С какво ви дразнят свекървите?- 48

Бих добавила "днес прецаква майка ми и собственото си дете".
Анонимен, замисли се, вместо тези пари да се спестяват за бъдещето на детето, тате ги дава на маминка... Дали пък ти е читав човека? 

Ох, подивях  като  го четох  това  

Анонимен, много  ще  съм груба.

Горката  ти майка. Претрепва  се  и  се лишава, за  да  хрантути  готованци И  ти,  с цялата  си   глупост, допускаш  това
Винаги  съм  презирала  безхарактерните   хора. И всеки  път  се убеждавам, че  имам   основателна причина  за  това.

Парите от майка ти ви трябват явно.
Няма как да разделите общ бюджет, но ти се опитай да скриеш помощта от майка си за 1-2 месеца. Внеси я на влог или нещо друго. На мужа си кажи, пе майка ти не е имала възножност да прати, защото... измисли нещо. Синхронизирай версията с майка си.
Не е приятно, знам,  но кравата не суче нито от телето, нито от друга крава.

Благодаря на всички коментирали.
Уточнявам, че майка ми не ми изпраща пари всеки месец. Изпраща по 1-2 пъти в годината по-големи суми, с които погасяваме главницата по кредита + парите за подаръци по празници, за които споменах. Месечната вноска по кредита я покриваме ние. И все пак не е никак честно (дори мъжът ми да дава от личните си пари, които не са и толкова лични, защото бюджета ни е общ) той да дава сравнително често на техните.
Какво мисля да направя. Мисля да поговорим още един път, че това наистина не е честно, което той някакси няма да разбере (говорили сме многократно на тази тема и уж започна по-рядко да им дава или поне не пред мен всеки път). И ако мисли, че не съм права и реши да оставим нещата така - разделяме си бюджета, сметките и т.н и той от неговата заплата да дава колкото и където реши.
Хора, разбирате ли, че той се чувства длъжен да им помага. Все повтаря - изнемогват, изнемогват. Ох, не знам вече.
Не мога да кажа, че чак изнемогват, но и нищо не правят, за да подобрят положението си. Камо ли да помагат на децата си (което не са длъжни да правят разбира се), а и лично на мен тяхната помощ никак не ми е нужна. Предпочитам да си живеят нормално и спокойно и да не ни занимават с техните финанси.

И при моят мъж е нещо такова, това с длъжен да помага, направо му е вменено. Те са три деца, но ако се очаква от някой, то това е от него. Всеки път когато отидем се натяква колко много пари са дадени за неговото образование, даже нсвекърва ми започва да размята едни банкови бележки от преди години да съм видела. Много дразнещо.
Преди да се оженим мм правеше редовно скъпи подаръци, на сестра си лаптоп, на мама сушилня, на тате скъпо градинско барбекю. Сега намали, но се чувства длъжен все нещо да вземем или там намира начин да бутне на мама. Няма лошо, но вече започва да ме дразни, защото няколко пъти хващам, че се взима от него да се дава на сестра му. За децата, нашето е най- ощетено, не са наравно. Например за кръщенето свекърва ми се бутна сама, не кикой да я кара и каза На всички деца съм решила да дам по 1000 евро! Двете вече бяха кръстени, дойде наш ред идва и ми казва Исках и на вас да дан 1000 , ама изхарчих малко, ето ви 600. Ами подзразних се, нищо да не ни беше давала, но според мм, проблем няма.
 Толкова много съм й набрала тези дни, съответно и на него, за мекушавостта, той е под обстрел, за нея още обмислям.

Това с даването и взимането е много гадно. Особено като се започнат роднинските панаири, тоя дал, оня не е дал и т.н. Аз съм най-малкото дете измежду много.  На мен винаги се е давало от всички страни, дори и когато порастнах, дето се вика и започнах да изкарвам пари, всеки път когато решавах да дам нещо за някой от племенниците си, децата са научени от леля да не се взима.  Мен това адски много ме дразни, защото тук не говорим за материалната стойност на нещата, а за жеста. Вече съм семейна, отиваме на рожден ден на племенника ми, даваме на сестра ми пари за малкия, ами пак от мен пари не се взимат.
Понякога имам чувството, че никой не ме счита за голям човек, а все още съм най-малкото дете.
И същите спорове ги имам със свеки. Те нямат възможност да помагат, никой и не иска това от тях и ми става адски криво, когато е заделила 100лв., ей така да са ни в помощ. Започват се сеири, ние връщаме парите, тя ми ги бута в чантата, защото със сина си не може да се разправя и накрая е готова да се разплаче, защото не приемаме помощ. Жал ми става, защото никой с нищо не ми е длъжен. С родителите ми е още по-тежко положението, а откажа помощ, баща ми започва да кряка и да ми сочи вратата. 

Да ти имам проблемите  !

Джони, това хич не е за оплакване. Като не искаш вземи ги, а пък им купи нещо и ще им ги върнеш така.

Аз ги прибирам и после купувам подаръци по празници.  Мисълта ми беше, че да няма помощ от никъде сигурно е тежко, но па и да получаваш помощ, без да си молил пак е тегаво. Моите и на мъжа ми доходите ни стигат. Не си бършем задниците с пари, но се справяме, а понякога чувам приказки от баща си. Ето това е обидното. 

Анонимен, какъв е този общ бюджет, върху който ти нямаш поглед? А мъжа ти има? Седни един път и кажи - дай да почнем да записваме всички приходи и всички разходи, да видим къде са пробойните, че един заделен лев настрана нямаме. Ти не знаеш колко пари влизат у вас, колко отиват у свекърите ти, кой покрива кредита и с чии средства. Аз разбирам, ако това е личният бюджет на мъжа ти. Ама той бил общ, и мъжа ти правел сметка на това, което ще даде (например като безвъзмезден заем) майка ти. Че ти да не си малко дете, та ще си оставяш контрола на финансите на някой друг? То може да излезе, че лично ти им покриваш заема. Въобще, вземи си властта обратно. И да помагаш на свекърите може да се наложи - и тези, дето не умеят да си разпределят парите, и те трябва да живеят, но тук има 2 момента (подходИ като банка):
- Щом ще помагате, трябва да си лично ти наясно с техните приходи и с техните разходи. Да не стане болен здрав носи.
 - Подпомагането трябва да е целево, и най-добре в натура - хляб, сирене, кабелна и т.н. Все едно че третираш психически болни хора ( за съжаление в нашата страна много от по-възрастните са разчитали едно време на държавата и сега не могат да стопанисват пари)
И отново подчертавам - не може от общия ви бюджет да се дърпат неопределени суми за неизвестни и неодобрени от теб цели.

Аз разбирам Jony222223, тъй като имам подобен казус със свекърите. Издивявам когато при редките срещи почнат да ни бутат пари в ръцете. Нямаме никаква нужда от тях и не ми е неприятно това. За РД на децата отново след като вече беше минал ни връчиха някакви пари. Обясних, че децата от тези пари нищо няма да разберат и е много по-разумно да измислят и да им вземат някакъв подарък, който да им изпратят и те да го получат на рожденият си ден. Тоест не просто да се дадат някакви пари, от които никой няма нужда, а да се ангажират по-лично с това. Може би реагирам по-емоционално, но все още имам неприятните спомени от реакцията им, когато им казахме за втората ми бременност.
Пак има напредък, имаше период в който за да не ни притесняват си носеха чаршафи, когато идваха на гости и се купуваше ново веро, защото е ползвано нашето докато са били 2 дни вкъщи. Ако ние сме на гости и сме минали през центъра и мъжът ми е купил нещо, примерно ядки става велик скандал, ако откаже да вземе парите за тях. Последно вече със забава гледах разправията между баща му и мъжът ми след подписването на гражданският брак, кой да плати сметката в ресторанта, където седнахме с кумувете да се почерпим.
При нас имаше период, когато помагахме значително на моите родители, след което се и грижехме за тях. Не е ставало изобщо на въпрос за това и не е имало проблем. Винаги бих го направила отново в подобна ситуация, но парите си бяха от нашият бюджет, което по никакъв начин не е ощетявало някого извън или вътре в семейството.

Ох, радвам се, че някой ме разбира.  Ние по тоя повод не се оженихме, бяхме започнали  да организираме сватба и на първия месец се отказахме. Баща ми "богаташа"  заяви, че ще даде сума, която можеше да покрие всички разходи, а свекърите се намръщиха, защото нямат финансови възможности. Еми, не съм луда да развалям семейната идилия. Едните да се сърдят, а другите да викат "ние всичко платихме".
Почнат ли да се месят пари, понякога стават големи циркове, за съжаление.

Миринда фон Щирлиц, под общ бюджет имам предвид, че парите са на едно - в мен (има месеци, в които задържа неговите си в него, ако има да се прави каско, застраховки, ремонти по колата и подобни мъжки разходи). Обикновено той ми дава парите, оставя си някакви - 50 - 100 примерно за джобни за няколко дни. Като му свършат, пак иска 20 - 30. Аз оправям сметки, вноски, пазаруване, т.н

НО неговата заплата не е твърда, може единия месец да изкара еди колко си, другия повече, третия по-малко. Та дали ми дава всичко, което изкарва или не е под въпрос. Предполагам, че не. Затова не знам дали той плаща кредита на техните или те си го плащат. След това - при положение, че парите са в мен и когато сме на гости у техните за няколко дни, той ми казва - дай да платим интернета, че нали ние сме тука, да си го ползваме. Лично аз 3 - 4 дни мога и без интернет. Но той - нека го платим, виж нашите нямат пари, нека ползват 1 месец. И за кабелната се е случвало. И за спрения телефон на майка му. Като му кажа НЕ ИСКАМ ДА ПЛАЩАМ ТЕЛЕФОНА НА МАЙКА ТИ, той казва - БОЖЕ, КАК МОЖЕ ДА СИ ТАКЪВ ЕГОИСТ И ДА МИСЛИШ САМО ЗА СЕБЕ СИ. НЕ ВИЖДАШ ЛИ ЧЕ ИЗНЕМОГВАТ, ЕДИН ТЕЛЕФОН - ГОЛЯМА РАБОТА, + ТОВА СЪМ ТИ ДАЛ ЗАПЛАТАТА СИ, ПЛАТИ ГО ОТ МОИТЕ ПАРИ. Та такива ми ти работи.

Е, за мен проблема идва от мъжа ти. Как така дал ти е неговата заплата, да платиш от неговите пари? Значи, когато му изнася е общ бюджет, а когато не му харесва ти как искаш да управляваш парите, тогава ти е дал "неговата" заплата. Сигурна съм, че ако си купиш обувки за 200 лв. (примерно) и той се възпротиви на това твое решение, а ти в отговор кажеш "ами, те са от моята заплата", няма да му стане приятно.

Ох, Jony222223, ако му кажа - харесала съм си обувки за 300 лева, но този месец няма да стигнат парите ако ги купя, той казва - глупости - щом си ги харесала, купи си ги, с парите ще се оправим, спокойно. Е такъв човек е. Като му говоря - човече, закъсали сме, как ще се оправяме? Той - спокойно, ще се оправим. Скоро ще почна да изкарвам повече. бла бла, е такива.

За останалото, което си казала съм напълно съгласна с теб.