Заплаха няма, хилядите бежанци, групирани в тълпи по няколкостотин с лекота се проверяват от "многобройната" полицейска част, като на въпроса "Ти истински бежанец ли си или икономически имигрант?" си признават чистосърдечно, като за доказателство представят и паспортите си, които в никакъв случай не "забравят" да вземат със себе си! Тълпите не бързат, не недоволстват, не чупят, а смирено си чакат проверката им на определените за това места!
При отказ за продължаване на пътешествието им, не противоречат, а скромно приемат решението да останат в съответната страна, като Сърбия например. По всичко си личи, че бягат от ужасите на войната и са готови да приемат гостоприемството на страната, в която са и по никакъв начин не се държат като екскурзианти, недоволни че не са достигнали крайната цел на пътуването си!
Ех, мечти...
Някога, някъде, може би.
А дотогава?
Това, което се случва реално, наистина, днес - да минем на по - тежка дрога или да сменим дилъра просто?

