аз да ви кажа напоследък го оставям сам да се оправя с децата. Като не иска да си дава нещо - ми да не си го дава. Ако не е негово и детето си го иска - му казвам да си го върне и търся да го разсея с друго. Но което си е негово и не го ли дава - ми да не си го дава. Много пъти се дразнех от други деца- пищят, реват защото искат нашето, ние го дадем пък после не си дава неговото и става чудо. Да не говорим, че ни откраднаха няколко играчки разни такива не даващи си деца играчките. Та за туй вече и ние не даваме. Той да реши кое да си даде или не. Е снощи пресен пример- не стига че ни взело камиона , ми ни и ухапа зверски. Ми утре ще почака да му го дадем пак
Права е АНА , че ние не си даваме нашите неща, защо пък те да си ги дават ако не искат.
А това с карането... Ми в повечето случай като вече ме накара да изляза извън кожата си - го прибирам. Иначе да не му се карам ли? Как да не му се скараш. Кога да му се скарам, после от как забрави. Не е нужно да му викаш, но то трябва да знае че тона е строг и че това не е правилно. Аз така мисля и правя.
Едно по кротко дете , както са повечето момичета, които рядко се бият и хапят е едно, ама да си с момче и то палаво си е друго. Моя е с по една глава над повечето тук и като им шляпне по един и са доло. А как налага момиченцата , ужас - и как да не му се скараш.