




От няколко дни 4-5 баби с момченца на по 4-5 са се завъдили в парка и ние с по-малките нямаме никакъв шанс да играем там,тяхно право си е де,площадката е за всички,но ме дразни,че няма никакъв контрол.Големи диваци са,крещят,бутат се,говорят глупости и се обиждат и никой нищо не прави.Едното се беше центрирало отгоре на пързалката и врещеше,че тази играчка е само негова и никое дете няма право да се качвало.Бабата нищо,накрая другите деца се заиграха и то идва и казва на баба си"бабо,ами те всички деца ми се сърдят и не играят с мене" и бабата:"мани ги тия,те на тях си се сърдят" и си хванаха пътя..
,мислех колко неща ще направя ,които иначе нямам време,но нямам организация за нищо като съм сама,само се затрупах с домашни пюрета

Направо забърках кафето....Хубавото е, че вчера ме боля главата вечерта и си легнах много рано, някъде към 10 бях заспала. Та става нещо от мен днес
Но може би е после ще ми е добре. Някак чувствам, че живота продължава - не бях осъзнала, но докато бях в майчинство все едно всичко беше застинало някак, а сега усещам движение и ми харесва. Все едно бях спряла за момент и сега отново тръгвам по пътя
(малко сутрешна философия...
)
Обикновено те са тези, които разнасят сладоледи, пръчки и чипсове и дребния естествено като ги види и напира да яде и той. Вчера едно дете упорито се опитваше да измъкне търкалката от ръцете ми, ама аз не я дадох
И накрая си го евакуираха.




) Но аз не мисля да чакам още цяла година за работата, ако се получат нещата със свеки ще започна до 1-2 месеца.
Похвалих се, че спим- от 2 нощи пак се будим по няколко пъти. Похвалих се, че е спокоен и усмихнат- днес е адски кисел и не иска да яде. Все сме си на 6 зъба и не виждам нови.
ама надали

Препоръчани теми