С какво ви дразнят свекървите?- 48

Значи според теб жената трябва да мълчи и да търпи ако ще и да и инасят къщата  защото е жена. На дъщеря си ( ако имаш такава ) би ли дала този съвет?

От всичко ,това ли е  най-важно?Бяха други времена преди 30 години.Всичко ,което мислех неправилно се старах да избягна,учих синовете така ,че  да е добре на жените им. Да ги уважават и ценят.Не  мога да върна времето,но за бъдещето направих каквото можах-сигурно доста неща и не успях да направя ,но поне опитах.

  Голяма драма, голямо чудо ! Време е някоя снаха да се разпише, че вече много страници се изписаха посветени на Анонимната...

От думите ти оставам с такова впечатление. Изгледала си свекърва, която не те е зачитала, пълнила си багажника на девера и си го посрещала, а той ви е използвал, ... не ти е харесвало но си търпяла. Защо? Вярно времената са били различни,но пък и не чак толкова различни че да не можеш да кажеш гласно какво ти харесва и какво не. Да си бяла и добра е хубаво, но когато това не нарушава вътрешният ти мир.
Не ми харесва, но търпя защото съм жена не мога да приема нито за сега, нито за преди. Баба ми е на 90 год., жена от село, живяла е в съвсем различни времена, но никога не се е оставяла  да и се качват на главата.

Вярно ти е впечатлението ,даваха ни фураж на минимални цени,години деверът вземаше като от свое,на родителите,от бащиния  дом ,както искаш си го представи. Гледахме много животни и лека полека протестирах ,мъжът ми му каза да пита мен,че  е мой фуража и ни трябва. Предложих му да му закупя ,имаше колеги от града да продават на половин цена-то като с пари може и от неговия град да си купи. Разсърди се,заобикаляше ме,и  другите се цупиха,но моят интерес бе защитен,иначе давам и  после купувам за нас на свободни цени.
Колкото до баба ти,и  моята бе волна птица,дядо бе човек и отгоре.Зависи къде си попаднал,дали можеш да наложиш нещо.Грешката ми е,че съм се натресла у  тях,исках отделно ,но не ме огря,не бе и  достатъчна причина за развод.По-точно не исках да скитат децата ми по квартири.Бяха всичко за мен.Успях със тях  и това ми е победата в живота.
Но не аз съм важна ,споделеното е само фон и  ориентир за малко търпение  и зачитане. Дали е мъж или жена ,за мен не е важно.Полът е подробност.Сега все още има жени да са третирани като слуги ,но все повече стават мъжете  донори.
Не  ми е  до главата,повтарям,че моите са устроени до степен да изкарват достатъчно за да живеят семействата им добре. Помагат си и на мен помагат.
 Няма давност за горчилка,няма живот без проблеми. Истината има много лица.Зависи от очите ,които я гледат.
За  свекърите ми  е било нормално,този дом е  и на другия  син с всичко в него.Но  неговият нов не е наш.Ние  сме при тях,това е достатъчно.Свекърът бе много работен,но на 8 години от идването ми  там получи тежък инсулт. За  девера обаче промяна нямаше.Нищо ,че друг произвежда основно.Дори ми се нахвърли дето го уведомих ,че баща му болен ,защо съм го викала.Не  го виках ,съобщих му.Сега етървата ми спомена,че останала с впечатление да се разбираме много и да живеем добре в годините.То  е защото имаше мълчание.Вече родители ,свекъри и  мъжа и девера не са живи.Свободна съм да говоря и правя каквото искам.Ама вече не мога много.

Човек моли друг човек за заем, когато не е сигурен, че банка ще му го даде. А банка няма да му го даде по две причини - ниски доходи или лоша кредитна история. Може би и двете. 
Майка й дава за нея според себе си. Де факто парите влизат в общата касичка на двойката. Парите за кабелната на свекърите излизат от общата касичка, макар свекърите да искат вербално само от сина (към момента).
Реално щом влизат от единия, а излизат за другия, можем спокойно да съкратим посредника от уравнението и работата става груба и неприятна. Каквато и без това е.
Моите ми дадоха за квартирата. Свекърите - не. Наречи ме крива, злобна, егоистка, но няма да съм доволна да стигнем до ситуация приятелят ми да дава на тях, моите - на мен (де факто нас) и да сме двойка. Защото, докато сме двойка, каквото влезе в къщата, влиза и за двамата. Каквото излезе - излиза и от двамата. Независимо, че мама и татко дават само на мен, а неговите взимат само от него - докато сме двамата, това влияе и на половинката.

Ако съм изтеглила заем за жилище сама, а след това съм се събрала с някого, пак ли съм длъжна да го споделя с него и да го направя съсобственик, въпреки че аз плащам жилището и допълнително давам за домакинството? Щото може това да е случаят на Анонимната. Защо тогава мъжът да е балама?

Не, в никакъв случай не си длъжна. Аз самата не бих го направила. Но, от постовете на Анонимна оставам с впечатлението, че мъжът ѝ е този, който изкарва повечето пари и ги дава на нея за домакинство. Това, от своя страна, логично поставя въпроса дали без неговите пари тя би могла само със своите доходи да плаща кредита и да покрива останалите свои разходи?

Никой  не мога да нареча крив ,злобен и някакъв.Всичко си е ок. С изключение ,пак го повтарям,нейната майка не дава на двамата ,а  само на нея. жилището е нейно. Не  е длъжна да го споделя. Мъжът до нея  си внася доходите в семейството.Освен някакви 20-30 лв   и инцидентно спомена за 200-300.Тя  ги дава ,защото парите са в нея. До  тук нямам проблем.
Идва от друго- подозира го че заделя още. Той  има доверие  в нея ,тя в него не.Тя не е сигурна дали дава,само иска пълен контрол. Той  е широко скроен и не държи тънки сметки.
Каквото и  да и дава нейната майка си остава нейно.Както и внесените от двамата суми по заема са вече нейни. И прави въпрос за 20 лв ,които може да са временна помощ.
Ако не е така се извинявам предварително на анонимна.така го разбрах последно.

Аз с обратното впечатление оставам   Или не, по-скоро, че нейните доходи са високи и константни, а той нали не е с константни доходи - може да са 1к, може да са 2 к, може да са няколкостотин лв.
И също така не останах с впечатление, че са някакви си 20-30 лв. Толкова е само пакет ТВ+нет. Отделно нали има и пазаруване, когато им отиват на гости, и сметки, и някоя и друга десетачка им оставя кеш... И стават няколко пъти по 20-30 лв. И това вече не е ок.
Мисля, че има два варианта. Или веднъж се е случил някакъв огромен непредвиден харч и той им е дал крупна сума, която й е направила голямо впечатление с размера си. Този харч може да е належащ ремонт, може да е 40-инчова плазма. Другият вариант - редовно им дава малко по-малки суми, но достатъчно, че без тях бюджетът им да увисне, ако рекат да останат на същия стандарт. Проста сметка - домакинство, в което влизат, да кажем, 300 лв пенсии и още 500 лв заплати, и отделно синът им им плаща сметките в р-р на 200 лв - без тези 200 лв може наистина да се увисне.

От всички допълнителни уточнения става ясно, че майката на момичето подпомага финансово все пак лично нея, не свекърите Щом нямат брак и жилището е само нейно, но мъжът участва наравно с нея в изплащането му, аз лично бих се постарала да не ровя чак толкова той какво дава на своите родители. Е, не е най-приятното нещо някой да подръпва от семейния бюджет, особено ако не вярваш, че наистина е сериозно притеснен финансово, но малко великодушие при тази ситуация няма да навреди!
Лесно е да кажеш за някого, че няма пари, защото е мързелив (особено когато не го долюбваш особено ), но най-вероятно нейната майка е по-млада и работоспособна, а неговите - по-възрастни и нямат сили да работят на по 2 места. А и като знаем колко много работа се намира в малкия град...
Така че стига сме правили сметката на чуждото домакинство, разкостихме го достатъчно, слагайте друга свекърва на пангара вече 

Птица го е казала много добре. А по въпроса за имота. Ако съм купила имот с 30 годишен кредит и на втората година се събера с мъжа ми, с който планирам семейство и деца, човекът работи и се грижим заедно за домакинство, финанси и заедно изплащаме имота, лично аз бих го направила съсобственик документално. Все пак следващите 28 години този апартамент ще го плащаме заедно. Бих намерила начин да го направя съсобственик и съдлъжник. Иначе според моите разбирания не е честно

Последно се включвам с разяснение (за кредита), че вече темата дотегна на доста от потребителите.
Когато решихме да купуваме жилището, проучихме банките и т.н, т.н Знаете, банката дава 70% от стойността, останалите 30% трябва да се платят от купувача. Имах пари в сметката си (да не се повтарям от къде) и според тях преценихме каква цена можем да си позволим. Тогава дойде момента с доходите. И двамата ни осигуряваха на по-ниска от реалната заплата (тогава това си беше масова практика, сега не е). Та идва бащата на мъжа ми, уж имал познати в банки - един вид да ни помогне за вземане на кредита. И двамата започват да си обсъждат. Бащата - сега тука ще отидеме в тази банка, ти (мъжът ми) ще вземеш кредита на твое име, и съответно апартамента. Аз - добре, как така, имаме 30% от майка ми, как изведнъж апартамента става само на името на мъжа ми? И бащата казва - е, нищо де, що, то същата работа. Както и да е, мъжът ми имал някакви стари непогасени осигуровки (за 2 или 3 години бяха), не го одобриха за кредит. Одобриха мен. Не пожела да уреждаме нищо документално след това. Това го написах за тези, които го съжалиха, че виждаш ли, нямал дял в имота. Ако той беше успял да вземе кредит, сигурно в момента аз щях да съм в неговото положение. Това е. Няма да досаждам повече с историята си.

П.П. За доходите - да, моите са константн (винаги са били) и в момента (от доста време насам) са по-високи.

Не виждам някакво значение на чие име се води този апартамент.Е,вярно е,че хора всякакви и интереси също,ама те са си семейство и си го изплащат двамата.Анонимна едва ли би изгонила мъжа и би казала ти нямаш нищо,той апартамента е на мое име .За парите които мъжа дава на майка си еми и аз бих била против.Да се помага от време на време да ,това си е човешко,ама системно поне трябва да се обсъди.

За мен пък това е от основно значение и според мен от тук тръгват всички проблеми