Едно добро интервю с Валентин Вацев:
"– Нека се върнем на най-големия проблем за Европа – миграцията. Не ви ли се струва, че ценности като граждански права и човешки права влизат в конфликт. В смисъла, че за човешки права се смятат всякакви извращения, които минават за етнокултурни и религиозни особености. Каква е разликата между граждански и човешки права?
– Днес извращенец е само този, който не изпитва естествена, спонтанна тяга към хомосексуализма, т.е. тъй наречения “хомофоб”…
А разликата между човешки и граждански права е абсолютно фундаментална. Това е важен концептуален елемент във войната на глобалния финансов капитал срещу националната държава. Гражданските права на човека са свързани с неговата нация и представляват съвкупност от неговите връзки (вкл. и задължения) към неговата национална държава. За да унищожиш националната държава като отживелица, която пречи на финансовата глобализация, е необходимо да ерозираш самото понятие граждански права и да ги подмениш с понятия като човешки права. Човешките права не ме свързват с моята нация, а само с надвидовата общност на “Човечеството”. В либералната класика човешките и гражданските права се разглеждат конюнктивно, с “и”; днес обаче, в епохата на Великия залез на либерализма – те са само в дизюнктивно отношение, едното отрича другото, на мястото на “и” идва “или”.
Мигрантите нямат граждански права, но на тях им е обяснено, че имат нещо много по-важно – имат човешки права.
А зад човешките права стоят самолетоносачите на САЩ, няколкото хиляди ядрени бойни глави, стои американската военна и културна мощ, тъй като мисията на САЩ е “да защитават човешките права навсякъде по света”. Тоест плюя аз на гражданските ви права, ако имам човешки такива.
Гражданските ми права са защитени (примерно) от 12 (или 120?) танка в българските въоръжени сили и от 4000 военнослужещи.
– Колкото администрацията на едно министерство.
– Да, зад гражданските ми права стои администрацията на министър Ненчев. Да, да не забравяме и министър Бъчварова…
Но зад моите човешки права – и преди всичко зад правата на “бежанците” – стоят 11 самолетоносача, 82-ра въздушно-преносима, картечни заряди и снаряди със обеднен уран и още много такива неща – бързо стрелящи и силно убедителни.
Бежанецът може да е бежанец от Сирия, това е понятно, но не може да е бежанец от Афганистан, от Пакистан, или от Чад, защото там няма от какво да се бяга. Вярно, Чад не е раят на земята, но и България не е. Просто рай няма – тук, на земята.
С други думи, хората, които идват, нарушавайки българския държавен суверенитет, нарушавайки по престъпен начин българската държавна граница, която по съвсем престъпен начин не се охранява адекватно, тези хора идват със съзнание за човешки права, подплатени с огромна военна мощ и с авторитета на днешните евробюрократи. А тази бюрокрация е изцяло американизирана, дълбоко чужда на националните елити на европейските страни. Има разрив в ЕС между брюкселската евробюрокрация и локалните елити. Във Франция например евродепутатът се смята за провален депутат в страната. У нас обаче се смята, че евродепутатът е “дважди депутат”, депутат “по-първа ръка”.
А истинският проблем, обаче, е че централната българска колониална администрация и местната бюрокрация, която добре чува звъна на парите и знае откъде ще дойде келепирът, е заплаха за националната сигурност, по-голяма от бежанците и носителите на човешки права от Афганистан.
Ако в България да би имало национално отговорна прокуратура, тя би трябвало да спре този процес и да почне мащабни разследвания около влизането на бежанци, които не са бежанци.
И ако в България да би имало адекватна “десница” (нека за момент само да забравим, прости, Господи, “левите”), а не весела “дясна” клоунада – тази десница вече би почнала да се въоръжава (и не със вувузели) и да организира “гимнастически дружества”, както си му е реда.
Защото десните – там, където ги има наистина и където са автентични, а не стиропорови – са по принцип свръх-чувствителни именно към проблемите на националната сигурност и суверенитет. А българските, хм, десни, организират гей-паради и дебати в “една къща”.
– А бежанците вече се наричат „мигранти“.
– Знам какви чудеса могат да се направят с думите. Помня навремето как нарекоха една мерзост „оня списък“, и поддържаха тази словоупотреба докато обществото окончателно забрави за какво става дума.
А ние сме в ситуация на непосредствена национална заплаха.
Предишните десетилетия бяха употребени за теоретична подготовка – от “Питат ли ме де й зората – шат на патката главата”, през обявяването на Левски и Ботев за “девиантни типчета”, до дебели намеци, че кирилицата е непрестижна и “ни държи в миналото” (онова, проклетото), и до откровените обяснения – преди всичко на децата в училищата – че България е населена с няколко етноса, но нация всъщност няма (освен като една затихваща вече срамна болест).
Но теоретичната подготовка свърши, сега имаме една сурова реалност – реална национална заплаха.
Към Бойко Борисов съм се отнасял не като любимец, но с търпение и с усмивка. Не мога да се разсърдя на човек, който ме весели. Чисто естетически обичам да ме веселят. Но той ще влезе в българската история, ако историята скоро не спре, с това, че той и неговата политическа кантора ГЕРБ е заселила България с небългарско население зад гърба на българите. На пийпъла не му се казва какво става. А то представлява заплаха не само за българите, но и за българските турци, за нашите арменци, дори за евреите, които останаха толкова малко, че аз като че ли ги познавам всичките.
Много е важно този пийпъл да се занимава с културни мероприятия като шоуто на Слави Трифонов или риалитито „Фермата“, или с вълнуващата драма „Олеле, Божке, Иринчето или Кристалинчето ще стане нашият ръководител на оонето“, или „Къде е Стоичков“ примерно. Важното е да се занимаваме с всичко друго, но да не видим как в съседното село вече се е появило население, което не говори на български.
– Демографската криза ли ще решават?
– Не, просто става дума за пари. Защо сме се родили, ако няма да сме богати. Тайната на българския капитализъм, който не се състоя, а произведе поредната манджа с грозде, е – да си отживеем. Както ми каза един милиционерски полковник в началото на “прехода”: дошло е време да поживеем като бели хора.
Но се боя и от още нещо – от малкия българянски етнос, който не забравя и не прощава – тайната на неговото антинационално и антидържавно беззаконие е вече в ход…"
Цялото интервю: http://www.transmedia.bg/2016/10/20/%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0% … 0%BC%D0%B5%D1%82/
Виж целия пост
"– Нека се върнем на най-големия проблем за Европа – миграцията. Не ви ли се струва, че ценности като граждански права и човешки права влизат в конфликт. В смисъла, че за човешки права се смятат всякакви извращения, които минават за етнокултурни и религиозни особености. Каква е разликата между граждански и човешки права?
– Днес извращенец е само този, който не изпитва естествена, спонтанна тяга към хомосексуализма, т.е. тъй наречения “хомофоб”…
А разликата между човешки и граждански права е абсолютно фундаментална. Това е важен концептуален елемент във войната на глобалния финансов капитал срещу националната държава. Гражданските права на човека са свързани с неговата нация и представляват съвкупност от неговите връзки (вкл. и задължения) към неговата национална държава. За да унищожиш националната държава като отживелица, която пречи на финансовата глобализация, е необходимо да ерозираш самото понятие граждански права и да ги подмениш с понятия като човешки права. Човешките права не ме свързват с моята нация, а само с надвидовата общност на “Човечеството”. В либералната класика човешките и гражданските права се разглеждат конюнктивно, с “и”; днес обаче, в епохата на Великия залез на либерализма – те са само в дизюнктивно отношение, едното отрича другото, на мястото на “и” идва “или”.
Мигрантите нямат граждански права, но на тях им е обяснено, че имат нещо много по-важно – имат човешки права.
А зад човешките права стоят самолетоносачите на САЩ, няколкото хиляди ядрени бойни глави, стои американската военна и културна мощ, тъй като мисията на САЩ е “да защитават човешките права навсякъде по света”. Тоест плюя аз на гражданските ви права, ако имам човешки такива.
Гражданските ми права са защитени (примерно) от 12 (или 120?) танка в българските въоръжени сили и от 4000 военнослужещи.
– Колкото администрацията на едно министерство.
– Да, зад гражданските ми права стои администрацията на министър Ненчев. Да, да не забравяме и министър Бъчварова…
Но зад моите човешки права – и преди всичко зад правата на “бежанците” – стоят 11 самолетоносача, 82-ра въздушно-преносима, картечни заряди и снаряди със обеднен уран и още много такива неща – бързо стрелящи и силно убедителни.
Бежанецът може да е бежанец от Сирия, това е понятно, но не може да е бежанец от Афганистан, от Пакистан, или от Чад, защото там няма от какво да се бяга. Вярно, Чад не е раят на земята, но и България не е. Просто рай няма – тук, на земята.
С други думи, хората, които идват, нарушавайки българския държавен суверенитет, нарушавайки по престъпен начин българската държавна граница, която по съвсем престъпен начин не се охранява адекватно, тези хора идват със съзнание за човешки права, подплатени с огромна военна мощ и с авторитета на днешните евробюрократи. А тази бюрокрация е изцяло американизирана, дълбоко чужда на националните елити на европейските страни. Има разрив в ЕС между брюкселската евробюрокрация и локалните елити. Във Франция например евродепутатът се смята за провален депутат в страната. У нас обаче се смята, че евродепутатът е “дважди депутат”, депутат “по-първа ръка”.
А истинският проблем, обаче, е че централната българска колониална администрация и местната бюрокрация, която добре чува звъна на парите и знае откъде ще дойде келепирът, е заплаха за националната сигурност, по-голяма от бежанците и носителите на човешки права от Афганистан.
Ако в България да би имало национално отговорна прокуратура, тя би трябвало да спре този процес и да почне мащабни разследвания около влизането на бежанци, които не са бежанци.
И ако в България да би имало адекватна “десница” (нека за момент само да забравим, прости, Господи, “левите”), а не весела “дясна” клоунада – тази десница вече би почнала да се въоръжава (и не със вувузели) и да организира “гимнастически дружества”, както си му е реда.
Защото десните – там, където ги има наистина и където са автентични, а не стиропорови – са по принцип свръх-чувствителни именно към проблемите на националната сигурност и суверенитет. А българските, хм, десни, организират гей-паради и дебати в “една къща”.
– А бежанците вече се наричат „мигранти“.
– Знам какви чудеса могат да се направят с думите. Помня навремето как нарекоха една мерзост „оня списък“, и поддържаха тази словоупотреба докато обществото окончателно забрави за какво става дума.
А ние сме в ситуация на непосредствена национална заплаха.
Предишните десетилетия бяха употребени за теоретична подготовка – от “Питат ли ме де й зората – шат на патката главата”, през обявяването на Левски и Ботев за “девиантни типчета”, до дебели намеци, че кирилицата е непрестижна и “ни държи в миналото” (онова, проклетото), и до откровените обяснения – преди всичко на децата в училищата – че България е населена с няколко етноса, но нация всъщност няма (освен като една затихваща вече срамна болест).
Но теоретичната подготовка свърши, сега имаме една сурова реалност – реална национална заплаха.
Към Бойко Борисов съм се отнасял не като любимец, но с търпение и с усмивка. Не мога да се разсърдя на човек, който ме весели. Чисто естетически обичам да ме веселят. Но той ще влезе в българската история, ако историята скоро не спре, с това, че той и неговата политическа кантора ГЕРБ е заселила България с небългарско население зад гърба на българите. На пийпъла не му се казва какво става. А то представлява заплаха не само за българите, но и за българските турци, за нашите арменци, дори за евреите, които останаха толкова малко, че аз като че ли ги познавам всичките.
Много е важно този пийпъл да се занимава с културни мероприятия като шоуто на Слави Трифонов или риалитито „Фермата“, или с вълнуващата драма „Олеле, Божке, Иринчето или Кристалинчето ще стане нашият ръководител на оонето“, или „Къде е Стоичков“ примерно. Важното е да се занимаваме с всичко друго, но да не видим как в съседното село вече се е появило население, което не говори на български.
– Демографската криза ли ще решават?
– Не, просто става дума за пари. Защо сме се родили, ако няма да сме богати. Тайната на българския капитализъм, който не се състоя, а произведе поредната манджа с грозде, е – да си отживеем. Както ми каза един милиционерски полковник в началото на “прехода”: дошло е време да поживеем като бели хора.
Но се боя и от още нещо – от малкия българянски етнос, който не забравя и не прощава – тайната на неговото антинационално и антидържавно беззаконие е вече в ход…"
Цялото интервю: http://www.transmedia.bg/2016/10/20/%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0% … 0%BC%D0%B5%D1%82/
Правел всичко възможно да я запази...
..
НИКОЙ!!!
.
