Искам да кажа ... (49)_10.08-16.08

Шаги, ти наистина въобще не ме разбираш. Въобще не си говорим за жените със семейство, дом, деца генерално, нито за домакините, нито за някаква цяла категория хора. Щото, нали се сещаш, и на тази девойка майка и е със семейство, дом, деца, и моята приятелка, зълва и, е със семейство, дом, деца, и т.н. Говорех за определен тип поведение и определен тип взаимоотношения. Понеже (да, Цвети, не е Бъкингам, но има ПРАВИЛА ) да оставиш доброволно мъжа ти да определя кога можеш да се изпикаеш и да му внушиш, че  е най-нормалното нещо на света да нарежда на всички жени кога могат да се изпикаят, съвсем не е вързано с това да си жена със семейство, дом, деца.

За никаква власт, имане или нямане на семейство и деца не става въпрос, а за доброволно обезличаване. Сори, но никой не може да ме убеди, че нямам право да кажа на близък човек, че си скапва живота. Често това помага.

Шаги, наистина не разбираш, но както и предполагах, всеки припознал се в един или друг аспект, ще се изреди да подсочи сега.

Дори не е въпрос на казване или не казване, или имане право да живеш така или не. Мен не ме кефи, изумена съм и споделям с вас. На тях не им казвам и налагам нищо, външен човек съм. Никой не им казва и налага нищо. Просто кажи-речи всички около тях се чудим и маем на феномена, пък те да си живеят както си искат.

Ти не ме разбираш. Аз казвам, че всеки избира как да живее и ако и харесва да и казват кога да отиде до тоалетна, кои сме ние да я съдим? На мен не ми харесва и не бих стояла, ама всеки има право на избор. Нали не нарушава закона?

Абсолютно психопатско е някой да ми определя кога да ходя до тоалетната. Или какво да ям, как да се обличам и прочие. Нямам нужда от господар, а от мъж, с когото да се чувствам добре.

Разбира се, че можеш да го кажеш. За на моите приятели съм го казвала милиони пъти- директно си ги пращам при бракоразводен адвокат и при психиатър след това. Но нищо не идва само и случайно.
Така както една е обяздила съпруга си и той намира това за нормално, така за други е нормално, съпругата да е в поза партер цял живот.
Пред мен има двойка, в която мъжът прави неистови опити да доминира и обезличи половинката си. Млади хора са на 30 +/- няколко години. Само че мъжът вижда как цял живот баща му е мачканият, обезличеният, направеният на бял лист от майка му, която действа с почин на сив кардинал и явно той се опитва да не бъде като него - чехльо.
Сестра му пък се опитва да действа по този начин втори съпруг. Какво друго да види като модел? Единият, първият я мачкаше денонощно от бой, вторият интелигентно я прати в Трето отделение на Софийски районен съд.

И аз познаван такава двойка. Понякога е направо сюреалистично. Той се рови в сайтове, за да и избира дрехи, тя е винаги съгласна с него, ходят хванати за ръце и много, ама много се обичат. Само дето тя пие антидепресанти от години и не общува с никой освен с НЕГО.

  vanini, честити бебчета! Да са живи и здрави,  и дано цялата положителна енергия, с която ги съпътствахме от зачеването им, до благополучното им идване на бял свят, да е винаги с тях, и да растат спокойни и щастливи! Имената са прекрасни, аз имам специални сантименти към името Виктор, заради много свестен и успял мой близък, а Алина е нежно и звучи красиво, точно като за госпожица 
Бързо и успешно възстановяване, и лесно напасване към новия начин на живот в многочленно семейство 

Другите - извинявам се, не съм ви чела, но ако е имало някой друг с хубави поводи, докато отсъствах - честито 

* * *

Аз съм супер. Не съм имала досега такова шантаво лято, в пълния смисъл на думата  . Чувствам се като шесторъкия Шива - върша си работата (а имам много!) за четири дни, после правим дълги тридневни уикенди на хубави места, с хубави хора и на много хубави събития, които ме зареждат емоционално като за световно... Ще кажа само - да ми е жив и здрав шефа, че оценява приносът и значението ми за фирмата, и няма нищо против абсолютно свободния режим, на който съм от няколко месеца. Това, разбира се, е свързано и с доверието, че работата ми ще е свършена, а това съм си го извоювала пак аз. Похвалих се 

Обмислям да си направя блог. Много приятели настояват, може би моментът е назрял. В момента чета как стои въпросът със защитата на авторските права, чак след това ще проучвам техническата част на нещата - къде и как. Ако все пак някой има положителен опит, да ми пише. Може и на лични.

Нинооооо, как обичам събори 
За съжаление, няма кой да ни кани. Имаме приятели с вили в разни села, и ходим, но не е същото, защото сами си носим и си приготвяме нещата. Или ходим на тип "селски туризъм", където пък си плащаш, и си е вид услуга... А е толкова хубаво, когато нещата са традиционни и автентични. Вчера бяхме на място, където имаше събор, и беше толкова трогателно - спират колите, и хората отвътре изскачат да посрещат гостите си. Прегръдки, глъчка, баби викат по дечурлиги с трудни за тях имена   
Покани ме другия път   

Не съм ходила никога на събор, но ми се прииска сега като прочетох Бърдс Флу.

Бъркате събор с курбан.

Естествено, че мога да съдя когото си поискам когато си поискам. Докато моето лично мение няма да му развали семейството, нито ще му докара пъпка на носа, имам право на него. Или аз нямам право на избор и нарушавам закона?

(Тук нали сме се събрали да казваме каквото си мислим в момента, или настъпих поредното табу в темата?)

Нищо подобно. Обсъдихме го, подадохме различни гледни точки.   
Ти го каза, аз казах какво мисля по казуса. Последното го написах, за да ти покажа, че те разбрах. А ти си свободна да мислиш каквото поискаш, най- малко аз или някой друг ще ти каже как да виждаш нещата.    Обратното важи с пълна сила!

О, естествено, в една хубава дискусия винаги трябва да има две гледни точки Затова и не трябва да вмъкваме кой на какво има право- докато не вредим на околните, ни е разрешена индивидуална позиция.

Щом те не вредят на нас, значи и ние нямаме право да вредим на тях!

Кои "ние" и как им вредим?