Искам да кажа ... (49)_10.08-16.08

Верно ли? Не помня Дотам съм се сдухала от психарията, че вулгарностите въобще не съм ги отразила

Ауу, има, има, доста при това  Най-ясно си спомням момента, в който Бевърли след 30 години посещава старата си къща и я посреща старица, която след това се превръща в зловещо подобие на баща й и я гони и крещи ... не мога да напиша какво точно, ама не е за деца.

Очите на дракона я бях забравила, наистина става за деца, както и Кери и Подпалвачката.

И аз харесвам Джак Ричър. Том Круз е крайно неподходящ за ролята, това е факт.
Хари Бош също ми допада като персонаж. Както и Робърт Хънтър на Крис Картър. Доста са брутални книгите на последния. Но и интересни и забързани като действие.

А на Стивън Кинг ще съм фенка цял живот. Все още не съм изчела всичко негово. Много е продуктивен. Но много ми харесват "Гробище за домашни любимци", "Очите на Дракона", То", "Капан за сънища", "Джойленд". Има и още, разбира се. А "Джойленд" е прекрасен роман! Не е типичният за Краля. Но успява да докосне.

Че в първите 30 страници има на три места спомената думата "п@тка".

Аз "То' още не смея да я прочета   Ще събера още кураж и тогава.

А сега се сетих как преди две седмици си изкарах акъла - прибираме се към 2 през нощта, но отиваме на къщата (където са ми котките). Те лятото хич не искат да влизат вътре и понеже се въргалят по прахта, ние пък и не настояваме, на есен като ги изперем и зимата си зимуват на топло. Та... лягаме си, а мъжът ми оставил вратата на терасата (втори етаж) отворена, за да влезе хлад, решавам, че ще я затворя, защото няма комарник. Ставам, затварям, вървя обратно в тъмното, все пак тази къща й познавам всяко ъгълче, няма да навъртам ток, я   И вървя си аз сравнително бодро в мрака, когато изритвам нещо космато и доста живо! Точно със скок достоен за олимпиада, даже не съм сигурна дали не минах и рекорда на Стефка Костадинова, се озовах при мъжа ми, треса се, хлипам и повтарям "Ритнах нещо живо, живо и ко-о-о-осмато, ужас, ужас, ужас!". Бях убедена, че е минимум с ранг зомби, затова си забих главата под възглавниците (каква спасителна акция, само), докато мъжът ми твърдеше, че съм му ритнала... чорапите?! Верно ли? И в този момент чуваме звук като от мачкане на станиол ... хръц-хръц-хръц... едно такова побъркващо-методично   Тук вече и Супермен не би издържал и запалихме лампата! И какво да видим - лудата ни котка си играе със станиолчета и ни гледа с онзи обезумял поглед тип "не съм уравновесен психически" Поне доказах, че знам разликата между чорапи и космато, живо нещо. А този котарак е много умен, винаги се качва да спи при нас, но сега понеже знае, че не влизат където спим (защото не са прани) и се качил по терасата, легнал си долу, за да не го хванем, изритала съм го и понеже вече е бил безвъзвратно събуден със сигурност е решил да ми такова майката и на моите нерви... да не е капо. Котешка му работа.

Мър  


Имаме такава история със съквартирантката ми. Живеехме на нещо като приземен етаж. Лято. Прозорците с комарници и решетки, но отворени, защото е топло. Тъмна нощ. От другата стая започват да се чуват истерични писъци. Тичам на метли, светвам лампата и виждам съквартирантката да тича обезумяла в стаята, а един черен котак неистово се блъска в прозореца, който не се отваря. Не знам кого да почна пръв. Дръпнах съквартирантката от стаята, затворих вратата и се заех с полудялото коте. Ама как да му покажа от къде да излезе, без да ме изяде.... Надянах една блуза на ръцете и го избутах до отворения прозорец. На съквартирантката май дадох два валеряна.
Оказа се, че дворната котка, която храним, скъсала мрежата на прозореца и доволно легнала да спи на гърдите на съквартирантката ми. От тогава спеше на затворен прозорец.

Ееее, Мър, ти не си ли свикнала, когато си в дебрите на най-сладкия, дълбок и прекрасен сън нещо, тежащо шест кила да скочи върху теб с бойния вик "Мамауууууу"?
За притежател на котки очаквах да си в пъти по-обръгнала на всякакви полтъргайстски изпълнения.

Явявам се за малко да честитя на Ванини. Да са живи и здрави рожбичките ти!  

Аз пак напред-назад... Бяхме в странджанското село Кости, ловихме риба и се къпахме във река Велека. Утре съм на "хипарска" сватба (с полеви условия). Ще е интересно.

Добро утро! На вълна ремонти съм  .
Кас,  6 кила е нищо. Имаше период, когато 70-килограмова космата лигла със скок се хвърляше върху мен на спалнята, за да спим заедно.

Развеселихте ме с вашите истории.
Съни, страхотни снимки. Акаша, чудно лято си изкарахте, браво.

Каси, то обръгнала-обръгнала, ама не очаквах котка там  Иначе имах период с две малки котета, нямаше такава кеч мания в 2-3 през нощта  Хвърчат две котки, козина се сипе на парцали, аз ставам с паник атака, а те хайванчетата в една щастлива игра, ум да ти зайде.

С първата ми котка бях брала страх така - бях тийн, пък баща ми не даваше да спи при мен и на етажа със спалните тази котка не припарваше. До една вечер, когато видяла отворена врата и право при мен (нали много си се обичахме, на този котарак копие му е Въгленчо на Янтра  ). Събуждам се от тежест в гърдите, пък тогава яко гледах филми на ужасите и започва тихата паника - тежко е, диша, не се вижда... Аз седя и си роня тихо сълзи и кота се събужда и лъсват два фара. Хванах го за козината, хвърлих го, той се шашна, аз се шашнах, писъци, събаряне на всичко от бюрото, съскане, пищене.. екстра си изкарахме 

Преди години имахме сиамка. Моя приятелка, която се страхува от котки ми е на гости. Затварям аз котката в друга стая, ама добичето се беше научило да си отваря вратите, и току дойде пак при нас. Вдигна си тя краката на дивана, говорим си, нещо се смеем. На секцията срещу дивана бях сложила една мухоловка- представляваше нещо като картон намазан с лепило. Какво се разхождаше тая котка, как седна на картона не знам. Обаче с лъвски скок през цялата стая се озова в краката на приятелката ми. Тя пищи, синът ми беше малък, пищи и той, котката фучи и мяучи и скача насам натам като обезумяла. Докато я хвана, чак на мен ми се искаше да пищя.

Мър, много забавно разказваш

Акаша, и вие не се спряхте
Това е репликата към нас това лято, да не се обидиш 
Днес забиваме пак към Бялото море за малко

 
Така ми се иска и на мен да забия към някое море Днес шефа ми вика "Ти не си много адекватна тия дни, а?" и аз "Ми как да съм, две седмици остават до почивката, на мен акъла ми е само пясък и синьо море!", а той казва "Е то като наближи седмицата преди отпуската какво? В мозъчна смърт ли да те пишем?!".

Но преди това трябва да си оправим нещо по гърнето на колата на палене и гасене, няма такъв звук, мъжът ми каза, че някаква гумичка се е скъсала, но аз не разбирам... вече  Преди си отварях капака, ръчках си яко, течности наливах, по сервизи си карах колата, а сега не съм сигурна от коя страна се сипва горивото.

У нас през лятото е като магистрала за котки  . Спим на отворен прозорец, а спалнята ни е точно под прозореца. Вече свикнах да ме прегазват по няколко пъти на нощ, влизат-излизат, абе анархия.

Щерката прочете "Кери" на 12 г., след това и дадох "То", но нещо не й хареса и го заряза. Ама девойката е перде. Миналата година беше на вълна хорър-манги  .

За криминалетата. Отдавна не бях чела, но попаднах на едно скандинавско с инспектор Хари Хуле "Пентаграма" на Несбьо. Хареса ми, ще продължа с този автор.