С какво ви дразнят свекървите?- 48

Според мен 25х.лв кредит не са просто за несеиозно нещо /освен ако не споделиш с нас/. И ако действително въжа ти го плаща....не просто ще се сърдя , а направо ще съм бясна. Човека си е свикнал майка ти да дава,ти да мълчиш и си е пей сърце. Я затегни коланите .

                    Иска друга къща,защото съзнава,че тази е само твоя и той е с единия крак навън.

Ако всичко пак е на жената пак ще духа супата

На мен лично ми дойдоха малко в повече всички нови обрати по случая и спирам да участвам в обсъждането Като подхванете друга свекърва, свиркайте

Това е !

Значи е на тъщата!

Да бе. И как точно му се решава проблема, като я кара пак тя да тегли кредита?
Колкото и нови нови факти да изкачат, у мен се затвърждава мнението, че мъжлето е видял златна кокошка в лицето на тъщата и се възползва на макс докато може. Пък нататък каквото-такова...
Ако изпадне един ден в нужда тъщата, ще каже "имала-дала" и това е.

Наистина на Анонимен от оплакване от свекърва, стана имотно-кредитен казус. Виждам, че и тя не иска повече обсъждане, дайте нещо ново.
 На моята няколко дни и бях много бясна, но днес съм в настроение и не ми се виждат, чак толкова големи греховете й . Само ми е мъка осъзнаването, че тя вече не иска да гледа малкия, когато сме на гости. Когато беше бебе от ръцете ни го взимаше, сега вече й е много шумен, много бяга. С малкият почти 3 години вече сме като скачени съдове и тази баба ми беше единствената възможност да вземем глътка въздух с мм. Сега съм в размисъл тотално ли да я освободя или напротив да натискам повече да гледа детето? Съвети? Ходим в месеца един, два пъти уикенд.

Според мен тая работа с натискане не става... Ако тя не иска, как точно ще я принудиш?

Зависи защо не иска да го гледа - мързи я, или и е уморително. Моята дъщеря е на 4 почти и не я оставям на нашите макар, че са я виждали само 2 път и имат желание да я гледат. Бяхме при тях зимата и баща ми горкият много искаше да я извежда в парка или из квартала, но тя е емоционално дете и с нея на глава трудно се излиза. Той е с болежки в кръста и краката и не може да тича след нея, като сложим и езиковата бариера съвсем се усложняват нещата. Един ден я бяхме оставили на свекърва ми и и беше разказала играта та не се сърдя на никой и не задължавам никой. Познавам си чудото 
Дишам като започне учебната година  през другото време ми взима акъла.

То понякога не става въпрос за искане, а за можене.
Ако някой има претенции да търча след 3-годишно, нормално активно дете, ами не, няма да мога. И не става въпрос за моя кеф, а за неговата безопасност.

Не става въпрос за бягане след него, защото те са на село с двор, в който той чудесно играе и сам. Преди нямаше проблеми, тя беше с отворени обятия към него, сега си намира други занимания и рядко го поема от нас. Естествено, че не искам да прехвърлям отговорност, но не мисля, че е ненормално да излезем понякога вечер или да го вземе като се събуди рано, да поспим ние. На мен ми е съвестно по принцип и си го гледам, не я притискам, мой си е, но тя е баба, дали толкова ще я измъча с няколко часа гледане?

Който си има деца- да си ги гледа.
Факт е, че днешните деца са доста по- буйни, по- самостоятелни, нетърпящи авторитети изкуствено наложени.... та, в тоя ред на мисли- и "трудни" за гледане. Евентуално, ако ми се прииска "въздух", честно казано разчитам на майка ми и на приятели. На свекървата съм разчитала 2 пъти през живота си, за което скъпо си платих и повече не ми се занимава

Аз пък имам пресен казус със С точно в обратен рен. Решихме да ходим на почивка за 2 дни с ММ и тя ми звъни да сме минели да и оставим малката да я гледа за 2 дни при тях. Не ме разбирайте погрешно ,но те са я виждали 3 пъти за по няколко часа/за справка искаха да я заведем на село ,където малката не е ходила ,а тя на непознато място е много кисела/ , стари хора са , моето не е от най - лесните деца и честно казано и отказах със всичките тези доводи и тя се разсърди и сега не ми говори ☺

И ние сме на принципа - "Който си има деца да си ги гледа". Оставям го от време на време (примерно 1 път на 2 месеца и то основно по поводи) на майка си. С не иска да идва да го гледа тук в СФ, държи ние да го караме при нея, което изхождайки от моя единствен опит да го оставя там, който завършвайки с алергична реакция от погълнат цял Тоблерон ми говори, че не е добра идея. Не разбирам защо, сами сме в апартамента, няма кой да я притеснява, той е относително кротко дете, но не ще и не ще... Аз нямам проблем с това, даже напротив, особено след случая с шоколада, но виждам, че на ММ му е малко тъпо. Между другото да ви кажа как се разви случая с РД - обявих, че ще посрещаме празника с приятели, а със СиС и с родителите ми ще го отпразнуваме следващия уикенд... и какво последва - двучасова дискусия с мен и ММ, в която тя се опитваше да ни убеди как трябва да се направи РД при нея и т.н., как била се похвалила вече на приятелките, че ще празнуваме там...  Аз започнвах да обяснявам каква идея имам, а ММ само слушаше спокойно, но когато вече прекарах повече от час в обяснения той се ядоса, просто и каза, че не е нейна работа да прави РД на нашето дете и ако нещо не и харесва да не си прави труда да организира каквото и да било. Да не говорим, че първо и предложих вариант, в който и те да дойдат на датата, а тя - Ами то ние ще трябва да пътуваме, няма да дойдем на деня...  Накрая ни се фръцна и ни се нацупи...  Не съжалявам, мисля, че бяхме абсолютно прави с ММ в тази ситуация, дано не се цупи много време, че се получава така, че свекър ми се лишава от детето заради нея малко или много.