Вече солово..
Благодаря, Хармония...Тази снимка ми напълни душата...И провокира толкова хубави мисли у мен...
Енгин Акюрек в „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 318
- Публикувана: 2 септ. 2015, 22:37 ч.
- Последно мнение: 14 септ. 2015, 20:50 ч.
# 90
4 септ. 2015, 15:27 ч.
Вече солово..
Благодаря, Хармония...Тази снимка ми напълни душата...И провокира толкова хубави мисли у мен...
Виж целия пост
Вече солово..
Благодаря, Хармония...Тази снимка ми напълни душата...И провокира толкова хубави мисли у мен...
# 91
4 септ. 2015, 15:28 ч.
Марица, ти ме провокираш. Тек ми бил любимец. Не ми е любимец! 
Просто това е ролята, с която Енгин ми бръкна най-дълбоко в душата. За мен Тек беше чистото Добро - без примеси, без замърсяване. В идеалния му вселенски вид. Естествено, то не може да съществува и затова загина. Логично беше. Ние, грешните обитатели на планетата земя, не търпим чистото добро край себе си. Дразни ни. Стърчи. Затова го давим.
Но нейсе... исках да кажа две думи за Керим. Керим е "първата ми любов" от героите на Енгин - както на почти сто процента от момичетата. Мъжът-мечта. Леко нереален, но твърде скъп, за да се разделиш с него. Много мога да кажа за Керим, много съм мислила върху този образ, само едно не мога - че бил лигав, сладникав, мелодраматичен и сантиментален. Нещо подобно се мерна из постовете тези дни.
Керим беше най-силният мъж, когото съм виждала. Това беше другият елемент на неговата нереалност. Нечовешки силен! 
Да, Фатмагюл също беше силна. Много силна. Затова успя да преодолее травмата и да оцелее психически. Но все пак, съгласете се, че на нея й помагаха много хора! Като изключим Мука, всички от обкръжението й я обгрижваха както могат. Стараеха се да й върнат вярата в живота, любовта в сърцето, усмивката на лицето. И главният измежду тях беше Керим. Той забрави себе си, за да се бори за нея.
А на него? На него кой му помогна? Имаше ли поне един човек, който да го обгрижва, да му помага да надигне глава, да се справи със срама и болката си? Баща му се появи твърде късно и отношенията с него бяха твърде сложни, за да го усети като истинска подкрепа. Може би, чак накрая. Аблата от първия миг застана на страната на Фатмагюл и ако можеше да утеши и двамата с Керим, утешаваше ги; ако не можеше, зарязваше Керим и утешаваше само Фатмагюл. В дните, когато Керим беше на дъното, тя му каза единствено - "Заслужаваш си. И аз няма да ти простя." Да, заслужаваше си го. Но все пак, беше човек и имаше нужда от помощ.
По-късно се появи психоложката, но и тя се фокусира изцяло върху Фатма и терапията на Керим беше пак с цел нейното оздравяване. Тя нито веднъж не обясни на Фатма какво изпитва той, не я призова да го подкрепи.
Самата Фатмагюл беше прекалено потънала в собствената си болка, за да обърне внимание на неговата, камо ли пък да я носи! В невежеството си тя дори не се досещаше, че и той страда. Или пък го усещаше, но смяташе, че това е нормално и заслужено. В кризата с баща му взе неговата страна. Но в голямата криза, свързана с престъплението, Керим беше сам.
Чудила съм се как не полудя това момче - от угризения, от безпомощност, от безсилие, от копнеж. И как не стана импотентен - при тази силна задръжка с чувство за вина. (В интерес на истината, след сцената на плажа в Бодрум си го помислих.
) Но той оцеля, справи се с вината си, понесе наказанието си, пребори се за любовта си, създаде семейство и си продължи живота. Това е мъж! Мъж, та дрънка! 
Такава вътрешна сила чак плаши!
Сладникав бил...
Виж целия пост
Просто това е ролята, с която Енгин ми бръкна най-дълбоко в душата. За мен Тек беше чистото Добро - без примеси, без замърсяване. В идеалния му вселенски вид. Естествено, то не може да съществува и затова загина. Логично беше. Ние, грешните обитатели на планетата земя, не търпим чистото добро край себе си. Дразни ни. Стърчи. Затова го давим.Но нейсе... исках да кажа две думи за Керим. Керим е "първата ми любов" от героите на Енгин - както на почти сто процента от момичетата. Мъжът-мечта. Леко нереален, но твърде скъп, за да се разделиш с него. Много мога да кажа за Керим, много съм мислила върху този образ, само едно не мога - че бил лигав, сладникав, мелодраматичен и сантиментален. Нещо подобно се мерна из постовете тези дни.
Керим беше най-силният мъж, когото съм виждала. Това беше другият елемент на неговата нереалност. Нечовешки силен! Да, Фатмагюл също беше силна. Много силна. Затова успя да преодолее травмата и да оцелее психически. Но все пак, съгласете се, че на нея й помагаха много хора! Като изключим Мука, всички от обкръжението й я обгрижваха както могат. Стараеха се да й върнат вярата в живота, любовта в сърцето, усмивката на лицето. И главният измежду тях беше Керим. Той забрави себе си, за да се бори за нея.А на него? На него кой му помогна? Имаше ли поне един човек, който да го обгрижва, да му помага да надигне глава, да се справи със срама и болката си? Баща му се появи твърде късно и отношенията с него бяха твърде сложни, за да го усети като истинска подкрепа. Може би, чак накрая. Аблата от първия миг застана на страната на Фатмагюл и ако можеше да утеши и двамата с Керим, утешаваше ги; ако не можеше, зарязваше Керим и утешаваше само Фатмагюл. В дните, когато Керим беше на дъното, тя му каза единствено - "Заслужаваш си. И аз няма да ти простя." Да, заслужаваше си го. Но все пак, беше човек и имаше нужда от помощ.
По-късно се появи психоложката, но и тя се фокусира изцяло върху Фатма и терапията на Керим беше пак с цел нейното оздравяване. Тя нито веднъж не обясни на Фатма какво изпитва той, не я призова да го подкрепи.
Самата Фатмагюл беше прекалено потънала в собствената си болка, за да обърне внимание на неговата, камо ли пък да я носи! В невежеството си тя дори не се досещаше, че и той страда. Или пък го усещаше, но смяташе, че това е нормално и заслужено. В кризата с баща му взе неговата страна. Но в голямата криза, свързана с престъплението, Керим беше сам.
Чудила съм се как не полудя това момче - от угризения, от безпомощност, от безсилие, от копнеж. И как не стана импотентен - при тази силна задръжка с чувство за вина. (В интерес на истината, след сцената на плажа в Бодрум си го помислих.
) Но той оцеля, справи се с вината си, понесе наказанието си, пребори се за любовта си, създаде семейство и си продължи живота. Това е мъж! Мъж, та дрънка! Такава вътрешна сила чак плаши! Сладникав бил...
# 92
4 септ. 2015, 15:36 ч.
И Бурак е много добър актьор - класа. Хубаво е, че с Енгин направиха това братско партньорство. Дай боже да ги видя и в друг проект заедно.
Виж целия пост
И Бурак е много добър актьор - класа. Хубаво е, че с Енгин направиха това братско партньорство. Дай боже да ги видя и в друг проект заедно.
# 93
4 септ. 2015, 15:38 ч.
Е, радвам се, че те провокирах!
)))))) 
Адмирации за защитата на "сладникавия" Керим. Аз също съм на мнение, че Керим беше еталон за Мъж с главна буква - силен и добър, способен на чудеса в името на справедливостта, доброто и любовта. И историята, която ни разказаха в КВФ трудно ще нарека сантиментална. Напротив, тя беше на места брутална с реализма си. Но въпреки това - абсолютно правдоподобна и истинска. Вече казах - няма герой от този сериал, за който да кажа - не е възможно този човек да е такъв. Което не мога да кажа за КРА... защото там всички герои бяха направени шокиращи... с единствената цел именно да шокират, а не защото биха могли да съществуват в този си вид реално. Авангарден или не, КРА не ме докосна... историята остана встрани от интереса и от съчувствието ми. А нали точно това е целта на всяко изкусттво - да ни докосне, да предизвика НАШИТЕ преживявания и съпреживявания?... Е, с КВФ това се получи - на 100%. С КРА не... може би някакви там 1-2 % вяра имах... но те бързо се изгубиха в потока на шокиращата търговия с образи и реклами...
Виж целия пост
Марица, ти ме провокираш. Тек ми бил любимец. Не ми е любимец! Просто това е ролята, с която Енгин ми бръкна най-дълбоко в душата. За мен Тек беше чистото Добро - без примеси, без замърсяване. В идеалния му вселенски вид. Естествено, то не може да съществува и затова загина. Логично беше. Ние, грешните обитатели на планетата земя, не търпим чистото добро край себе си. Дразни ни. Стърчи. Затова го давим.
Но нейсе... исках да кажа две думи за Керим. Керим е "първата ми любов" от героите на Енгин - както на почти сто процента от момичетата. Мъжът-мечта. Леко нереален, но твърде скъп, за да се разделиш с него. Много мога да кажа за Керим, много съм мислила върху този образ, само едно не мога - че бил лигав, сладникав, мелодраматичен и сантиментален. Нещо подобно се мерна из постовете тези дни. Керим беше най-силният мъж, когото съм виждала. Това беше другият елемент на неговата нереалност. Нечовешки силен! Да, Фатмагюл също беше силна. Много силна. Затова успя да преодолее травмата и да оцелее психически. Но все пак, съгласете се, че на нея й помагаха много хора! Като изключим Мука, всички от обкръжението й я обгрижваха както могат. Стараеха се да й върнат вярата в живота, любовта в сърцето, усмивката на лицето. И главният измежду тях беше Керим. Той забрави себе си, за да се бори за нея.
А на него? На него кой му помогна? Имаше ли поне един човек, който да го обгрижва, да му помага да надигне глава, да се справи със срама и болката си? Баща му се появи твърде късно и отношенията с него бяха твърде сложни, за да го усети като истинска подкрепа. Може би, чак накрая. Аблата от първия миг застана на страната на Фатмагюл и ако можеше да утеши и двамата с Керим, утешаваше ги; ако не можеше, зарязваше Керим и утешаваше само Фатмагюл. В дните, когато Керим беше на дъното, тя му каза единствено - "Заслужаваш си. И аз няма да ти простя." Да, заслужаваше си го. Но все пак, беше човек и имаше нужда от помощ.
По-късно се появи психоложката, но и тя се фокусира изцяло върху Фатма и терапията на Керим беше пак с цел нейното оздравяване. Тя нито веднъж не обясни на Фатма какво изпитва той, не я призова да го подкрепи.
Самата Фатмагюл беше прекалено потънала в собствената си болка, за да обърне внимание на неговата, камо ли пък да я носи! В невежеството си тя дори не се досещаше, че и той страда. Или пък го усещаше, но смяташе, че това е нормално и заслужено. В кризата с баща му взе неговата страна. Но в голямата криза, свързана с престъплението, Керим беше сам.
Чудила съм се как не полудя това момче - от угризения, от безпомощност, от безсилие, от копнеж. И как не стана импотентен - при тази силна задръжка с чувство за вина. (В интерес на истината, след сцената на плажа в Бодрум си го помислих.) Но той оцеля, справи се с вината си, понесе наказанието си, пребори се за любовта си, създаде семейство и си продължи живота. Това е мъж! Мъж, та дрънка! Такава вътрешна сила чак плаши!
Сладникав бил...
Просто това е ролята, с която Енгин ми бръкна най-дълбоко в душата. За мен Тек беше чистото Добро - без примеси, без замърсяване. В идеалния му вселенски вид. Естествено, то не може да съществува и затова загина. Логично беше. Ние, грешните обитатели на планетата земя, не търпим чистото добро край себе си. Дразни ни. Стърчи. Затова го давим.Но нейсе... исках да кажа две думи за Керим. Керим е "първата ми любов" от героите на Енгин - както на почти сто процента от момичетата. Мъжът-мечта. Леко нереален, но твърде скъп, за да се разделиш с него. Много мога да кажа за Керим, много съм мислила върху този образ, само едно не мога - че бил лигав, сладникав, мелодраматичен и сантиментален. Нещо подобно се мерна из постовете тези дни.
Керим беше най-силният мъж, когото съм виждала. Това беше другият елемент на неговата нереалност. Нечовешки силен! Да, Фатмагюл също беше силна. Много силна. Затова успя да преодолее травмата и да оцелее психически. Но все пак, съгласете се, че на нея й помагаха много хора! Като изключим Мука, всички от обкръжението й я обгрижваха както могат. Стараеха се да й върнат вярата в живота, любовта в сърцето, усмивката на лицето. И главният измежду тях беше Керим. Той забрави себе си, за да се бори за нея.А на него? На него кой му помогна? Имаше ли поне един човек, който да го обгрижва, да му помага да надигне глава, да се справи със срама и болката си? Баща му се появи твърде късно и отношенията с него бяха твърде сложни, за да го усети като истинска подкрепа. Може би, чак накрая. Аблата от първия миг застана на страната на Фатмагюл и ако можеше да утеши и двамата с Керим, утешаваше ги; ако не можеше, зарязваше Керим и утешаваше само Фатмагюл. В дните, когато Керим беше на дъното, тя му каза единствено - "Заслужаваш си. И аз няма да ти простя." Да, заслужаваше си го. Но все пак, беше човек и имаше нужда от помощ.
По-късно се появи психоложката, но и тя се фокусира изцяло върху Фатма и терапията на Керим беше пак с цел нейното оздравяване. Тя нито веднъж не обясни на Фатма какво изпитва той, не я призова да го подкрепи.
Самата Фатмагюл беше прекалено потънала в собствената си болка, за да обърне внимание на неговата, камо ли пък да я носи! В невежеството си тя дори не се досещаше, че и той страда. Или пък го усещаше, но смяташе, че това е нормално и заслужено. В кризата с баща му взе неговата страна. Но в голямата криза, свързана с престъплението, Керим беше сам.
Чудила съм се как не полудя това момче - от угризения, от безпомощност, от безсилие, от копнеж. И как не стана импотентен - при тази силна задръжка с чувство за вина. (В интерес на истината, след сцената на плажа в Бодрум си го помислих.
) Но той оцеля, справи се с вината си, понесе наказанието си, пребори се за любовта си, създаде семейство и си продължи живота. Това е мъж! Мъж, та дрънка! Такава вътрешна сила чак плаши! Сладникав бил...
Е, радвам се, че те провокирах!
)))))) Адмирации за защитата на "сладникавия" Керим. Аз също съм на мнение, че Керим беше еталон за Мъж с главна буква - силен и добър, способен на чудеса в името на справедливостта, доброто и любовта. И историята, която ни разказаха в КВФ трудно ще нарека сантиментална. Напротив, тя беше на места брутална с реализма си. Но въпреки това - абсолютно правдоподобна и истинска. Вече казах - няма герой от този сериал, за който да кажа - не е възможно този човек да е такъв. Което не мога да кажа за КРА... защото там всички герои бяха направени шокиращи... с единствената цел именно да шокират, а не защото биха могли да съществуват в този си вид реално. Авангарден или не, КРА не ме докосна... историята остана встрани от интереса и от съчувствието ми. А нали точно това е целта на всяко изкусттво - да ни докосне, да предизвика НАШИТЕ преживявания и съпреживявания?... Е, с КВФ това се получи - на 100%. С КРА не... може би някакви там 1-2 % вяра имах... но те бързо се изгубиха в потока на шокиращата търговия с образи и реклами...
# 94
4 септ. 2015, 15:39 ч.
Ти днес явно си решила да ме омаломощиш от удоволствие...Но точно това все не успявах да го кажа за Керим: че е нечовешки силен. А когато един мъж е силен, нищо не може да му се опре...А той издържа...
И сега се сещам, може би точно това ми липсваше у Йомер...Все още продължавам да мисля за този образ...
Хаос, пълен хаос беше...
Виж целия пост
Цитат
Но той оцеля, справи се с вината си, понесе наказанието си, пребори се за любовта си, създаде семейство и си продължи живота. Това е мъж! Мъж, та дрънка! Hug Такава вътрешна сила чак плаши!
Ти днес явно си решила да ме омаломощиш от удоволствие...Но точно това все не успявах да го кажа за Керим: че е нечовешки силен. А когато един мъж е силен, нищо не може да му се опре...А той издържа...
И сега се сещам, може би точно това ми липсваше у Йомер...Все още продължавам да мисля за този образ...
Хаос, пълен хаос беше...
# 95
4 септ. 2015, 15:42 ч.
Пише, че е нова..
Благодаря за новата снимка. Е, не можем да се оплачем, макар че вероятно искаме още и още. Свикнахме....
И да не считаме за свой свещен фенски дълг да информираме модератор всеки път, когато има разминавания в личните класации и мнения.
Въпросната функция се използва и прилага тогава, когато има наистина нарушение на правилата описани в правилника на подфорума.
Виж целия пост
Пише, че е нова..
Благодаря за новата снимка. Е, не можем да се оплачем, макар че вероятно искаме още и още. Свикнахме....
И да не считаме за свой свещен фенски дълг да информираме модератор всеки път, когато има разминавания в личните класации и мнения.
Въпросната функция се използва и прилага тогава, когато има наистина нарушение на правилата описани в правилника на подфорума.
# 96
4 септ. 2015, 15:44 ч.
А... на Йомер сила на характера не му липсваше. Липсваше му опорна точка. Такава трябваше да се яви безусловната любов по замисъла на сценаристките, но обектът на тази любов беше толкова нескопосано измислен, че и тя се получи куца, сляпа и саката, вместо безусловна или всеотдайна, както би трябвало да я наречем. Щото безусловна няма... продължавам да твърдя, че само Господ Бог е в състояние да обича безусловно. 
В КРА вместо безусловна любов, наблюдавахме безусловна капитулация на главния герой в името на задоволяване всяко желание и каприз на "талантливата" му любима... Всъщност, тя имаше един талант - да манипулира Йомер. ))))
Виж целия пост
В КРА вместо безусловна любов, наблюдавахме безусловна капитулация на главния герой в името на задоволяване всяко желание и каприз на "талантливата" му любима... Всъщност, тя имаше един талант - да манипулира Йомер. ))))
# 97
4 септ. 2015, 15:49 ч.
Е, Маричке, къде отива тогава "силата на характера му" след като се оставя да бъде манипулиран? Елиф беше агресивна и настъпателна, нима не го виждаше? И постоянно му вменяваше чувство на вина...Но, разбира се, има и мъже, които обичат да ги мачкат...
ПП. Интересно ми е: за такъв човек ли става въпрос в КРА?
Виж целия пост
А... на Йомер сила на характера не му липсваше. Липсваше му опорна точка. Такава трябваше да се яви безусловната любов по замисъла на сценаристките, но обектът на тази любов беше толкова нескопосано измислен, че и тя се получи куца, сляпа и саката, вместо безусловна или всеотдайна, както би трябвало да я наречем. Щото безусловна няма... продължавам да твърдя, че само Господ Бог е в състояние да обича безусловно. В КРА вместо безусловна любов, наблюдавахме безусловна капитулация на главния герой в името на задоволяване всяко желание и каприз на "талантливата" му любима... Всъщност, тя имаше един талант - да манипулира Йомер. ))))
В КРА вместо безусловна любов, наблюдавахме безусловна капитулация на главния герой в името на задоволяване всяко желание и каприз на "талантливата" му любима... Всъщност, тя имаше един талант - да манипулира Йомер. ))))ПП. Интересно ми е: за такъв човек ли става въпрос в КРА?
# 98
4 септ. 2015, 15:51 ч.
За мен историята на КВФ беше повече от реална 
. Особено за онази реалност оттатък Босфора. Ако има нещо нереално и нагласено в нея, това е хепиендът. Защото в живота рядко или почти никога не може да се случи това - девствено момиче, преживяло групово изнасилване, да се възстанови до степен да си възвърне интереса към мъжете, да се влюби и да има щастлив интимен живот. Да не говорим пък да е с един от насилниците си! 
Това си беше нагласено, признавам.
Изобщо, в името на историята, имаше много "нагласени" неща. Слагам ги в кавички, защото бяха нагласени от гледна точка на логиката, но иначе не бодяха очите и не дразнеха, защото се вписваха перфектно в общия замисъл. Пък и в кой филм, в кой роман няма "нагласени" неща? Въпросът е, че в КВФ те бяха хармонични и резултатът беше впечатляващо добър.
Дори в хепиенда повярвахме. Да не говорим, че ако не бяха ни го дали, щяхме да подпалим телевизията! А от гледна точка на целите, които си бяха поставили авторите, тази нелогичност е оправдана. Те искаха да покажат, че ИМА НАДЕЖДА! Защото според масовото мислене (особено в Турция) веднъж "опетнено", едно момиче по-добре да се отпише от живота. За нея няма повече нито щастие, нито радост, нито семейство, нито любов, нито нищо. Тя трябва или да си сложи въжето, или да води един безрадостен унизителен живот с наведена глава до края. КВФ показа, че има надежда! И го направи майсторски! Така майсторски, че още ни вълнува.
КРА не ми се коментира.
Виж целия пост
. Особено за онази реалност оттатък Босфора. Ако има нещо нереално и нагласено в нея, това е хепиендът. Защото в живота рядко или почти никога не може да се случи това - девствено момиче, преживяло групово изнасилване, да се възстанови до степен да си възвърне интереса към мъжете, да се влюби и да има щастлив интимен живот. Да не говорим пък да е с един от насилниците си! Това си беше нагласено, признавам. Изобщо, в името на историята, имаше много "нагласени" неща. Слагам ги в кавички, защото бяха нагласени от гледна точка на логиката, но иначе не бодяха очите и не дразнеха, защото се вписваха перфектно в общия замисъл. Пък и в кой филм, в кой роман няма "нагласени" неща? Въпросът е, че в КВФ те бяха хармонични и резултатът беше впечатляващо добър.
Дори в хепиенда повярвахме. Да не говорим, че ако не бяха ни го дали, щяхме да подпалим телевизията!
А от гледна точка на целите, които си бяха поставили авторите, тази нелогичност е оправдана. Те искаха да покажат, че ИМА НАДЕЖДА! Защото според масовото мислене (особено в Турция) веднъж "опетнено", едно момиче по-добре да се отпише от живота. За нея няма повече нито щастие, нито радост, нито семейство, нито любов, нито нищо. Тя трябва или да си сложи въжето, или да води един безрадостен унизителен живот с наведена глава до края. КВФ показа, че има надежда! И го направи майсторски! Така майсторски, че още ни вълнува. КРА не ми се коментира.
# 99
4 септ. 2015, 16:00 ч.
Ами това е - нагласено, ама така, че да те хване за сърцето и да му повярваш! Това исках и от авторите на КРА. Но те сякаш бяха обявили състезание по нелогичност, бруталност и фантасмагоричност за героите си. ))) Дори да го приема като фотороман, на толкова места им се късеше връзката и на толбкова места действията на героите изглеждаха нелепи, абсурдни, та чак смешни, че няма как да ми хареса. Аз съм средностатистически зрител. Искам да ме лъжат - затова гледам филма, нали? ))) но да ме излъжат така, че да ми е кеф да го догледам и да кажа на финала "Еваллах!"
Виж целия пост
За мен историята на КВФ беше повече от реална . Особено за онази реалност оттатък Босфора. Ако има нещо нереално и нагласено в нея, това е хепиендът. Защото в живота рядко или почти никога не може да се случи това - девствено момиче, преживяло групово изнасилване, да се възстанови до степен да си възвърне интереса към мъжете, да се влюби и да има щастлив интимен живот. Да не говорим пък да е с един от насилниците си! Това си беше нагласено, признавам.
Изобщо, в името на историята, имаше много "нагласени" неща. Слагам ги в кавички, защото бяха нагласени от гледна точка на логиката, но иначе не бодяха очите и не дразнеха, защото се вписваха перфектно в общия замисъл. Пък и в кой филм, в кой роман няма "нагласени" неща? Въпросът е, че в КВФ те бяха хармонични и резултатът беше впечатляващо добър.
Дори в хепиенда повярвахме. Да не говорим, че ако не бяха ни го дали, щяхме да подпалим телевизията! А от гледна точка на целите, които си бяха поставили авторите, тази нелогичност е оправдана. Те искаха да покажат, че ИМА НАДЕЖДА! Защото според масовото мислене (особено в Турция) веднъж "опетнено", едно момиче по-добре да се отпише от живота. За нея няма повече нито щастие, нито радост, нито семейство, нито любов, нито нищо. Тя трябва или да си сложи въжето, или да води един безрадостен унизителен живот с наведена глава до края. КВФ показа, че има надежда! И го направи майсторски! Така майсторски, че още ни вълнува.
КРА не ми се коментира.
. Особено за онази реалност оттатък Босфора. Ако има нещо нереално и нагласено в нея, това е хепиендът. Защото в живота рядко или почти никога не може да се случи това - девствено момиче, преживяло групово изнасилване, да се възстанови до степен да си възвърне интереса към мъжете, да се влюби и да има щастлив интимен живот. Да не говорим пък да е с един от насилниците си! Това си беше нагласено, признавам. Изобщо, в името на историята, имаше много "нагласени" неща. Слагам ги в кавички, защото бяха нагласени от гледна точка на логиката, но иначе не бодяха очите и не дразнеха, защото се вписваха перфектно в общия замисъл. Пък и в кой филм, в кой роман няма "нагласени" неща? Въпросът е, че в КВФ те бяха хармонични и резултатът беше впечатляващо добър.
Дори в хепиенда повярвахме. Да не говорим, че ако не бяха ни го дали, щяхме да подпалим телевизията!
А от гледна точка на целите, които си бяха поставили авторите, тази нелогичност е оправдана. Те искаха да покажат, че ИМА НАДЕЖДА! Защото според масовото мислене (особено в Турция) веднъж "опетнено", едно момиче по-добре да се отпише от живота. За нея няма повече нито щастие, нито радост, нито семейство, нито любов, нито нищо. Тя трябва или да си сложи въжето, или да води един безрадостен унизителен живот с наведена глава до края. КВФ показа, че има надежда! И го направи майсторски! Така майсторски, че още ни вълнува. КРА не ми се коментира.
))) Дори да го приема като фотороман, на толкова места им се късеше връзката и на толбкова места действията на героите изглеждаха нелепи, абсурдни, та чак смешни, че няма как да ми хареса. Аз съм средностатистически зрител. Искам да ме лъжат - затова гледам филма, нали? ))) но да ме излъжат така, че да ми е кеф да го догледам и да кажа на финала "Еваллах!" Скрит текст:
Обичам, когато някой се изказва кратко, точно и ясно. Затова цитирам:
лёка писал(а):
Энгин Омера, можно сказать, "слепил из того, что было", а было мало пригодного для создания образа в этом сценарии.
Затова цитирам:лёка писал(а):
Энгин Омера, можно сказать, "слепил из того, что было", а было мало пригодного для создания образа в этом сценарии.
# 100
4 септ. 2015, 16:00 ч.
Той Яъз го каза в епизод 36 на КРА. Може да го приложим към дискусията която тече в момента.
Кликни върху снимката за да чуеш Яъз: Ти си Супермен!
Виж целия пост
Кликни върху снимката за да чуеш Яъз: Ти си Супермен!
# 101
4 септ. 2015, 16:21 ч.
Е, Маричке, къде отива тогава "силата на характера му" след като се оставя да бъде манипулиран? Елиф беше агресивна и настъпателна, нима не го виждаше? И постоянно му вменяваше чувство на вина...Но, разбира се, има и мъже, които обичат да ги мачкат...
ПП. Интересно ми е: за такъв човек ли става въпрос в КРА?
Ами затова говоря, че образът беше противоречив и "те такова жувотна НЕМА!". По-горе цитирах едно мнение, което кратко, точно и ясно обяснява Йомер и отношението на Енгин (през погледа на зрителя, разбира се) към този персонаж...
"Може да се каже, че Енгин "слепи (в смисъл залепи) Йомер от това, с което разполагаше", а малко в този сценарий беше пригодно за това. "
Ние сме го изразявали и с амо с една дума - Франкенщайн.)) СиЕ сътвориха нещо, подобно на нищо, от различни парчета... и оставиха актьорите да ни убеждават, че това са реални хора от действителността... но пък се постараха през цялото време да им пречат, като карат същите тези герои да постъпват абсолютно абсурдно.
Виж целия пост
А... на Йомер сила на характера не му липсваше. Липсваше му опорна точка. Такава трябваше да се яви безусловната любов по замисъла на сценаристките, но обектът на тази любов беше толкова нескопосано измислен, че и тя се получи куца, сляпа и саката, вместо безусловна или всеотдайна, както би трябвало да я наречем. Щото безусловна няма... продължавам да твърдя, че само Господ Бог е в състояние да обича безусловно. В КРА вместо безусловна любов, наблюдавахме безусловна капитулация на главния герой в името на задоволяване всяко желание и каприз на "талантливата" му любима... Всъщност, тя имаше един талант - да манипулира Йомер. ))))
В КРА вместо безусловна любов, наблюдавахме безусловна капитулация на главния герой в името на задоволяване всяко желание и каприз на "талантливата" му любима... Всъщност, тя имаше един талант - да манипулира Йомер. ))))ПП. Интересно ми е: за такъв човек ли става въпрос в КРА?
Ами затова говоря, че образът беше противоречив и "те такова жувотна НЕМА!". По-горе цитирах едно мнение, което кратко, точно и ясно обяснява Йомер и отношението на Енгин (през погледа на зрителя, разбира се) към този персонаж...
"Може да се каже, че Енгин "слепи (в смисъл залепи) Йомер от това, с което разполагаше", а малко в този сценарий беше пригодно за това. "
Ние сме го изразявали и с амо с една дума - Франкенщайн.
)) СиЕ сътвориха нещо, подобно на нищо, от различни парчета... и оставиха актьорите да ни убеждават, че това са реални хора от действителността... но пък се постараха през цялото време да им пречат, като карат същите тези герои да постъпват абсолютно абсурдно.
# 102
4 септ. 2015, 16:44 ч.
Чудесно казано. Според мен при Енгин не е просто талант, обиграност, той не просто играе, а отива по-далеч – дописва образа с помощта на своите изразни средства, взети от своя реален/а защо не и фантазен/ житейски опит. Енгин играе В ПОЛЗА на образа, не отнема от него, каквито случаи има. И през ум не му минава, че му е трудно или пък че може да се откаже. Ето, това е творчество, това е дисциплина, това е мисия, ако щеш…Явно е много мотивиран и резултатът е блестящ…
Иначе много играят…
Много обичам и се възхищавам на актьори, които не актьорстват и в живота...Енгин е толкова естествен на тази снимка, затова я слагам пак...
Виж целия пост
Цитат
"Може да се каже, че Енгин "слепи (в смисъл залепи) Йомер от това, с което разполагаше", а малко в този сценарий беше пригодно за това. "
Чудесно казано. Според мен при Енгин не е просто талант, обиграност, той не просто играе, а отива по-далеч – дописва образа с помощта на своите изразни средства, взети от своя реален/а защо не и фантазен/ житейски опит. Енгин играе В ПОЛЗА на образа, не отнема от него, каквито случаи има. И през ум не му минава, че му е трудно или пък че може да се откаже. Ето, това е творчество, това е дисциплина, това е мисия, ако щеш…Явно е много мотивиран и резултатът е блестящ…
Иначе много играят…
Много обичам и се възхищавам на актьори, които не актьорстват и в живота...Енгин е толкова естествен на тази снимка, затова я слагам пак...
# 103
4 септ. 2015, 16:48 ч.
Чудесно казано. Според мен при Енгин не е просто талант, обиграност, той не просто играе, а отива по-далеч – дописва образа с помощта на своите изразни средства, взети от своя реален/а защо не и фантазен/ житейски опит. Енгин играе В ПОЛЗА на образа. И през ум не му минава, че му е трудно или пък че може да се откаже. Ето, това е творчество, това е дисциплина, това е мисия, ако щеш…Явно е много мотивиран и резултатът е блестящ…
Иначе много играят…
Съгласна съм. Абсолютно. Това е то - интелигентният актьор, с талант. Да папагалства може всеки. Но образ се гради с ум, сърце, талант и дисциплина - точно както си го казала.
Виж целия пост
Цитат
"Може да се каже, че Енгин "слепи (в смисъл залепи) Йомер от това, с което разполагаше", а малко в този сценарий беше пригодно за това. "
Чудесно казано. Според мен при Енгин не е просто талант, обиграност, той не просто играе, а отива по-далеч – дописва образа с помощта на своите изразни средства, взети от своя реален/а защо не и фантазен/ житейски опит. Енгин играе В ПОЛЗА на образа. И през ум не му минава, че му е трудно или пък че може да се откаже. Ето, това е творчество, това е дисциплина, това е мисия, ако щеш…Явно е много мотивиран и резултатът е блестящ…
Иначе много играят…
Съгласна съм. Абсолютно. Това е то - интелигентният актьор, с талант. Да папагалства може всеки. Но образ се гради с ум, сърце, талант и дисциплина - точно както си го казала.
# 104
4 септ. 2015, 17:23 ч.
А сценаристките се чудеха как ще го обикнат зрителите. Обикнаха го и още как!
Виж целия пост
А сценаристките се чудеха как ще го обикнат зрителите. Обикнаха го и още как!
Препоръчани теми