Квинтесенцията е ясна и няма нищо изненадващо след Гърция. Отново се проявява като разумен човек, държан на каишка от шефка с не толкова разумни решения. Ако се гледа предисторията с Гърция, и сега може да каже през зъби някоя и друга забележка в правилната посока, но, доколкото Мути му разреши. Натискът върху него и зависимостта му е очевидна, колкото и иначе да има здрав разум. По гръцкия въпрос беше доведен едва ли не до унизителното положение да се извинява, че не е съгласен да се крадат парите на немските данъкоплатци. Сега е същото. Меркел все пак е политик не от вчера и вижда, че обществените настроения се обръщат, така че не върви повече с бутонките - Ще се справим и Елате всички. Все пак не иска да дразни избирателите до степен да поискат съд за нея или да я линчуват. Затова почва да приказва за мерки и ограничения, обаче да виждате нещо конкретно (и да виждате някакво признание за лична отговорност за случващото се)? Поне една практическа мярка? Разчита на вярата на германеца в институциите и в нея лично, че докато му бърбори за "смяна на курса", той ще е достатъчно търпелив, за да чака и чака тая промяна, спокоен, че "се работи по неговия въпрос".Какво да ми има на здравето?
