Какво ви "изкара акъла"?

Среднощен телефонен звън - за да ми съобщят, че баща ми е починал.

Преди 2-3 седмици беше последния ми уплах. Беше към 22-23 часа и съм сама, легнала да гледам ТВ и само той светеше. Едното куче, легнало пред дивана, а другото само обикаля напред назад и по едно време застана на вратата на хола и гледа към коридора и се почва едно настървено лаене и ръмжане, че няма накъде, а тя е толкова страхлива, че само да и кажеш па и бяга... Станах, светнах, сложих им каишките и излязох и чаках МП да се прибере. Изплаших се, защото знам, че кучетата много усещат разни неща, а и за нея това не беше никак обичайно поведение.

Детето на две. Прибираме се от разходка, лято. Влизаме си, той се запътва към кухнята, аз се събувам. За стотни от секундата се сещам че на излизане оставих вратата на терасата отворена, втори етаж. Захвърлих всичко и докато стигна до него вече беше провесен с главата надолу.

Детето на почти четири. Играе с негово приятелче на 20 метра от нас. Приятелите ми все ме хокат че вървя подире му, бил голям. Гласувам доверие и наблюдавам отдалече. Река Янтра е до нас. Както си играеше,  драсна към каменния парапет, висок метър някъде, отдолу- реката. Метнах очила, чехли, завиках като побъркана. Докато стигна до него, спринтирайки, беше покачен отгоре.

Преди около 15 години. Моя приятелка къса с гаджето си. Рев, сълзи и сополи. Прибирам се в къщи от дискотека. Влизам във входа вече да се качвам по стълбите, посягам да пусна осветлението и хоп... някой светна вместо мен. Щях да припадна. Оказа се "гаджето". Да ме питал що така се били развили нещата и някакви такива глупости. Никога няма да забравя как взех 3 етажа за отрицателно време, естествено придружено с викове.

нали си го познавала...

Да, но след раздялата тръгна да я заплашва нещо. Друг е въпроса, че  ако е искал да поговорим, не е това начина.

Горното с приятеля мога да го сметна за що годе страшно, но не схващам какво му е страшното на това. Кучетата лаят понякога безпричинно все пак.  

Събуждам се в три часа посред нощ от стъпки по паркета. Мъжът ми спи до мен, а отсреща стои клекнал един непознат мъж и ме гледа.

Ужас..
Ние живеем в Столипиново на 2рия етаж в блок. Терасата ни едната е открита и една нощ един тъмен събрат се качил. Тършува си той,ама свекърва ми го усетила / тогава живеехме още с нея/ и станала жената. Бягал от полицията и решил да се скрие при нас - дала му 2 цигари, понеже за това бърникал, и го пуснала през входната врата без да буди мъжа ми или мъжа на зълвата. Имахме и въздушна пушка по това време в нас... Сума време й трихме сол на главата после,ама съжалила го.  

Не го съжалих, така ми изкара акъла, че си забравих името. Обаче, бая бой изяде от ММ. Както и да е хванаха го, осъдиха го и е в затвора.

А, не са за съжаление те. Ако беше събудил някого от нас...

13 юли,преди месец!Събуждам се и виждам,че детето е с температура 38.4 1г.4м.е.Давам 5мл.Нурофен,водя го на лекар- леко червено гърло.Предписват му хомеопатия и по път към вкъщи минаваме покрай аптеката,купуваме лекарствата,в една градинка хапна и 3аспа.Пред блока приятелките се събират 3а ра3ходка.Малкия се събуди,премерих отново температурата и като видях,че все още е висока реших да се прибираме,3а да му дам лекарствата.Едната от приятелките ми се надвеси над него,3а да му каже "Чао" и ми ка3а,че детето трепери.Вдигам сенника на количката и го виждам целия посинял,вдървен,с посиняла уста и поглед вперен нагоре.Вдигнах го,3апочнах да го тръскам,да му бъркам в устата,3а да видя дали не си е глътнал е3ика.Ра3крещях се 3а помощ.Другата мацка 3въни на 112,а третата 3апочва да го пръска с вода.Дърво-не диша,не мига,не мърда!И3паднах в паника!3апочнах да питам Бог как може да ми причинява това-толкова трудно 3абременях и родих след 4 опита ин витро и в следващия момент държа бе3жи3неното телце на детето си.Една от приятелките ми ка3а да вли3аме в колата и да ка3вам накъде да ни кара.И3би пяна от устата му.В най-бли3ката поликлиника се ока3а,че спешен кабинет няма и ни насочиха към педиатрите.Между етажите детето и3рева,а а3 и3крещях от облекчение,че е жив!Нахълтах в кабинета,жената веднага го съблече и уви с мокри чаршафи.Премери му температурата-39.6.Ка3а,че от ря3кото вдигане на Т е получил фебрилен гърч и веднага да вли3аме в болница.Отидохме при личната му лекарка 3а направление и там му биха Диа3епам.Та след вне3апната смърт на баща ми,депресията,в която и3паднах,след като ра3брах,че не мога да имам деца,тока,който ме 3акова в мрежата 3а повече от 15 сек и какво ли още не мога да кажа,че това беше ама наистина най-големият ми кошмар!Сега и3питвам ужас да не се повтори и се надявам Бог да па3и детето ми,3ащото ра3брах а3 колко съм бе3силна пред неговата воля!

 jul_j  голям ужас е било, голям стрес.
Толкова трудно се гледат деца, всеки момент може да се съсипеш от стрес.
Имаше един лаф. Станеш ли майка, пускаш сърцето си да живее извън теб. Защото реално твоето сърце са децата ти и то вече не ти принадлежи, както и това, че те са самостоятелни личности и освен да ги отгледаш, учиш и обучиш да го живеят този живот, нищо друго не може да направиш.

да, но аз имам хъскита, а те мноого рядко лаят, камо ли да ръмжат......може и да не ме разбирате, но няма значение   

Аз те разбирам, защото кучето ми е шар-пей, почти не лае. Ако го прави, значи има нещо, никога не е без причина. Винаги обикалях къщата да видя какво става.