Страх от летене?

Desinka точно същото изчетох и аз де що има. Много са доволни от него. Даже има по-доволни от колкото не доволни. Аз го вземам едно няколко часа преди полета и друго по време на полета. Но не би. Иначе и на мен ми е готино, ама като се върна . Сляза ли на завръщащия се полет и равна на мене няма . Даже съм готова на друг самолет да се кача, през другия изход. Аз за това и казах по напред, че по-честото летене му е майката при мен. Иначе и аз се измъквам от всякакви мечтани дестинации само заради този страх. Финансовата част не са ни никакъв проблем до където и да е. Но това пусто летене. Аман.

Докато бях студентка редовно летях сама из Европа, нямах никакви притесненя, докато преди 2 години не преживях ужасен полет с австрийските линии на връщане от Виена. След това една година отказвах да се кача на самолет, първо се престраших с полет до Италия, а тази година вече имам 3 полета (или 6 с двете посоки). Хомеопатичните хапчета не помагат, трябва да се лети повече. Другото много важно нещо е да си с човек, който да ти отвлича вниманието, аз от тогава не съм летяла сама, но и това ще трябва да направя скоро. И аз много мечтая за по-далечни дестинации, малко изтъркано може да прозвучи, но страхът е най-големият затвор

Sereiadomar ако ти кажа, че имам колега който има свой собствен самолет и периодично ми изнася уроци колко е безопасно летенето. Имам друг познат пък който е самолетен пилот – той все ми дудне, че самолет тъй лесно не падал. Ама се му викам, че важното е че пада, и не ми дреме дали е трудно или лесно . В самолета пък ако ти кажа колко работи помъквам за отвличане на вниманието, обаче не ги поглеждам. Само часовника си гледам кога ще сляза и поведението на персонала. Обаче те са инструктирани да го играят винаги весело, та не мога да им хвана вяра. Много точно си го казала „страхът е най-големия затвор“, иначе света да съм обиколила до сега .

Може да се каже, че ми помага по време на полет - по-спокойа се чувствам като го пия. Но страхът ми от летене по принцип си остава. И при мен, като при теб, започва няколко дни по-рано.
Хомеопатията можеш да си я купиш свободно без рецепта.
Стана ми интерсно дали у нас се организират такива групови терапии като на Запад и попаднах на тези статии http://www.segabg.com/article.php?id=747422
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4445914

Изпитвам ужас от летене. Дотолкова, че да смятам всеки, който лети без притеснение за камикадзе. Слизала съм от борда на самолет - заради технически проблем, докато рулираше. Наложи се да поизчакаме, за да отстранят проблема, но моите нерви не издържаха... Опитвала съм с лекарства, с алкохол - не ми се получава, буквално агонизирам. Летя само когато е на живот и смърт. Не мога да го преодолея.

Имах жесток страх от летене... Първият ми полет беше на 30 /дотогава бях сигурна, че няма да се престраша а се кача на самолет никога/ в една шепа валериан и 4 валидола... Сигурно ако ми бяха премерили кръвното щяха да се чудят дали съм жива... После с алкохол, но той засилва проблема. След това си набелязвах хора, които им личи, че пътуват често и като стане турболенция например гледам тях. Много е успокоително като видиш човек, който си вдига чашата да не се полее и продължава да чете книгата си. Гледах и стюардесите... При една турболенция се бяха закопчали на една ръка разстояние от мен и обсъждаха компот от сливи. Едната слагала 4 лъжици захар, а другата 3. Беше успокоително да зная, че това, дето се случва им е ежедневие и няма нищо страшно. След това си говорих с един пилот и според него най-лошото дето може да се случи по време на турболенция е да се залееш с вряло кафе... Отдавна нямам драма с летенето. Правя  средно 2 далечни пътувания годишно и така съм претръпнала, че спах по време на една жестока турболенция над Хималаите и се забавлявах искрено при едно кацане в Сингапур в тропическа буря дето изглеждаше, че кацаме в море, а не на писта. Всичко се преодолява с времето и с много летене. Понеже често летя с деца вече страха ми е дали ще преодолеят бързо часова разлика, дали имам достатъчно дрехи в ръчния, че да сменям като се полеят със сок и манджа, дали ще ми мрънкат кога ще стигнем и ей такива подобни. Сега направо не ми се вярва каква паника изпитвах преди полет....

Последния пост е много поучителен, всичко се преодолява...Летете и не се плашете.

Аз препоръчвам http://apteka.framar.bg/18003541/%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%82% … B0%D0%B1%D0%BB-40 . Не само при полет, ами и при ежедневни панически ситуации. Мога само да кажа, че при мен лично причинява сънливост

1. Брой до 90 при излитане. 90 секунди са времето с най-много опасност за полета, мине ли- всичко ще е ОК.
2. Ако ти става лошо при маневри, малък психологически трик- представи си, че ти управляваш самолета и ти насочваш маневрата. Гаденето веднага изчезва. Все едно самолетът става част от теб, като кола, която управляваш.
3. Летете с големи самолети. Турбуленцията с тях е неприятна, но са достатъчно големи, че да не им направи нищо.

Хапчетата са нещо временно и както повечето от вас написаха, не винаги помагат. Относно това дали и в България има групи за хора, които имат страх от летене, има, да. Най-добре е да проверите в Авиополиклиниката ( при психолозите) или в Института по въздушен транспорт ( намира се в зоната на летището, стария терминал). Там ще получите най-точна информация кога се организират такива групи. Аз нямам никакъв страх от летене и ако се замисля, май имам повече от 3000 часа във въздуха  Попадала съм и на бури, и на тежка турбуленция, и на други екстри, но нищо не ме отказа от летенето. Успех на всички с преодоляването на този страх   

Тук май доста сериозни страхове се обсъждат, но виждам и подобни на мен случаи. И аз много се страхувах, когато летях на късо разстояние (3 часа) и с малък самолет, само един полет в посока. После тръгнах на далечна дестинация и не можех да си представя как ще преживея пътуването, а бях и сама. Бяха 3 полета на посока, в двете посоки 6 полета за 10 дена. Двата полета с малки самолети, 4-те полета с големи самолети. Някъде към 3-я полет (последния на отиване) вече бях толкова уморена, че не можех да се страхувам. На връщане изобщо не ми пукаше на самолет ли съм, на земята ли съм. Освен това открих, че с големите самолети е коренно различно усещането и е несравнимо с малките. При една турболенция спях и сънувах, че пътувам с камион по черен път, подскачам на седалката и си викам - Ей, тоя ще ни убие, бе! След години се друсах отегчено на турболенция през по- голямата част от времето около 8 часа. Та съвета ми е - шокирайте се с 3-4 поредни полета, веднага един след друг, на много дълго разстояние и това може да помогне. На мен помогна, а и видях някой по- горе е писал същото. Но..., аз никога не съм пила ксанакс (навремето тийновете се друсаха с това (?!  ) и моя случай вероятно не е бил тежък.

Ох големи сте сладурани  Освен да си ви разпечатам и да си сложа листа в куфъра  и да ви чета...

Косата е ужас...не се лажете да си порачвате...