува се от повечето хора, камо ли да им сервилничи. Преди това съм имала пудел и за него същото мога да кажа. Няма да изброявам колко кучета съм прибрала и задомила, някои гледани и по повече от година.
Признавам, че от котки не разбирам, а и Миси е особена, вероятно поради преживяното, та са доста изкривени представите ми. Но повечето от познатите ми с кучета имат и котки. Е, всички твърдят, че разликата откъм любвеобилност е огромна и е в полза на кучетата, а и аз го виждам като им ходя на гости.
Виж целия пост
# 94
Така е, имала съм кучета и котки, в момента съм само с котка. Обожавам и двата вида. Но кучешката любов е безрезервна. Котката също ме обича, признавам (е, и аз нея и й позволявам да ми се качва на главата), но факт е, че ако я оставя на друг, тя бързо и лесно ще се привърже към другия и също толкоз бързо ще забрави за теб. Не така е с кучетата обаче...
Виж целия пост
# 95
Така е, имала съм кучета и котки, в момента съм само с котка. Обожавам и двата вида. Но кучешката любов е безрезервна. Котката също ме обича, признавам (е, и аз нея и й позволявам да ми се качва на главата), но факт е, че ако я оставя на друг, тя бързо и лесно ще се привърже към другия и също толкоз бързо ще забрави за теб. Не така е с кучетата обаче...

Точно това казва и Четирилинката. Wink Но не иска безрезервна любов, а иска да си я заслужи, защото тогава е по-ценна. Каквото и куче да вземеш, то все ще те обича. Но ако накараш своенравната котка да те заобича, си е друго.  Laughing А явно при теб все още я няма тази връзка, щом си написала това с по-тъмния шрифт.
Виж целия пост
# 96
Надявам се да не прозвучи самохвално, но си мисля, че съм постигнала връзка с мойта писана. Не знам за колко време би ме забравила де, но факт е, че когато аз я осинових, нямаше и 2 седмици, откакто забрави предишните стопани, а  да не говорим, че още от началото се чувстваше добре вкъщи. Просто котките са си самостоятелни тва е. А може би е до характер.
Виж целия пост
# 97
Предполагам, че си я осиновила като малко коте. Те са неосъзнати. И малкото кученце бързо забравя старите си стопани.  Wink

Дъщерите ми са големи. Едната не живее с нас повече от 6 години. По-малката също рядко се появява. Обаче Мъро не спира да ги търси. Непрекъснато ходи в празната стая и ги търси. А появят ли се - не се отделя от тях. Голямата дъщеря започна да се връща само 1-2 пъти в годината, но пък 15 минути след като си е дошла вече се е залепил за нея и не мърда.  Laughing А тя дори не го храни, че да има интерес от това. Wink Просто я обича. И другата си кака обича много, но давам за пример тази, която теоретично трябва да е забравил за толкова много време. Само последния път беше леко недоверчив, защото му миришеше на Гълъбинка, но и с това се примири и не се отдели от нея през целия ѝ престой.
Виж целия пост
# 98
Не съм писала отдавна. Сигурно ни забравихте с Бела.
Ето данък от нас:
Това е едно от любимите й места - да гледа през вратата на двора.

А тук си спи сладко под климатика.
Ние бяхме на почивка за 10 дни и я бяхме занесли при майка ми да я гледа. Много бързо свикна с обстановката, но не и с майка и татко. Само като посегнат да я галят бягала и ги хъскала. Много ни се зарадва като ни видя.
Виж целия пост
# 99
Oще едно рошаво:
Виж целия пост
# 100
Разкошни,"размазани от жега" котачета Simple Smile
Много харесвам черни котки и рошави и сресани.Да ги намачкате хубаво Heart Eyes
Виж целия пост
# 101
Има котки, които просто са по-социални и се радват и на други хора, ако стопанинът замине, ще свикнат и с други хора, но върне ли се - ще е голяма радост. Именно това показва, че не са ни забравили. Но котките са различни, едни са по-социални, други не толерират толкова хората.
Виж целия пост
# 102
Впечатлена съм от рунтавата опашка и пухкавите кюлоти на Бела от първата снимка!   Laughing

И черното рошаво  е много хубаво!  Heart Eyes

Вкусната "вечеря" Кара си има същата играчка като Гълъбинка.  Grinning Играе ли си с нея?
Виж целия пост
# 103
Отначало се съсипа от игра с нея. После само от време на време. Точно си говорихме снощи, че явно трябва да подходим към играчките й, както с играчките на детето, и да прибираме за известно време една част от тях и да ги даваме след известно време.  Laughing
Виж целия пост
# 104
Моите котета винаги ги осиновявам на преклонна възраст. Настоящата я осинових на 5 години, предишната на 15 години, за съжаление предишнате вече нее  между живите. Двете бяха безумно коренно различни, предполагам, че част от разликите се дължат на годинките де...Ожжжж, много ги обичам, днес попаднах на едно клипче, искам да го споделя с вас, но не знам дали ще стане...я да пробвам?https://www.facebook.com/dhgate/videos/10153469396106119/
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия