не съм видяла спречкването между Ананди и Бейрон. Не че не е нормално между баща и дъщеря да има такива моменти, но от поста ти оставам с впечатление, че е било по-сериозно този път.
Абсолютно нищо серизоно. Лал Сингх тръгна да обяснява за моментното психическо състояние на Джагдиш и рисковете, които могат да назреят, ако Ананди не се престори на негова съпруга за 1-2 дни. Кало беше изцяло ЗА това, Бейрон беше против. Ананди разреши спора, като каза, че ще помогне на Джагдиш. Бейрон се изправи и й каза, че ''добрите намерения невинаги водят до добри резултати''. Това беше. В следващия момент вече даваха Бейрон, седнал до леглото на Джагдиш, да го милва, да го гледа бащински и т.н.
Какво падение ! 
Какво падение ! 
Малко драматизира излишно, но настъпи яко точно където трябваше. 
Шив, Ананди и Бейрон са единствените симпатични герои на този етап от сериала. Кало... 
И да, разбира се, че го дължим на сценаристите. Самата идея за реабилитирането на Джагдиш е тъпа, а когато е описана по този начин, с планове, отмъщения, подмолни игрички и всякаква низост, е ясно, че ще последват грозни гледки, като тези, които гледаме. 2/3 от героите изглеждат out of character (с което се съгласявам с уместния ти упрек за действията на Васант и ранната сцена с лелята, вече го казах), а занимават и с баналности, като това с напускането на хавелите и героичната жертвоготовност на топ снахата, готова да съхрани престижа и единността в дома. 
То бива глупости, ама нейното е... 
Нали до скоро всичко освен молбата на майка й беше маловажно, сега аха и ще се пречупи пред думите на Калиани, дето и тя така ме подостри днес! Аама ха! 
Важното е, че няма интимни сцени с Джагдиш или сълзливи ретроспекции, които показваха доскоро. Тогава и аз щях да съм възмутен. Ама ''ръката'' си я премествам в задния джоб, образно казано (още повече, когато ръката е приета с пълно безразличие).