Децата на АРТ технологиите - Размисли и страсти №18

  • 31 812
  • 755
# 570
с лепките няма отлепване, с две лепки звучи забавно  Mr. Green
Виж целия пост
# 571
Бамба, да  Laughing
Вие занимавате ли ги у дома по Монтесори?
Много ми хвалят тези игри, та се замислих, аз като не съм по тези методики възпитавана newsm78
Виж целия пост
# 572
Кокона същото е, просто няма откачане, за нищо друго не гледат един от друг, обаче единия като се лепне и другия само като види и веднага е залепен, от тоалетната направо ме дърпат за краката и ръцете Crazy
с две лепки е страшно весело, определено Crazy и ревът е задължителен ако се занимаеш с едната лепка, а с другата не Crazy
Виж целия пост
# 573
монтесорита, валфдорфи и подобни не са ми на мен интересни.
макар че баба ми някога май прилагаше част от техните работи  newsm78
аз и на чувжди езици още не съм го изпратила, дори на танци, плуване и рисуване не е бил.
изостанала работа сме ние, само разхвърля в къщи  Mr. Green
Виж целия пост
# 574
монтесорита, валфдорфи и подобни не са ми на мен интересни.
макар че баба ми някога май прилагаше част от техните работи  newsm78
аз и на чувжди езици още не съм го изпратила, дори на танци, плуване и рисуване не е бил.
изостанала работа сме ние, само разхвърля в къщи  Mr. Green
тц, тц, тц, е, може ли такова нещо... Joy Joy Joy веднага да отразиш корекции Peace барем един английски до 6 годишен да усвои, пък цигулка...аре догодина Wink

В тази връзка...или поне горе-долу:
Скрит текст:
Някога ще ми се роди син и аз ще направя всичко на обратно. От тригодишна възраст ще му твърдя: „Миличък! Не си длъжен да ставаш инженер. Нито пък юрист. Това не е важно – какъв ще станеш като пораснеш. Искаш да си патоанатом? Разбира се, както желаеш! Футболен коментатор? Чудесно. Клоун в мола? Прекрасен избор!“

И когато навърши 30, ще дойде при мен този плешивеещ клоун с потекъл по лицето грим и ще ми каже: „Мамо! Аз съм на 30! И съм клоун в мола! Такъв ли живот искаше за мен? С какво си мислила, когато ми говореше, че изобщо не е нужно на всяка цена да завърша висше образование? Какво си искала, мамо, когато ми разрешаваше да ритам топка с момчетата, вместо да ходя на уроци по математика?“

А аз ще отговоря: „Миличък, но аз вървях след теб във всичко, не исках да те притискам. Ти не обичаше математика, обичаше да си играеш с децата“.

И той ще продължи: „Не знаех до какво ще доведе това, все пак бях дете, не можех да вземам решения, а ти – ти ми съсипа живота“ - и ще си размаже грима по лицето с мръсния си ръкав.

Тогава ще се изправя, ще го погледна в очите и внимателно ще му кажа: „Ето какво. На света има два типа хора – едните живеят, а другите търсят виновни. И ако ти не го разбираш, значи си идиот“.

Той ще каже „Ах!“ и ще припадне. За психотерапия ще са нужни например пет години...

Или пък не, не така. Някога, когато ми се роди син, аз ще направя всичко на обратно. От тригодишна възраст ще му повтарям: „Не бъди идиот, Владик, мисли за бъдещето. Учи математика, Владик, ако не искаш цял живот да си оператор в кол-център“.

На 30-ия си рожден ден той ще дойде при мен, този потен, оплешивяващ програмист с дълбоки бръчки по измореното си лице и ще ми каже: „Мамо! Аз съм на 30. Работя в „Гугъл“. Блъскам по 20 часа в денонощието, мамо. Нямам семейство. С какво си мислила, когато ми говореше, че хубавата работа ще ме направи щастлив? Какво си целяла, когато ме накара да уча математика?“

А аз ще отговоря: „Скъпи мой, но аз исках ти да получиш добро образование! Исках да имаш много възможности, всички възможности“. Ще отвърне: „За какво, по дяволите, са ми тези възможности, ако аз съм нещастен, мамо? Когато минавам покрай клоуните в мола, им завиждам. Те са щастливи, мамо. Бих могъл да съм на тяхното място, но ти ми разби живота“ — и ще си потърка с пръст междувеждието под очилата.

Аз ще се изправя, ще го погледна внимателно в очите и ще кажа: „Ето какво. На света има два типа хора: едните живеят, а другите през цялото време се оплакват. И ако ти него разбираш, значи си идиот“.

Той ще изстене „Ох!“ и ще припадне. За психотерапия ще са нужни например пет години...

Или друг вариант. Някога, когато ми се роди син, аз ще направя всичко на обратно. От тригодишен ще му твърдя: „Аз не съм тук, за да твърдя каквото и да било. Бог ме е изпратил на тази земя, за да те обичам. Върви при баща си, сине, попитай него, аз не искам да съм крайна отново“.

И на 30-ия си рожден ден той ще дойде при мен, този оплешивяващ режисьор с тежка мъка в очите и ще каже: „Мамо! Аз съм на 30. Вече 30 години се опитвам да спечеля вниманието ти. Посветих ти десет филма и пет спектакъла. Написах книга за теб, мамо. Но на мен ми се струва, че ти е все едно. Защо ти никога, през всичките тези години, не изказа поне веднъж мнението си? Защо през цялото време ме препращаше към баща ми?“

Аз ще отвърна: „Скъпи мой, но аз не исках да вземам решения вместо теб! Просто те обичах, миличък, а за съветите си имаме татенце“. Той ще каже: „За какво, по дяволите, са ми съветите на баща ми, аз питах теб, мамо, теб? Цял живот драпам за вниманието ти. Побъркан съм на тема „майка ми". Готов съм да дам всичко, само поне веднъж, само веднъж да разбера какво мислиш за мен. Със своето мълчание и безпристрастност ти ми съсипа живота“ — и театрално ще докосне челото си с длан.

Ще се изправя, ще го погледна внимателно право в очите и ще кажа: „Ето как стоят нещата. На света има два типа хора – едните живеят, а другите – през цялото време очакват нещо. И ако ти не го разбираш, значи си идиот“.

Той ще изстене „Ах!“ и ще припадне. За психотерапия ще са нужни например пет години...

Този текст е добра профилактика на майчинския перфекционизъм. Стремежът да сме идеалните майки ни побърква. Отпуснете се. Колкото и да сме се старали са спечелим титлата „Майка на столетието", нашите деца все едно ще имат какво да разкажат на психотерапевта си.

...една много готина съфорумка го беше постнала в отчетната ни тема, няма ден оттогава да не се сещам за това...
Виж целия пост
# 575
Моме, честито! Ще си ни късмет, да знаеш Simple Smile
Виж целия пост
# 576
 hahaha Бамба изкефи ме максимално.
Монтесорито е за хора без работа- няма какво да се лъжем.
Бамба, поне шах не пробва ли  Mr. Green


И така с оплакването. Отглеждам хулиганин. Само не разбирам наистина ли това дете е мое, че е толкова шантаво. Вчера излизайки от яслата, докато госпожата отключи вратата, моето съкровище се излюска с цялата си тежест на стъклото. Стана точно както по анимациите- стъклото се разпука и пукнатината растеше, растеше. Слава на Бога стигна само до там, а не стана на парчета да я обезобрази. Пребледнях, онемях. Госпожата и тя без звук и картина. Мъжа ми вика- в тая ясла и аз съм ходил, и сигурно стъклото е от мое време, а тая хубостница  успя да го потроши.
Виж целия пост
# 577
Леле, Сигме, изправи ми се косата като те прочетох  Shocked Добре, че не е станала някоя беля  Praynig
По принцип, ако това ще те успокои, по новите норми стъклата на парапети и всякакви други обекти, които могат да станат обект на посегателство от палави деца, трябва да се изпълняват от триплекс (ламинирано стъкло), точно за да не се счупи и нареже децата, а и стъклата за парапетите издържаха тежест от 50 или 80 кг, демек дори и някой да се засили към него, да не премине през стъклото.
Ама това е само по принцип и следят за тия неща в новите сгради и при ремонти  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 578
мда, по принцип  Crazy
при нас смениха вратите в групите.
та някой умник ги направил да се отварят навън. детето се нарежда пред вратата с голямо желание и другарката спокойно може да го отнесе като отвори.
и явно се е случило вече, защото излизат почти като крадци, открехва се вратата, подава се нос, после се наднича и ако няма никой наблизо тогава се отваря  ooooh!
Виж целия пост
# 579
Ох, Сигме, малкият дявол наистина  Shocked
Виж целия пост
# 580
ох, Сигма, бая страшничко си е било, добре, че не е станало нищо фатално Rolling Eyes
Бизи, много е хубаво това Simple Smile
и на мен не ми остава време да ги занимавам с Монтесори и тем подобни и понякога ми е много криво, опитвам се да им чета, трудно успявам на двамата, та и ние сме по-скоро на хаотично ежедневие по отношение на ученето Rolling Eyes
Виж целия пост
# 581
Аз купих една книга Монтесори у дома. Нямам намерение да творя тихи и тем подобни книжки но с подръчни играчки ще я подхванем.  Има и друго те сега по-се заиграват и саламички особено
Оле, Сигма, страшно звучи Hug
Виж целия пост
# 582
Пънче, в новите може би е така. Но тая ясла, щом мъжа ми е ходил в нея е поне на 40 години.
Днес попитах как ще процедираме със стъклото-отговора- най вероятно вие ще си го правите  #Crazy Представих си се с вратата на гръб обикаляйки за стъклар  Joy
Виж целия пост
# 583
Сигма ти или мъжът ти вземате размерите и при стъклар. Не е нужно нищо да носиш на гръб  Crazy
Виж целия пост
# 584
Е, много ясно, че няма да нося вратата на гръб, но ми стана смешно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия