Кое е нормално в брака и кое - не?

Да, говоря. Всъщност обичам да си говоря с мъже. Но е някак по-различно в обща компания.

Имаме една компания в квартала - само мъже, понякога излизаме с ММ с тях, понякога сама с децата, но пак е обща компания - друго е.

Не, мълчим целомъдрено  

Аз не знам какво се правите на неразбрали   Има общуване и общуване. Има мярка, граница. Явно мъжът на авторката е преминал търпимата от нея граница.

Моят мъж излиза с негови колеги и една колежка на кафе често. На смени са и като им съвпадат почивките се събират на кафе. Случвало се е да пие само с колежката - ако не бях на работа не би било проблем да отида и аз с тях. Не ми е проблем и той да отиде. Но ако това се случва ежедневно или вместо само кафето, преминат към обеди и / или вечери, редовни телефонни разговори и смс-и в главата ми ще светне една голяма червена лампа.  

Приятели, приятели, колко да са приятели. И аз имам такъв случай, пълно доверие, липса на ревност, давам пълна свобода. Даваше ми се обяснение, че са само приятели, направо брат и сестра, толкова близка кръвна група, че си допълват мислите. Уж аз сложих край на връзката и сега братът и сестрата са заедно. Та човек трябва и да си отваря очите.

Нямам сестра, да знаеш. И не е проститутка.  


Така де, нали затова говорим. Търпимата от нея. Обаче дали тя не е преминала търпимата от него граница, кой да каже?

А авторката защо я държат настрана от новите контакти? Да са служебни - ок, но както стана ясно вече не са само служебни щом и доста лични неща споделят. Ние с ММ си имаме приятели от другия пол, с които се виждаме и заедно, и поотделно, но винаги другият е добре дошъл (и почти никога не се възползва).

 Очевидно, че границата и е много тясна и ще трябва да я разшири, ако иска да си запази мирното съвместно съществуване.

На мен не ми изглежда да е толкова просто.
А също ми е странно как за 10-11 години съвместен живот нещата са били такива и за него, а изведнъж е "прогледнал".

Да, естествено. Те, в по-голямата си част, също са ми приятели. А и са по-бърбориви от жените си, та май с тях повече си говорим, отколкото с приятелките ми.

Аз си имам приятели мъже, с които съм израснала. Не само, че си говорим и виждаме, но се и прегръщаме и целуваме.  
На мъжа ми с много добър приятел, с когото живеехме 2 години на квартира, си се виждаме и ходим на кръчми или пазаруваме заедно. Но и докато живеехме заедно, аз повече излизах с него, отколкото мъжа ми. Даже мъжът ми се радваше, че си джиткаме, а той си оставаше да играе на компютъра.
Но това така или иначе са общи приятели.

Няма значение той какво иска. Важното е тя какво иска или не иска. Съпругът и има доверие на нея, не на механика. А няма ли доверие в едно семейство, няма да е такова за дълго. Прекалената ревност и вторачване си е точно това - липса на доверие.

Още с първото изречение ми е ясно, че си в голяма грешка. Съобразяването с него/нея говори за уважение, няма ли го както и доверието всичко отива на кино.
И аз и вие и половинките ни излизаме и общуваме с хора, къде семейни къде служебни приятели.
Но има едно голямо но, пусналата темата твърди, че след 13г. заедно мъжа и е променен, излиза на срещи с непознати за нея жени, във време в което той трябва да бъде с жена си и двете си деца. Няма значение дали ще се разходят в парка или ще им чете приказки, той трябва да отдели свободното си време за най-важните си хора. За мен е абсолютно ненормално мъжа да ходи постоянно по срещи, вечери, кино и т.н. с други жени, а жена му да седи в къщи и да гледа жената. Има нещо сбъркано и то трябва да излезе на яве колкото се може по-бързо.

Нищо от това не променя начина на живот на нашите предци, има достатъчно литература и доказателства за живота преди църквата. Отричаш защото не ти харесва   прочети това пак

Нашата еволюирала сексуалност е в директен конфликт с много аспекти от модерният свят.
Противоречията между това което ни е казано че трябва да чувстваме и това което наистина чувстваме, създават огромно количество ненужни страдания. Идеята че ако обичаш мъжа си или жената, но си привлечен от други хора, значи нещо не е наред с теб, има нещо сбъркано с брака ти, много семейства са разбити от тези нереалистични очаквания" Викторианско разбиране за човешката ни сексуалност

Дори от гледната точка на Дарвин, природата поощрява сексуалното разнообразие, заради увеличаването на генетичният басейн, колкото той е по-голям, толкова повече се увеличава шанса новороденото да избере най-добрите гени и да е по-здраво от предишното поколение. Самото ни поведение се контролира от "роторен двигател" с 3 страни - любов, деца и сексуално привличане..  някои хора имат по-изразена страна, семейство, други сексуална, но никой не е само с 1 работеща страна. Това обяснява защо имаме нужда от човек до нас, но може да чувстваме чисто платоническо привличане към други.

Противник съм на идеята че трябва да се минем с всеки срещнат, но пък и с просто око се вижда че наистина живеем с нереални очаквания.. каква е статистиката за разводите, колко са двойките които познавате да нямат подобни проблеми. Тези които нямат просто не знаете за тях или предстоят, а може единият партньор да не знае или пък да се въздържа/пасува, но дали той не подтиска потенциала си с терзания? Колко са разводите на базата на изневери? И дали е заради физическата изневяра или заради лъжата и предателството на партньора? А тия дето стигат до крайности както във Варна? "Човека" разстреля жена си като куче с любовника й. В световен мащаб убийствата от ревност са сериозна цифра, 2.3% убийства на 100,000 жени в сащ. А някои правят проблем гледане по други, а в тая тема че пие кафе с някакви. Всичко сочи че живеем с нереалистични очаквания, ще сменим партньора ни, но следващият и той има "роторни страни" и пак след време ще има сексуални нужди към други и трябва пак да го сменяме и така без край.

Всъщност аз разбирам женската страна, искате да сте единствената и неповторима, приемате лично дори заглеждане в страни.. но това са нереални очаквания когато става въпрос за сексуално привличане, същото важи и в обратната посока.  А колко по-просто можеше да бъде ако хората си казваха истината и истинските желания

И след като съвестно прочетох темата....
Непонятно ми е либералните дами що се правят на неразбрали.Явно, за да оправдаят собствената си липса от семейството, с друго не мога да си го обясня.

Та, да обощим:
имаме един мъж, живял 11 години съвсем нормален, семеен живот, не е бил ограничаван да излиза, да общува, имал си е и колегите, и колежките , и приятелите....абе, един средностатистически мъж с жена и деца, работа и колеги.
И изведнъж, отнякъде го "опрашва" мисълта, че му липсвали социални контакти       , и човека тръгнал да си ги търси.До тук, не че е съвсем нормално, но да приемем, че е о.к., писнАло му е от едни и същи колеги и приятели, иска нови лица и преживявания.
Обаче, защо тези нови лица и преживявания са САМО И ЕДИНСТВЕНО НОВИ ЖЕНИ?
Обикновено един нормален, средностатистически мъж си намира нови хобита, нови занимания, ако е имал старо хоби, за което не е имал време заради малки деца, обикновено се завръща към него, търси форуми и "авери" за хобитата (тук се сещам за Ирис и поста за нейния мъж), или открива спорта, аквапланинга или каквото там го влече.
Но е крайно подозрително новото му "хоби и интереси" да са САМО НОВИ ЖЕНИ, с които се среща на кафета, обеди и вечери и си гука с тях, за какво?   
Пак казвам, тук не става дума за стари приятелки от детската градина/училище/института, или за треньорката на детето по лека атлетика, с която на него му е кеф да си лафи, но тя е позната И НА ЖЕНА МУ.
Не, тук става дума за новото му, необичайно увлечение по контакти САМО И ИЗКЛЮЧИТЕЛНО с непознати ЖЕНИ.Няма нито един нов мъж в това ново социално общество на съпруга.
Ами, можете да спорите и до утре, но аз съм 100%, не , 1000 % убедена, че ако съпругът на всяка една от вас изведнъж прояви неистовото желание да завързва нови контакти с жени, които не познавате, да ги води по кафета, обеди и вечери и да си гука с тях за ВАШИТЕ СЕМЕЙНИ ПРОБЛЕМИ, хич няма да сте толкова либерални.

Нищо не отричам. Казвам ти просто като ще се позоваваш на наука, се позовавай на наука, а не на разни писатели псевдо учени. Това казвам. Няма никакво значение какво на мен ми харесва и какво не. Това с харесването е детско, наивно и емоционално. Човек е добре да може да погледне смело и това, което не му харесва, за да не е пленник на емоциите си.

Че то цялата наша природа е в директен конфликт с начинът ни на живот, като започнеш от това, че се лекуваме, а не позволяваме на естественият подбор да си свърши работа, та стигнем дотам да караме коли, използваме компютри, живеем в замърсени градове и не на последно място ходим не да ловуваме за да си изкарваме прехраната, а стоим на бюро, обездвижени. Няма да изброявам повече, защото всичко в нашият живот, въздухът, храната ако щеш е в директен конфликт с нашата природа. Но..хората много отдавна са слезли от дърветата, защото са единствените животни, които имат разум в главите си и които осъзнават, че водейки се по нагонът си до никъде не биха стигнали. Науката, за която говориш с любов,  се прави с разум, нулеви емоции и никакъв нагон, в противен случай е емоционален крясък на бушуващи хормони. Нищо лично към теб, казвам само да даваш научни примери, а не писателски глупости, хвалещи ерата на матриархата.

И за да не останеш с погрешно впечатление ще ти кажа, че съм съгласна с  твоите тези. Особено тази, че най - голямата човешко благо е свободата. Както и хората да имат силата да си кажат проблемите, както и това, че на каишка не се живее. Абе общо взето почти всичко. Само с едно нещо не съм съгласна  и то е цитирането на неточни и ненаучни източници. Извинявай, ако с нещо съм те засегнала, изобщо не го приемай лично, не е. Напротив, харесват ми расъжденията ти, даже в една тема се позовах на едно твое изказване, с което съм напълно съгласна. Бъдещето е на отворените връзки.

Ми явно просто не е нормален средностатистически мъж, след като не си е намерил ново хоби, а го кефят женки и то чужди, а не собствената му единствена, неповторима и високоморална съпруга. Нито пък е мъжът на Ирис, очевидно.