С какво ви дразнят свекървите?- 48

Аз се разписах там, два-три пъти, обаче се отказах, защото темата умря.
Явно имаме свойството да виждаме дразнещите постъпки на околните повече, отколкото да оценим хубавите неща, които правят за нас.
С удоволствие бих похвалила моето Свеки, ама смея ли
И все пак, аз също съм се разписвала в тази тема с не едно-или две неща, които и сега биха ме подразнили, но никога не е правила нищо от злоба, или лошотия. По-скоро, като други свекърви-първо говори, после мисли какво точно е изрекла, ама това е понякога.

И моята не ме дразни. Живее си нейния живот с нейните си проблеми, акъл не дава, не се бърка. Дали ме харесва или не - не знам. Имаме нормални отношения нито близки, нито дистанцирани.Никога не сме се карали. Е, не ще да гледа внуци, ама тя преди да е баба е човек и нейните си деца ги е изгледала, та не я упреквам. Не мога да не отбележа, че живеем много далече и се виждаме рядко, рядко се и чуваме.

Това е по-скоро за темата за оплакване от снахите, ама ми стана смешно 

Темата нещо замря , явно няма провинила се свекървичкаа

Ще споделя и аз накратко,че има доста за казване.
Със свекърва ми,вече не живеем заедно,но сме много близки. Тя е много разкрепостена и се разбираме добре, разбира се добре и с приятеля ми. Чуват се по няколко пъти на ден, аз също доста често си говоря с нея... Абе, като майка ми е. Но, да си дойдем на думата, това, което ме дразни много е една случка преди няколко месеца. Разбрахме случайно,че другият й син иска да си купи апартамент и няма началния капитал, съответно е поискал пари от нея. Тя нищо не сподели и беше много странна няколко дни. Когато се "откри" (след като беше попитана), сподели, че не искала да му помогне,защото според нея в момента,не е правилно да купува жилище. И така няколко дни, докато накрая - му даде парите. След това излъга приятеля ми,че е дала на брат му далеч по-скромна сума. И накрая, след като се скараха, на другия ден си призна всичко и каза,че щяла и на него да помогне. Започнала била да събира и за него. Само да отбележа, че тя постоянно ги дели. Помага и на двамата, когато може, но винаги, когато става въпрос за приятеля ми има скандали, караници, "аз не мога да ти помогна сега" и такива. А когато стане въпрос за другия й син - там не може да си отвори устата. НЕЯ Я Е СТРАХ ОТ Него. А на мен вече ми писна да гледам приятеля ми изнервен, заради последната несправедливост.
Дразни ме,че все се прави на мила и добра, и че "не деляла децата си", а с тази си постъпка показа точно обратното.
 Не става въпрос за парите, но сумата не беше никак малка. А точно тогава и при нас положението беше доста сложно финансово. Не е ли редно една майка да дава каквото има еднакво на децата си? Как не те е срам да се страхуваш от собственото си дете и да му позволяваш да те манипулира?


ПП: Само да отбележа, че въпросният друг син е супер материалист, завижда на приятеля ми постоянно и е голям манипулатор. 

Майка ти колко пари ви даде, след като сте в сложно финансово положение?

Какво общо има майка ми? Тя постоянно ни помага. Не съм искала пари от никой, просто ми стана криво да гледам и да присъствам на пиесата "Как се делят деца.

Абсолютно. Тук не се мери кой колко дал, а дали един родител предпочита едното дете пред другото без значение от причините

Лекси ,доколкото прочетох ,жената е  отстъпила под натиск,не е имала желание  да дава.И като майка на двама сина си мисля,че ако така ме притискат от двете страни,ще изрева.Не  е длъжна да дава на пълнолетни хора.Помага се когато и каквото може  и на когото може. Не  знам историята назад ,може да е направила нещо и  за твоя  приятел. Може да събере и за вас ,на тези години не всеки и винаги има. Ако даде сега по равно ,няма да помогне никому. И накрая ,щом сте още на "приятел"може би това си е  проблем между тях.

Тази класика в жанра - да се делят децата - изяде главата на моята свека.

Не ставало въпрос за парите, но сумата никак не била малка - точно за парите става въпрос май. Питам майка ти какво ви даде, така си го написала, като че ли свекървата е длъжна да даде и на вас. Свекървата ти случайно да не е банка, че да има възможност да даде и на двама ви сума/начален капитал за по един апартамент? Нали се сещаш, че ако раздели сумата на половина, нито единият от двамата братя няма да може да си купи/ да внесе началния капитал за апартамент. Казала е жената, че ще събере сума и за другия брат, очевидно я няма налична, а вие май вече имате жилище.

Майка ти колко пари ти е дала, след като постоянно ви помага - колкото парите за жилището, по-малко, повече? И защо сте толкова затруднени, след като сте възрастни хора и постоянно ви помагат?

Тука в тоя форум съм забелязала някои "снахи", не смеят да поискат нищо от своите родители, голи и боси са дошли от тях, но иначе броят до стотинка какво дават родителите на миУото им и обработват миУото да иска от родителите си.

Да, благодаря за отговора, може и така да е. Още сме на "приятел", но не мисля,че това има някакво значение, тъй като отдавна живеем заедно.
Както и да е, съжалявам за "неуместния" си пост.

Според мен спрете да очаквате от родителите си да ви помагат. Така и разочарованията ще са по-малко. След като майка ти "постоянно" ви помага, може свеки да е решила, че не сте толкова зле за разлика от другия й син, който няма на кой друг да разчита. А и свекърва ти може да смята, че единия й син харчи по-разумно от другия и съответно по-често да финансира неговите начинания.
П.П. На колко години сте с приятеля ти?

Аз лично не искам никой да ми дава, но понякога е неизбежно. Точно това е интересното,че тя смята точно този, на който помогна за харчещия.
На 25 и 29 сме.

Всеки има право да напише какво го тревожи,както и да отговори.Надявам се, не съм те обидила,изказах мнение и  друга гледна точка-на отсрещната страна.И при мен брат ми бе фаворит,мъже  и очакваха от него велики дела, но нищо не стана.Баща ми в прав текст ми е казвал ,че  за дъщеря парите са хвърлени през прозореца.За  син е друга работа.не  съм и  помисляла да се сърдя.Сега съжалявам родителите си ,макар да не са живи,че  са заложили на грешното.Няма да обяснявам какво прави брат ми.Ужасена съм от него.
Свекърите също другия  син смятаха за ценен. Поне  бе далеч ,преведен зет. Кофти е, знам,но тяхно право си беше да решават.
пиша ти това,да обясня,че не мие  чуждо чувството.но не съм "сърдита",нито съм била.Казах какво мисля.