В момента чета...41

Мнооого любима 
Но само първите 3 книги от поредицата.
Следващите стават прекалено захаросани.

Виртуозът - Катрина Винченци-Тайн

Отдавна не съм се разписвала, та и аз да споделя.

Това лято ме удари една "чиклитска" вълна, та изчетох на Мариан Кийс: "Мъжът на най-добрата ми приятелка", "Бар "Последен шанс"", "Нов мъж за разкош", на Джейн Костело: "Шаферки" и "Необвързани момичета", на Луиз Бегшоу: "Нежна завист", на Александра Потър: "Ти, който не си за мен" и се пренаситих. Сега мога с години да не чета чиклит. Ако не бях чела книгите за Бриджет, може би щяха да са ми мааалко по-интересни, но след Хелън Филдинг, всичко ми се струва малко като боза.

В момента чета "Черна книга" на Орхан Памук. Незнам дали е черна, но определено ми е тегава. Трудно се чете, едни отнесени истории... Друго на Памук не съм чела, може и да има по-добри произведения (ако има, моля споделете), но това имаше налично в библиотеката. Ще я прочета, но с триста зора. Чета и "Крадецът на книги" от Читанката, но пък сега я спряха, та се мъча с тоя Памук.

Приготвила съм си трилогията на Анне Б. Рагде. Само добри отзиви съм чела за нея, та вярвам, че хубавото тепърва предстои...

 Бела, много е хубава трилогията на Рагде. 

 А Черната книга и аз не я харесах. Изобщо не харесвам Орхан Памук. Четох от него, по-скоро се мъчих с "Името ми е червен" и "Сняг". Не ми харесаха, сух и скучен език има.

И на мен не ми провървя с Памук. Продължавам да се радвам на "Принцът на приливите". 

Малко книги съм зарязвала, една от тях е на този автор - "Името ми е червен". Пълна скука.

Чета Quo Vadis.

Аз пък харесвам много "Името ми е Червен". 

Никаква скука не ме гони и стилът ми допада.

Но Памук определено не е за всеки. Не бих го препоръчала с лека ръка.

Явно това ще е първа и... последна среща с господин Памук.

BBeLLa, помня, че Черната книга ме държа много дълго - една седмица след като я затворих не успях да се отърся от чувството, че съм потънала ... почти депресия преживях с тая книга Викам си - този човек ако напише нещо светло, ще ми стане любим... Изчетох Сняг - пак трагедия, но не толкова поглъщаща. Даже ми е трудно да определя защо първата книга от него така ме хвана, като в капан в чернилката... а втората не ми беше тежка, макар че като сюжет е по-трагична. Отказах се от Памук временно. После ходих да го видя в Аулата на СУ - този човек не преживява това, което пише. Той си е майстор с лично отношение към литературата. И сега съм си приготвила още негови книги, знам, че ще го изчета целия. Но не повече от книга на година 
А името ми е Червен е различна, имам чувството, че не е типично негова. Но пак лъжовно чувство... - Памук. Та така - слабост ми е Памук, мога да говоря за него много
Прочетох "Стогодишният старец, който скочи..." - не ми хареса.

Оу, Маришка, ще поговорим за Памук подробно следващия път, щом си му фен макар и с уговорки 

Аз идвам да си пльосна чаршафа за The Girl in the Spider`s Web - да знаете, че е дълъг и черен 

Когато се докопах до английското издание на The Girl in the Spider`s Web (Magrat ), първата ми мисъл беше: „Лагеркранц, дано не си прецакал образа на Лисбет!” Съвсем нарочно не бях чела почти нищо за книгата предварително, за да не ми влияе на преценката. Обаче подходих със сравнително занижени очаквания, защото като цяло съм скептична към подобен тип продължения, които навеждат на мисълта за бързо осребряване на остатъците от творчеството на даден популярен автор.

Започнах да чета с голямо желание и почти от самото начало започнах буквално да буксувам в текста. Виждаш познатите герои, ясно усещаш накъде върви заплитането на сюжета (още един минус за мен), но магията я няма. Това просто не е Ларшон и няма как да бъде. Това си е стриктно придържане към шаблона, но без онази магическа съставка, която дава спойката и прави четивото нещо, което не искаш да оставиш. Казах си: „Е, нищо в началото сме, простено му е”. Но не, тази скука продължи до средата на романа, че и малко след нея, което прави около 200-250 страници. Ясно ви е вече, че това няма да бъде положително ревю

Доста голяма част от книгата се върти около математиката, информатиката, изкуствения интелект и разбира се хакерството. Както и около децата гении и тяхната съдба. Всичко това са теми, в които аз лично съм изкушена, и пак Лагеркранц не успя да ги направи интересни, достъпни или дори да ме накара да симпатизирам на малкото дете аутист. Това че то проговаря в абсолютното нищо без специализирана помощ само, защото видите ли харесва Лисбет, е тотално безумие. Не издавам кой знае какво от книгата с този дребен елемент, просто го споменавам, за да покажа какво значи да пишеш като занаятчия. Да, за мен Лагеркранц е просто такъв и не знам точно на каква база са го избрали да продължи толкова популярна, сериозна и обичана поредица като „Милениум”, но изборът не е особено сполучлив. Като стил не е нищо особено, но е четивен и ако творбата му не беше част от тази поредица, сигурно щях да я определя като приятен трилър, който щях да оценя и малко по-високо.
Към края темпото най-после се забързва и нещата горе-долу си идват на мястото. Казвам горе-долу по няколко причини.



Първо, образът на Лисбет е също толкова схематичен, колкото и цялата книга. Ясно е, че тя има не малко комиксови черти по начало, но тук направо е като излязла от комиксите на „Марвел”, от където черпи вдъхновение. Плоско и разочароващо. Самия свят на компютърните гении и физиците, така близък на сърцето ми, грам няма да стане по-симпатичен или интересен на неизкушения читател.

Второ, основната притегателна сила на „Милениум” за мен беше, че е базиран върху реални разследвания на Ларшон и че не е просто крими трилър за убиване на времето. Поредицата дава картина на едно общество, смятано едва ли не за перфектно, където почти няма престъпност, просто, защото се докладват само дребните кражби и случаи на насилие, а по горните етажи на властта се вихрят неподозирани смъртоносни двубои. При Лагеркранц има опит за надскачане на обикновеното престъпление, но той си остава само опит. А да напишеш, че Русия разчита само на нефт и газ и няма никакви други ресурси или реално производство е просто смешно и показва писателско безсилие. Съмнявахте ли се, че руснаците са лоши, обикновени главорези и грам не разбират от високи технологии? Клише до клише.

Трето, краят е направо патетичен. Не искам да влизам в подробности, за да не спойлвам, но подобна поредица не заслужава такова последно изречение. Просто не заслужава. Има податки за още книги разбира се, да не са луди сами да си затворят кранчето, ако тази пожъне успех. Но аз със сигурност няма да ги чета.

Естествено след това разочарование се разрових да видя кой е този Лагеркранц, за който не бях чувала нищо. Видях че е автор на книга за любимеца ми Алън Тюринг, което до някъде обяснява и избора на тематиката на престъпленията в The Girl in the Spider`s Web. Но после прочетох, че всъщност е най-популярен с някаква биография на футболист. За мен този вид трудове са абсолютна литературна пяна и автоматично снижават мнението ми за дадения автор. Не че то беше много високо.



И накрая се натъкнах на изключително любопитно и подробно интервю с дългогодишната партньорка на Стиг Ларшон (те никога не са се женили поради съображения за сигурност). Оказва се, че в Швеция и до ден днешен тече драма с разпределяне на наследството (както недвижимо, така и литературно) на Ларшон. Той е написал 200 страници от четвъртата част на „Милениум”, но Лагеркранц няма достъп до тях, тъй като Ева Габриелсън (неговата приятелка) изпълнява волята му, а тя е, неговите чернови да не бъдат публикувани. Според шведските закони, тъй като нямат сключен брак, тя не наследява нищо от авоарите му и всичко отива при баща му и брат му, с които той не поддържал близки отношения от години. Двамата ѝ предлагат сделка – апратамента срещу лаптопа на Ларшон с ясната цел да изкарат още пари. Спорът се води и до ден днешен. Между другото в интевюто тя обяснява и силния феминизъм на Ларшон, както и защо той не понася мъжете, които извършват насилие над жени. Прочетете го, струва си.

След всичко научено очаквам през ноември месец (когато най-вероятно ще излезе българското издание) да бъдем залети с хвалебствия за невероятния бестселър – продължението на „Милениум”. Само че бестселър и шедьовър не са едно и също нещо. Особено пък в този случай.

Така че, сбогом Лагеркранц и благодаря за рибата.

Аз също съм доникъде и не ме грабва да я дочета до края - междувременно прочетох три - четири други книги ( една, от които Неграмотното момиче, което можеше да смята от същия автор  - забравих си книгата за морето покрай приготовленията на малкия и само горецитираната беше налична за отмаряне на плажа. По-сполучлива ми се струва, въпреки че е в същия стил.) Сега започнах на Симон дьо Бовоар - Кръвта на другите, но имам чувството, че с превода нещо не е наред - въобще не ми върви 

Аз започнах Неграмотното момиче... и засега съм със смесени чувства.

Лу, хубаво и изчерпателно ревю, точно нещо в този дух очаквах. Само съм учудена, че не си оплюла Камила 

Magrat, честно да ти кажа на останалия фон образът на Камила не ме дразнеше, идваше ми логичен и консистентен. Супер злодеят, който естествено заема мястото на Залаченко. 

Да си призная нямам ясен спомен какво и до колко се говореше за нея в предните книги  Дали не беше основно бегли споменавания.

Видях че и ти мислиш в общи линии като мен, та явно не само аз съм разочарована. Но някак си ми намирисва на големи продажби в БГ, независимо от средното ниво на книгата 

Прочетох "Никой не се спасява сам" на Маргарет Мацантини. Малка книжка,на пръв поглед ,чете се бързо и уж лесно,но се преглъща трудно.
Четеш  и някои от своите мисли... Усещаш  и някои от своите чувства... Преминаваш през някои от твоите спомени...
Както казва Толстой-"всички щастливи семейства си приличат,всяко нещастно семейство е нещастно по своему". Това семейство малко ме измори с нещастието си,но същевременно се насладих на усета на Мацантини към детайла,на начина и на писане,на който съм фен.
Добре,че времето днес беше подходящо за тази книга.