Съвети за здравословен живот

Направи ми впечатление и то много добро, че няколко човека по-напред в темата писаха освен за храненето и движението и някои много важни за душата неща. Защото тя, като част от цялостния завършек на човека, когато се поддържа в кондиция, способства доброто физическо здраве.
У нас, не еднократно съм казвала, че се храним много простичко. Това се обуславя и от факта, че сме няколко поколения, а и сме успели да запазим някои традиции.
Готвят се домашни манджи, нито само постни, но никога прекалено блажни. Не се ползват фиксове, глутамати и прочие. Не изобилства храната за едно ядене. Т.е. - няма първо, второ, трето, пето, десето. Ако има леща, да речем към нея има една сезонна салата и това е. Прясна, кьопоолу или подобно. Домашни десерти правя, за празници вече и торти домашни.
Месо, яйца и прочие купуваме. Уж гледаме да е сравнително добро, но не смятам, че е добре именно за душата ми, да се вторачвам прекалено или да се поддавам на постоянните заглавия които крещят - РАК,РАК, РАК. Медиите ни са идиоти. Имам някои предубеждения към домашни меса, не винаги означават добре гледано животно и чисто месо.
Преосмислила съм отношението си към захарта - предпочитам един компот, домашен, с две лъжици захар, от колкото някакви напитки с подсладители.
У нас се пият много компоти зимата, яде се сладко домашно /тези неща ги препрочитам домашни/, както и друга зимнина. Много правим.
Избягваме също както по-горе някой писа пакетирани храни, джънк и прочие, но не се лишаваме изцяло. Напротив, позволяваме си. Сандвичи, някои сладки неща тип шоколадови и прочие. Но да ви кажа, винаги намирам някаква дума, с която да обясня на детето така, че да не му приседне все пак, че тези храни не са за ежедневна консумация.
Сега като се връщахме от море на път за село минахме през В. Търново и с облекчение въздъхнах като видях МакДоналдс. Предпочетох да вземем там по един сандвич, от колкото от някоя съмнителна кръчма или бензиностанция.
У нас газирано не се пие, аз и мъжът ми не употребяваме алкохол. Аз никакъв /от гевезлък може да се излигава с нещо, но мнооооооооого рядко/, той много рядко бира или друго, ама ако кажа веднъж два пъти годишно, няма да е пресилено. Не пушим.

Но при всички положения смятам, че дозата във всичко е определяща. Ако днес се набумкам с джънк, нищо не ми пречи следващите дни да проведа по-леко и прочистващо хранене.

Децата постоянно са навън, голямата активно плува, водим ги на село много, троянски балкан, на море седим по много, на други хубави места, живеем на място, което позволява повече разходки. Ако не аз, всеки ден има кой да ги извежда да играят. На площадката с деца, да карат колела, тротинетки и прочие.
Аз лично си намирам огромен минус, на себе си, това, че не се движа достатъчно. Обездвижена съм, това е истината и го смятам за много вредно. Но не знам кога ще се мотивирам да променя.

За душата, да си дойда на думата... харесвам си и си обичам работата, харесвам и обичам хората около себе си. И някой като ме пита - защо си все весела, отговарям напълно честно - отдавна съм разбрала, че хората около мен трябва да ги обичам, по възможност и те мен. И гледам да се обграждам с приятни хора, които не ме натоварват. Много назад във времето спрях да се притеснявам, че може някой да ми се обиди и когато нещо не ми харесва, не държа винаги да съм директна или да се тровя, а просто го оставям далеч! Случи ли се да съм допуснала някого и да се разочаровам - прекратявам и не поглеждам назад! Напоследък съм особено безкомпромисна. Нямам дори и желание да следя ежедневието на хора, които на са моята кръвна група. Не ги искам. Бих се радвала, ако и с мен постъпват така. Който не ме понася, да бъде добър да страни от мен.
Но има ситуации, като в работата, да кажем, когато се налага да се търпят хора, далеч от моя мироглед. Ми търпя, но няма и едно нещо, което да съм задържала в себе си. Като нещо не ми изнася, казвам си и не ме вълнува изобщо дали някой ще ме харесва или не. Гледам да не е просташко, но достатъчно директно. Слава Богу, единици са и в работата. Но когато съм имала напрежение - променяла съм всичко около мен. Това е, не си оставям душата да се мъчи.

Много съм емоционална. Много жестикулирам , вълнувам се   Изобщо, всичко изкарвам.

Научила съм се да прощавам на близките си. Всъщност взаимно сме се научили. И сме постигнали огромни успехи. ОГРОМНИ. Има неща в живота ми, които не са били никак леки и повечето хора дори не подозират. Но има начин да се преодолеят. Наивно ли звучи ако кажа с любов? Ами с любов е, както и да звучи.

И накрая - също смятам за важни профилактиките. Не говоря за хипохондрия, говоря за най-разпространените профилактики за мъже и жени. Редовно посещаваме. Семейно.
Може би тука, а може би и не тук е мястото, но ще кажа - не ползваме и много козметика. Децата никога не съм ги мазала с никакви бебешки мазила, лосиони, тежки кремове и прочие.
Аз също не ползвам много козметика.

Оказва се, именно морската вода е особено полезна.Поне при моите и двамата след първите им морета честите боледувания рязко намаляха.Но на плажа ли сме, не излизаха от морето, измръзнали, с посинели устнички, но вътре.Всеки път с рев излизаха от водата и с изричната уговорка, че са извън водата "Ама само 5 минути, мамо!"