Как бихте постъпили в подобна ситуация?

Ха, сега не й е работа да говори с главните виновни! Напротив! Трябва да говори с тях задължително. Разговорът с директорката е отделен и нямащ нищо общо с разговорите с първите две.

MTV, с каквото искаш бъди о.к. Аз не те приканвам да си съгласна с нищо, само ти казвам какво ще се случи.

Съвсем не мисля така...а изглежда не само аз  (апропо и действителността друго показва..личен опит )

Изумена съм, че в анкетата не фигурира : веднага ще отпиша детето си от това място.
Темата за мен изобщо не заслужава да бъде обсъждана.
Действай без да се лашкаш в излишни двоумения.

Да оставиш едно малко дете, което току- що излиза от бебешката възраст цял ден да плаче и да го караш да мие повърнатото си. Това са абсурдни неща!
Ако държиш да увредиш психиката на детето си, изчаквай, обсъждай с тези изроди , които имат подобен ' перадогочески подход' и продължавай да пишеш в поставената от теб тема тук....

С най- добри чувства   

Не знам дали причината за повръщането е било рев, защото нали първите дни са минали добре. Но детето може да повърне и от малко рев. За мен това е недопустимо унижение. Нито детето е виновно, дори лелката не е виновна ако се е опитала да го спре да плаче, да го успокои, а не е успяла и е повърнало. Как може да караш дете да си чисти повръщаното и до му крещиш?

На баща ми първия му спомен в живота е как се е наакал на 4 г. (това е инцидентно) в детската градина, карали са му се и са викнали баба ми от работа (наблизо) да си го взима веднага наакан и тя го увила в едно одеало и така си го прибрала.

Аз си спомням в първи клас как ме шляпваха чат пат зад врата.

После защо сме смачкан народ-защото позволяваме да ни унижават, не си търсим правата и хората с "власт", било то и възпитателка в градина, мачкат децата. Какво да говорим тук за психиката на детето?

Нали не си мислиш, че подобни наказания, че и далеч по- строги и сурови,  прилагаме/сме прилагали само ние, в България?

Ето едно мнение от блога на 9 месеца: Аз имам опит с университет в България и държава в Западна Европа, ами разликата в психиката на преподавателите е огромна. Пряк опит с ДГ в Западна Европа нямам.

Моето мнение за яслата е, че детето има нужда от мама поне до 3 години. Мисля, че много рано ги даваме на ясла, те са още бебета. Моят син тръгна на 1 г. и 8 месеца, още не можеше да говори. На вратата ми го грабваха буквално от ръцете, а той милия протягаше ръчички и пищеше. Разсърди ни се, след първия ден, когато го взимахме от яслата удари баща си. Исках да го пускам за по 1 час, но те не ми разрешиха, задължително 2 1/2 часа /пък то нека се съдере от рев вътре/. Да влезе майката да постои с детето вътре също не се разрешава. Изобщо смятам, че в България методите на привикване са насилствени и затова децата ни са толкова стресирани. Имам приятели в чужбина, в Холандия майката влиза с детето в градината цяла седмица, докато то свикне с персонала, децата и с новата среда. В началото стоят по 1 час, ако детето плаче много веднага се обаждат на майката до дойде да го вземе. Не ги насилват да сядат на гърне, както е при нас, не ги отучват от шишето с биберон рано, както е при нас, въобще нещата са много по-спокойни, оставят детето само да покаже кога е готово. Във Франция децата ходят също по няколко часа и то определени дни от седмицата, напр. 2 дни само. В крайна сметка сина получи уплах от яслата и го спряхме, не можахме да издържиме да гледаме детето ни нещастно, месеци след това щом сме пред вратата на наши приятели на гости с други деца започваше да плаче, вкопчваше се в мене и не искаше да влезе, явно превеше асоциации с яслата. На следващата година тръгна на детска градина на 2 г. и 8 месеца и се адаптира много по-лесно и бързо.

Много се отклоняваме от темата. По - добре да не се впускаме в разкази в стил : а пък в Холандия, във Франция и пр. страни  

Това беше най.ценното  на  социализма - да не знаем какво е в други страни и да си мислим, че е нормално да ни овикват, обиждат и унижават от детската градина още.

Напълно съм съгласна с Трещерица и Балтазара. Това, че  някъде другаде може също да се държат така лошо, не значи че трябва да търпим насилието над децата ни. Едно време са пращали децата на седмични ясли и въобще и през ум не им е минавало кое и как се отразява на психиката, не им е било приоритет това.
Забелязала съм, че грубото отношение в градини и болници не е от днес и сега.
Но това не значи, че това трябва да продължава да бъде така. Например могат да се сложат камери, да има публични дебати, да си защитаваме повече правата. Освен това трябва да се увеличат дотациите и може би таксите.
Сутрин като минавам покрай яслата и чувам как се дерат вътре просто ми се реве.

Това за постепенното адаптиране е вярно-но пък и е практика децата да се дават на 3-месечна възраст на ясла(толкова е продължителността на майчинството във Белгия примерно,и едва ли в Холандия и Франция е много по-дълго)
По темата-бих поговорила със директорката.

Къв социализъм те гони пък теб?
Тук (не бивша соц. страна) сякаш не обиждат и не унижават децата???

Моето на 3 г. тръгна на градина. Една година го мъчих да чакам, да съм търпелива, говорих ХХХ пъти с учителките, с директорката на градината , а той все плачеше и категорично отказваше да ходи ТАМ. Мислех, че грешката е в него/нас.

Е, смених градината и се родихме.

Казах, че се отклоняваме от темата, защото ако почнем да сравняваме, ще се разрази дискусия в много обширен план и като извод, в крайна сметка ще видим, че практиката на физически наказания, на обиди, на мобинг и стресиране на децата не е изобретена в България.

Изключително съм против да се крещи и да се травмира дете, както е постъпила помощник-възпитателката. Но не виждам нищо безумно или унизително в това да му предложат да си почисти, ако е повърнало. Това с чистенето и бърсането е основен метод за възпитание в Монтесори детските градини. Разбира се, когато се е случил подобен инцидент, тогава с мил и подкрепящ тон се приканва детето да почисти, а не с крясъци. Смята се, че така децата се научават да се справят с последствията от различни свои действия. И не е задължително непременно детето да е "виновно" за случилото се. Едно дете на тази възраст може неволно да разсипе захарница или да излее чаша вода - това не го прави виновно, но и не пречи да бъде окуражено да опита да почисти (то е ясно, че няма да е перфектно, но смисълът е друг). Аз не мисля, че 3 годишно се води "твърде малко" за такива неща. И много ме дразнят подобни изявления от типа "ама то това й е работата (на лелята)". Да, работата й е, ама то и на тези от чистотата им е работата да метат, но не си хвърляме боклуците по земята. А когато се набива в главата на малко дете, че на еди-кой-си, какво му работа, е направо...Така в болницата видях 13 годишно момиченце, на което след 10-тия ден химиотерапия започна доста интензивно и бързо да му пада дългата коса и никой от 2-те стаи с общо 10 човека, не можеше да ползва банята. На въпроса на втората й майка "защо просто не почистиш космите след себе си", отговора на малката беше "ами нали има чистачки и това им е работата"...никакъв common sense в следствие на "страхотното" й възпитание 
За останалото съм с масата мнения, че трябва да се постави въпроса пред лелята и може би учителката, защото и тя присъства ежедневно и явно става свидетел.
Знам случай, в който след оплакване, персонала са стъжнили живота на детето и в крайна сметка беше отписано (ставаше дума за леля, която раздава шамари и крясъци, защото децата играели на килима и го надигали  ). И друго дете знам, което изпитва панически страх от мечки, защото там ги плашели с такива. И друг случай, където децата "играели" на мълчанка по 4 часа дневно, защото "госпожата така каза". Днес синът ми (на 2,8г) си припяваше "заключ, заключ, хвърляме ключето, няма го вече" и прави съответните движения, с които си "заключва устата", та се замислих, дали не се прожектира някакъв такъв филм и там...Както и да е. Трябва да се подаде оплакване, според мен, в случая на авторката.

Здравейте,
Имах подобна ситуация в яслата на сина ми. Изживяването е кошмарно! При нас  разговорите с възпитателите не дадоха никакъв резултат. Детето изпадаше в истерия само като види госпожите. Водих разговори и с директорката, която пък ми каза, че детето ми било проблемно... И аз го отписах от яслата. Ми няма да си побърквам детето я!  Половин година го гледа вкъщи гледачка, а след това отново тръгна на ясла, но на друго място. Чудесно ОДЗ с прекрасен персонал. Там нямахме никакви проблеми. Адаптацията стана буквално за дни. Сега вече е в първа група, и при преместването и смяната на възпитателките също нямахме проблем.
Моето мнение е че с който и да говорите, нищо няма да се промени, защото обикновено поведението на възпитателките се дължи на действията или бездействието на директорката. Щом сега е крещяла,  то на въпросната лелка не и е за първи път, всички знаят за поведението и но не им пука, защото за едно място чакат още 100 деца. Моят съвет, ако имате възможност да смените градината или поне групата не се колебайте.
Успех и дано дъщеря ви да преодолее неприятните емоции по - бързо!

Здравейте споделете за кои ОДЗ -та става въпрос за да се предпазим и ние?