Испания

Децата ще пътуват с майка ми със самолет. Решихме да не им причиняваме "това", като "това" и за мен е неизвестно...

Искам да ви питам за договорите за работа - нормално ли е да не е вписана дата за започване?

Тъй като още не сме се преместили там, ми дават договора с номер на л.к. вместо НИЕ, като казаха че после ще го оправят.. как обаче - и идея си нямам.

И случвало ли ви се е да дават странни обяснения защо немогат да променят образованието от основно на магистър?

И знаете ли как се тълкува това:
tiempo completo
sin bonificacion 100

Всичко е възможно за испанската бюрокрация, друг е въпроса как се оправят бакиите после.
За договора мисля, че не е необичайно, особено когато няма НИЕ. Въз основа на този договор се вади НИЕ-то и след това се прави нов с актуалните данни. Поне така процедираха в една фирма, в която взимаха хора без документи и им праваха такива.
А за странните обяснения  ... .ако живееш по-дълго време тук ще свикнеш.

Здравейте отново.. Пак съм в затруднение да взема решение. Моля да си дадете мнението относно следното:
В България напускам работа на 8-ми декември. Ще пристигнем преди Коледа в Аликанте и веднага ще си подадем документите по реда си. Имам редовна европейска здравна карта до юли. От НОИ ми казаха че само ако си внеса здравните осигуровки до юли, тя ще може да се ползва (като се самоосигуряващо се лице). ОК съм с това и бях готова да го направя за да имам адекватно лечение в Испания (многократно е изпробвано). Днес обаче разбрах, че подавайки си документите в Испания, тази карта не мога вече да я ползвам.?!?! В същото време ще чакам да ми излезнат документите в Испания, да ми направи някой договор и т.н. до безкрай като през това време нямам право на мед. обслужване. Къде е истината? Според вас как да постъпя? Поради това, че провеждам хормонално лечение в България, всеки месец от здравната каса ми се полагат лекарства. Мислех, че в Испания нещата могат да продължат по същия начин и моята европейска карта да ми свърши работа временно. Явно много мисля...

Европейската здравна карта дава само право на основен, базисен преглед, но не и на специфично, хронално лечение до колкото знам. Ако поне единия от вас има договор за работа, с него може да си извади здравна карта и другите членове на семейството да се прикрепат към него, поне докато не си намерят работа с договор. Бюрокрация е и се иска търпение, докато това се уреди, но става.

Здравей Marinaki,

Може би е вариант да се консултираш, дали с частна медицинска застраховка в Испания може да решиш затруднението, но тя пък се сключва за година.

Четох за тези застраховки. Ще проуча нещата на място. Просто ако някой е имал моя казус, може да сподели как го е решил.

Това означава, че работодателя не ползва за наемането ти някаква бонификация (плащане на осигуровките), каквато се получава за договорите за формасион или такива над 45 г.
За да ти бъде признато образованието като такова (и вписано в договора ти евентуално) трябва да е конвалидирано в Испания. Прави се чрез процедура в Министерството на образованието и е свързано с полагане на приравнителни изпити по предмети, които сметнат за необходимо да положите.

 Момичета от Валенсия искам да ви попитам някои да знае за някакви намаления за Океанографик? Или пък вие като граждани на Валенсия да имате право на някакви намаления?

Ада, пише го в сайта на музея, мисля, че имаше за деца под 12, за безработни (носиш си ДАРДЕто) и над 65 г. Виж и периода, в който го затварят за годишен ремонт,май беше януари.

за тези знам мен ме интересуват разните му там 2х1 или някакви промоции да знае някои , или като в някои градове жителите на града имат право на безплатни билети за някои музеи и т.н. .. аз не намерих нищо в нета , но пък някои можеда знае нещо 

Включвам се отново към темата за адаптацията на децата в училище.
 
В класа на дъщеря ми, групата на 3 годишните има още едно англоговорящо дете. Сприятелиха се двете и общо взето, заедно прекарват деня. Ясно ми е, че за моята дъщеря е по - лесно да комуникира с нея, отколкото с останалите деца, обаче тая известни притеснения. При срещата с учителката тя отбеляза, че те двете се отделят и не комуникират много - много с останалите деца. Жената работи по въпроса да ги интегрира в групата.

Познава децата по име, но и е много, много трудно в клас. Тази сутрин ми обясни, че тя не може да се сприятели с другите деца, защото не ги разбира и така, по принуда основно отношенията и са с другото момиченце. Естествено, обясни го не по този начин, но общо взето доста страда и не иска да ходи на училище. Сутрин понякога е ужасно трудно. Ще направи вече почти три месеца откакто тръгна, предполагам е понаучила нещо, но когато я заговаря някой или срещнем децата от класа и, ми обяснява, че нищо не разбира като и говорят. Днес направо ми каза, че иска друго училище. Така или иначе, ще го сменим от следващия септември, защото и на мен много неща не ми допадат, но ми се иска да и помогна адекватно в тази ситуация. Обяснявам, че не е задължена да играе само с това дете, да се включва в игрите и при останалите - но все пак разговарям с три и половина годишно, не знам доколко ме разбира, но определено не и е комфортно. Включила е само на английски и така по цял ден, че даже и като се прибере у дома. Имам чувството, че точно това стичане на обстоятелствата някак си спира възприемането на другия език.

Моля, споделете - как проговориха децата ви езика, колко време отне да се почувстват поне малко в свои води.

Колебая се дали да не проведа разговор с учителката да поограничи малко игрите и заниманията само на двете и до тук идеите ми се изчерпват. Да я местя в друг клас не ми се струва много разумно и не знам дали има възможност, а пък друго училище в момента ми се вижда малко екстремно решение.

Blue green, дъщеря ти знаеше ли английски преди да се преместите?

Да, Dianadsd, знае английски. Първо, естествено се пробва на български, като види че не става, включва на английски. Обаче вече знае, че има и още един език, който тя не схваща и е наясно, че не я разбират останалите.

Просто се чудя, дали заради това всекидневно бърборене на английски, тъй като си има дружка оказва влияние и просто новия език остава някак си във висящо положение.

Понякога, но много рядко прави едно изречение, което е микс - български, английски и непознати думи, и от тук предполагам, че е понаучила нещо. Но тя ми казва, че нищо не разбира като и говорят. Може и аз да съм в грешка като възрастен, защото за 3 месеца слушане и контакт все нещо се разбира според мен...

Не мисля, че е добро решение да местиш детето или пък да му ограничаваш контактите с другарчето. Прекалено шокова му е все още обстановката за да го стресираш допълнително. Остави нещата да се случват в своя си ритъм. Прекалено малко време е минало за да се очакват каквито и да било резултати.
Синът ми дойде на 9 години с добър английски и никакъв испански. Преди да го доведа бях говорила с бъдещата му класна и тя включи целият клас в интегрирането му. Нещата се случиха сравнително лесно.
На три години обаче е малко по-сложно. Имам позната румънка, която отведе две годишното си дете в Румъния. След година се върнаха ( за ваканцията ) и ... естествено детето беше забравило малкото испански който говореше преди. Помнеше децата от парка, но не ги разбираше и естествено се притесняваше и срамуваше. Аз обяснявах на моето дете какво да направи, другата жена обясняваше на нейното и се получаваше комуникацията макар и трудно. Това ще го направи вашата учителка - мисля, защото малките деца се нуждаят някой да ги води, а педагозите знаят как. Та накратко казано не се стресирай толкова. Ще свикне и ще му хареса. Ти би могла да му помогнеш да учи думички с книжки и картинки. Важно е да гледа филмчета само на испански. По детските канали се говори много хубва език и е чудесна възможност да се учи. В ютуба има хубави песнички, които също могат да ви бъдат в помощ. https://www.youtube.com/watch?v=klGK7ehiDPg тази е любимата на дъщеря ми.
Успех.