Искам да кажа ... (54)_14.09-20.09

И друг път съм имала, но е почти незабележимо, а сега таман си намигам. Имам излизане, но ще си гледам в краката, няма да се взирам много-много:) За свекървите съм на мнението на Софи. Това, крайностите са лошо нещо - вашите се месят, моята е дезинтересирана, та се чудя да се ядосвам ли, да се радвам ли. Май по-скоро второто.

Прекрасни деца
Джули, успех на Ени, а на теб да ти минава

Да не си подложена на голям стрес? Може и да не е нещо сериозно (стресорът имам предвид). Дъщеря ми беше получила тикове - целите и рамене се тресяха, леко примигване с очите, непрекъснато казваше "хм", като че ли издиша шумно. Аз, естествено, се притесних, че е с Турет синдром (точно в тази възраст се отключва). Положението беше доста сериозно, що и мъжът ми се притесни! Водих я при педиатърката, тя ни препоръча психолог. Човекът ни обясни, че на детето му няма нищо ; оказа се, че тиковете се проявяват само в наше присъствие, но никога пред други хора и никъде другаде, освен вкъщи.  Оказа се, че е от прекомерен стрес (тъкмо беше започнала в ново училище). След няма и седмица всичко отмина. Сега и тя, и ние знаем, че когато започне да "примигва" стресът е голям и има нужда от дестресор.

Много  усмихнати и красиви деца видях, други изпуснах, но все пак в темата се усети радост и надежда!
Нека утрешните дни са по-ведри и стойностни за нашите деца!


Тъй като имам да подвързвам още помагала, а мъжът ми- той е краснописецът- надписва- искам да попитам- докога е редно ние, родителите, да надписваме етикети?Подвързване, надписване, закупуване на тетрадки и помагала- до кой клас на детето ще го правим?Моето дете ще е ІV клас и вече се замислям дали е съвсем редно. Но ако той си надпише тетрадките, има сериозна опасност да не си разчете сам етикетите.

Иначе въпросът ми е напълно сериозен.

О, Софи, имам си в излишък и го отдавам именно на това, не се вглеждам, просто е прекалено силен и откровено ме дразни. Иначе съм имала и други тикови проявления, скоро ръката ми подскочи внезапно при покой, стреснах се доста, понеже тъкмо се бях отпуснала да заспивам. Просто напрежението си избива в най-разностранни проявления, но това да е. Радвам се, че при дъщеричката ти не е било нищо сериозно

С баткото надписвах до 4-ти клас включително, с дребния смятам пак така - за последно сега ще му е.
Моите си разчитат писаното с "краката". Даже снощи се опитвах да разчета списъка с учителите на дребния, а той казва и се оправдава "аз ще ти диктувам за бележника, ама трябваше много бързо да пиша"

Джули, успех на Ени 
Много хубави деца видях!

Да продължа за свекървите. Не искам да ме разберат погрешно нито Лили, нито Жаки. Не искам да им омаловажам проблемите, но и двете в момента са подложени на огромен стрес - болното дететнце, загуба на свекър, сдобиване със "съквартирантка", ново училище на детето (Мими); пренасяне на багажи, нова къща, началото на учебната година за Лили. В резултат от това сте прекалено чувствителни и "виждате" нещата като през лупа. Както съм казвала и друг път в този форум, наместете си очилата
!

Приемайте нещата по-леко. Това го казвам, отново, не за да ви омаловажа проблемите, а от личен скорошен опит. Свекърва ми и зълва ми ми бяха на гости. Докато свекърва си мога да "търпя" буквално с месеци; изключително деликатна жена е, зълва ми е  . Непрекъснато ме дразни (а иначе си я обичам!). Прерз това време бях подложена на огромен стрес в работата си, а и вкъщи.  Сега, след като си заминаха, си дадох сметка, че е можело и по-лежерно да се отнеса към въпроса - тя казва нещо, което ме дразни или обижда (мен, детето ми); вместо да го вземам навътре, просто усмивка и през едното влязло, през другото излязало. Аз нали си зная, че не е вярно! Голяма работа, че някой мисли иначе. Игнор. Да, но в момента и аз като Лили се дразнех и ми ставаше обидно, че си и поплаках няколко пъти. Та замислете се, момичета, дали си струва да обръщате внимание на всичко и всички, които ви дразнят. Да, те са уж сред най-близките ни, да, не би трябвало да казват нещо, с които ни обиждат, но проблемът не е у вас, а у тях.

Приятен ден, усмихнете се, игнорирайте дразнителя. Направете нещо хубаво за себе си.

Софи, абсолютно така е, но при Жаки ми направи впечатление случая с палтото, не е само един вид изказано мнение, а налагане на вкус и обида, ако този вкус не се зачете - поне така разбрах аз. Тоест звучи ми леко обсебващо, но може и да е от състоянието на жената - търси внимание, одобрение и е още  под стрес и шок от загубата. Хубаво е, че поне ще са на различни етажи и ако съумяват да живеят заедно, без прекалено вмешателство, е най-добре. За картинката с очилата ще имам предвид, нося;)

Светкавица, тази година дъщеря ми, която е 5-и клас категорично заяви, че сама ще си надписва учебниците и тетрадките. За мен остава честта да надпиша бележника 

Нещо ми се струва, че моята ученичка е превъзбудена от новото начало-нови учители, нов клас... няма я грижовната госпожа, която търпеливо и прилежно смилаше информацията и за децата, и за майките. Липсва ми и на мен.  Надявам се, че до седмица-две нещата ще се подредят и ще влезем в ритъм 

5 клас си е труден, особено в ново училище, на синът ми също му трябваше период на адаптация.

Влизам да кажа, че децата ви са прекрасни.
Софи, много си права, но моята свекърва ми е голям дразнител. Преди не беше така, но от както се родиха децата е ужас. Само акъли раздава, не зачита нашето мнение, изобщо не ни слуша. Прави си каквото иска с малките. Ние ѝ казваме Не, тя казва - Аз пък искам. Как да я изтрая. Носи ми мед да им давам. Слага захар в пюретата и ме убеждава, че мога да ги давам. И още много неща. Изобщо, според нея, ние не правим нещата правилно. Е ми, как да имам доверие на такъв човек. Тя утре ще им даде ягоди от градината, вдруги ден - шоколад. Не знам, но дано не ми се налага да оставям децата на нея.

Не ми се влиза в подробности, но ако ти кажа всичко, което трябваше да изслушам от зълва си, повярвай ми, палтото на Жаки е песен! Точно затова написах горният ферман,   защото съвсем скоро бях в същата ситуация, имах същата реакция, изпитах същите чувства на огорчение, обида и т.н. Сега си казвам - трябвало е да игнорирам и да пропускам всички тези изказвания. Да, натрупват се чувствата на обида и горчивина, точно както аз в момента изпитвам чувство на смут в душата си заради целият поток от думи, които се изляха върху мен в една друга тема. Нормално е, хора сме; не можем изцяло да контролираме това, което чувстваме; само искам да ги посъветвам да не приемат нещата дълбоко, защото по този начин вредят само на себе си. Може би не се изразявам правилно, но идеята ми е, че трябва да се грижим за себе си, не само за физическото си, а и за емоционалното си  здраве. И какво казват на английски, easier said than done!

Бърди, в старото учлище е, но разформираха паралелките според ЗИП, който трябваше да изберем. Тя е в нов клас, в който повечето деца са били заедно първите 4 години, а тя е с още 3 деца от нейния стария клас-две момченца и едно момиченце, с което не беше близка. По коридорите среща старите си съученици, но все още е в нова  среда, където има изградени отношение от преди.

В първия момент си помислих, че не съм прточела името ти правилно и се връщах три пъти да се убедя, че става дума за Vanini с близнаците, които се родиха преди няма и месец!

И на мен пюретата ми избодоха очите, но силно се надявам свекървата да консервира плодови пюрета за времето когато ще захранват и в тях да слага захар. Дано да не ги е подпукала от сега с пюрета