Мина вече първата половина, с ЯНУАРЧЕ ще се запознаем тази зима - Тема 7

И аз така, вече незнам какво ще  е, от 2 пъти момиче, после 2 пъти момче ,,втория път доц.Томова каза момче , показа нещо, ама аз не различавам нищо...на другата фетална ще видим, 100 % съм навита да отида..

А, всъщност една от критиките към него във форума е точно, че бил много комерсиален. То кой ли не е, но факт, че и на мен ми каза, че мога да не ходя на следващата, за него всичко ми било наред. Аз му казах обаче, че ще отида и той каза, че никой не може да ме спре щом искам
Аз мебелите съм си ги харесала. Ноември ще боядисаме стаята и ще ги поръчаме. Стаята е много малка, така че само легло и скрин, по - натам гардероб и някоя етажерка. Като сложим и играчките, няма да има място за нищо друго.
Отказахме се да търсим къща за сметка на това наехме съседния апартамент. Там ММ премести офиса, имаме стая за фитнес вече, стая за майка му, когато дойде на гости и още една стая гардероб. А аз съм и с гараж. Не го исках, ама върви с апартамента. Може пък най - накрая да се науча да паркирам

Циндил - Пиндил това с паркирането  И аз не съм майстор, но пред блока се справям.

Чудесен вариант ви е наема, ако така или иначе ви е трябвало допълнително офис пространство и все бихте имали този месечен разход, иначе аз си предпочитам собственото жилище, за да мога да си го организирам по личен вкус.

За Марков не бях чела нищо, само по препоръки го избрах и съм доволна. За комерсиален, ами не ми направи такова впечатление, доста е мил и внимателен, дори да е само поза, е много добра.
Елате вижте моето АГ и тяхната болница и тогава ще си говорим за комерсиалност 

То и аз на първо време ще съм с легло, скрин и гардероб за бебо, за мен стол/фотьойл/диван имаме варианти, но като цяло не бързам да пълня стаята.

Ох,де да беше и моя проблем само паркирането,ами аз съм зле и с шофирането Вече 5г. Имам книжка,не че не карам,но много рядко и се чувствам неспокойно. А ако си карах,щеше да ми е толкова по-лесно,особено бебчо като се роди.

Жабче, аз взех книжка малко преди да забременея. Умирах от страх, сега пак ме е страх ама пердаша с колата. Самата мисъл, че ще се роди и аз ще обикалям по автобуси с колички, бебета, чанти.. така ме стимулира да се науча, че не е истина

Аз мисля да не возя с колата бебето. Овен, че съм страшен спец в шофирането , ами и съм с Мини Купър. Никакво столче няма да го спаси при катастрофа. /ако въобще мога да сложа стол отзад, че е мега тясно. За количка място няма, разбира се/:tired: Само за мен си е тази кола. За семейни разходки на ММ с колата.

Ние сме с една кола, ММ иска две, но аз не искам.
Имам книжка от десетина години, но не шофирам активно и съответно нямам рутина.

За сега ще се оправяме така, пък ще видим после какво ще правим.

Ауу, без колата съм като с вързани ръце, не мога да си представя да не мога да се кача и да нямам свободата да отида където и когато си поискам 
Много съм свикнала и ако питате мен в София без кола не може - в/ки и новото метро.
Много съм се разглезила, май 

Леле колко сте изписали. Ще карам по същество 
За именета - казаха ми че при влизане в болницата за раждане попълваш формуляр и пишеш задължително вариант за женско и мъжко име на детето - мамите които са раждали да кажат дали е вярно. Мен и това ме притеснява, защото дори със 100% сигурност че е момче не искам да пиша женско име дори по задължение, просто нямам такова   
За изследванията кръвна група и резус фактор - навсякъде е така, считало се че тази информация е едва ли не равносилна на ЕГН и затова ти искат личната карта преди да ти вземат пробата и после пак за да ти дадат формуляра с печата. В лабораторията в Бургас ти изкарват онлайн резултати, но задължително трябва да отидеш да си вземеш официалния формуляр, защото лекарите и болниците само него признават.
За шофирането - аз шофирам много, кефи ме, паркирам си и си пърпоря, но точно днес за пръв път от както имам книжка /6 години/ ожулих леко колата и ме е ужасно яд, защото е заради една бабка която е наела един гараж за магазин и му държи металните врати широко отворени, за да и се виждала "рекламата". Съответно стеснява входа за другите гаражи, супер малко я жулнах но ще трябва да я карам на ремонт да го боядисат. Още повече се ядосах, защото отидох после културно да я помоля да не държи така вратата, а тя ми се развика, вместо да се извини. Плащала наем - е и аз плащам наем за гаража! Важна и била рекламата, ми да я сложи на другата врата! Заплаших я че като и е толкова важна рекламата - прост стикер на Памперс, ще и изпратя фактурата за ремонта! Бясна съм, можеше просто да каже че съжалява и че ще държи вратата, така че да не пречи, ама като си е проста за чудо!
Относно дрешките - щях да питам гърмяните мами, с какъв тип дрешки ще ги обличаме тези бебоци - гледам че тези в Next и другите магазини са от обикновено памучно трико. Но видях и едни гащеризончета от плюшена материя по-дебелички, трябва ли и такива да има?
П.П. извинявам се, че стана толкова дълго, но от мерак да наваксам 

Колкото и да е сигурен пола на бебето,преди операцията ме питаха и за женско и за мъжко име,и после поне още 3 пъти след раждането ме питаха,буква по буква,относно бъдещото дете имаме само едно женско име,и ние не можем да харесаме имена -но има време

Да се запиша чак на 25та страница 
благодаря за темата!

Ма как, трябва две имена ли? Е е може ли после? След малко ще зарадвам ММ...
Аз не шофирам активно и ме е страх. Въобще няма да се пъна.

Аз пък все едно съм правена на кола ,не слизам от години и ще си карам докато мога.Ако ми вземат колата все едно са ми взели краката
За имената направо нз мъжки имена не ме грабват обмислям на таткото да е Цветомир, ама знам ли двама да станат пък и той се дърпа

Аз много се радвам, че си взех кола миналата година и най-накрая започнах да шофирам. Имам книжка от 10 години, но реално опитът ми е около година и откакто съм с моя кола хич не ме е страх - обикалям си напред-назад, паркирам си и така. Е, ожулих я един път при паркиране, но не се впечатлявам от такива неща.  Дано не ме е страх да карам с бебето, защото мисля, че е голяма свобода да не разчиташ на градски транспорт или на някой да те вози. 

Защо всички сме го закъсали така с тези мъжки имена, направо не мога да повярвам.  Уж има толкова хубави имена, а като си ги представя за моето дете, не ми звучат добре. 
 yocheva@, може да избереш име, което е близко до това на бащата, но не е точно същото - Цветан, например... Аз преди си мислех, че е тъпо да се кръщава детето на единия родител, но колкото повече мисля на кого искам да кръстя бъдещия си син, толкова повече осъзнавам, че мъжът, когото най-много обичам, харесвам и уважавам е собственият ми и съответно, ако ще наричам детето да е като някого, то най-добре да е на него... Но все пак не мисля, че ще изберем този вариант.

Това предварително да се дават имена за момче и момиче за първи път го чувам.
А за колата-не мога без нея. Имам книжка от 18 годишна, даже пропуснах последния си първи учебен ден, защото бях на изпит по кормуване. Допреди 3 години карах от дъжд на вятър, бях много несигурна. Не вярвах, че ще излезе шофьор от мен. Обаче стигнах до извода, че без кола във Варна не може. Не знам за София, но тук градският танспорт е под всякаква критика. До Бизнес Парка, където работя ми е удобен само един автобус, който обаче отива до там само сутрин и следобед. През останалото време има друг маршрут. Някакъв абсурд просто! И след като вървях в една жега 20 мин с лаптоп и дамска чанта и закъснях за една среща заради тази подробност, се зарекох да си взема кола. Да не говорим, че трябва да взема децата от училище до 17.00, а аз тогава излизам от работа. С градски транспорт абсурд да успея. Въобще съм се срастнала с колата, като съм без нея все едно съм с вързани ръце. Свикнах и с трафик, и с паркиране, с всичко. И може да ви се струва смешно, но го смятам за голямо постижение. Наистина си мислех, че от мен шофьор никога няма да стане, а винаги съм се възхищавала на жените шофьори. Голяма свобода е това! Даже навивам една приятелка, която като мен не смее да шофира, въпреки че има книжка и постоянно се моли на този и на онзи да я вози, а колата и е в гаража. Била съм в тази ситуация и се чудя как съм издържала толкова време...
Аз пък не мога да го приема това с кръщаването на бащата. Не стига, че жената го носи 9 месеца, ражда го, гледа го, има си един с това име у дома, ами и още един. Самият факт, че се е навила да му роди дете е достатъчно показателен, че го обича и почита. А има толкова хубави имена... Мое мнение, де.