Искам да кажа ... (49)_10.08-16.08

  • 38 374
  • 711
# 300
 Жаки, какъв ужас.....
Виж целия пост
# 301
П.П. Пираня отново му се мержелее чужбина, а аз просто не желая да си развалям рахата тук и сега.

Ако на Пираня му се межделее чужбината, на твое място бих се замислила за перспективите относно рахата.

Ще ме извинявате за подледователните постове, но с телефон - толкоз.

В сми? Че там е по-голям рахат ли?
Виж целия пост
# 302
Аз го разбрах да не си прави рахата сам в чужбината  newsm78

Жаки, ужасно е  Tired
Виж целия пост
# 303
Много тъжно Жаки,  искрено съжалявам макар и да не го познавам момчето и родителите му, но за загубен млад живот винаги е тежко... Не знам как се преживява такова нещо, според мен - никак. Голям страх са ми катастрофите, за миг всичко може да се срути.
Виж целия пост
# 304
Жаклин, съжалявам  Sad
Виж целия пост
# 305
Аз го разбрах да не си прави рахата сам в чужбината  newsm78

Нищо подобно нямах предвид.

Касита, в смисъл, че Пираня е един успешен човек в България, но щом му се мержелее чужбината, значи не е наред нещо с успеха. И разбира се, че там е по-голям рахат, но зависи все пак от човека.
Виж целия пост
# 306
Е, извинявам се тогава  Blush
Виж целия пост
# 307
Жаки, ужасно.  Sad
Виж целия пост
# 308
Жаки, много съжалявам за момчето. Лека му пръст! Жал ми е и за родителите му. И техният живот е свършил...много сили, подкрепа и кураж ще им бъдат нужни, за да се посъвземат. Такова нещо не се преодолява.


И мен ме е страх от катастрофи и болести най-вече. Но кой на каквото е писано.



Виж целия пост
# 309
Жаки,  Hug  Cry
Виж целия пост
# 310
Скрит текст:
Погребението ще е чак в 16 часа. Не разбирам българската традиция, тялото на починалия да се носи в къщи и цяла нощ или дори повече близките да го гледат там и да знаят, че след часове ще го погребат. Ужасно е, съсипващо още повече, всеки идва сляга цветя, плаче и тръгва и идват нови, а родителите са в състояние, което не може да се опише с думи... Не знам по другите държави как е, но в Израел, няма такива истории. Погребението е часове след смъртта, тялото не се държи в къщи, взима го агенция и се грижи за всичко. А тук мъката се утроява...Момчето е в затворен ковчег, майката и бащата са в истерия искат да го отворят...мъжът ми е там, аз не мога да ида, нямам сили. Вчера беше много страшно. Ще отида на погребението. Всички колеги са разстроени, как ще работим днес не знам.
Майката обвинява бащата, че е съдействал да му върнат по- бързо книжката, била му отнета, заради висока скорост, обвинява го, че му е купил мощен мотор, че не го е спрял. Миналата година беше в гипсово корито месеци, няколко пъти чупи крака, ръце, майката казва че Бог им пращал сигнали. Търсят отговори, защо. А няма такива, съдба ли е какво е не знам. Мислех, че съм по корава, но явно не съм, не мога да се овладея. Мъката от загубата на дете е несравнима с никоя друга. Трябва да се стегна до след обяд.  
Виж целия пост
# 311
Жаки, отговорите се съдържат в поста ти и разбира се, че не е съдба.
Виж целия пост
# 312
О, Жаки, ужасно е наистина!  Cry
Но е и ужасно, че хората не си взимат поука. Ето дори и в конкретния случай!
Мен това винаги ме вбесява!  Close

Чек,  Peace
Жалко за този толкова млад живот!
Виж целия пост
# 313
Жаки, това, че се погребват след определен период има основания. ПО закон трябва да са минали 24 часа...
Дядо го погребахме не 24 часа след смъртта му, а малко по-малко. Предполагам, че искаха рушвети, но ни заплашиха, че не бил минал срока и щели да го извадят  Tired
Пълна идиотщина беше.
Но това, че все още се използват някои по-остарели ритуали вече си е семейно решение. Но наистина понякога много тежат.
Виж целия пост
# 314
Чек добре го каза. Peace

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия