От малка обичам руската литература, тогава на бг не се издаваха много книги, а на руски имаше всичко. Прекрасно илюстрирани приказки, детски повести, а по-късно - романтични произведения като "Дикая собака динго" или "Первая любовь". Четях Пушки, Лермонтов, Тургенев, Куприн, Бунин. Те очароват.
Но когато стигнах Достоевски, Гогол, особено Герцен, това беше шок. Безпросветно невежество, корупция, безправие...страната е тънела в ужасен мрак, и как от този мрак са се родили толкова светли умове, толкова гении!
В по-ново време, какво виждам - Русия цял век воюва, едновременно диктатурата убива цвета на нацията, убива както физически, така и духовно в зародиш всяка прогресивна мисъл, всеки талант.
Въпреки това - народът оцелява, побеждава във войната, с цената на всичко съхранява произведенията на изкуството, печели позиции във всяка сфера на икономиката, изкуството, спорта.
В момента, поне от филмите го виждаме - обикновеният човек не е защитен нито от полицията, нито от закона. Крадци и мошеници на всяка крачка. Безпросветно пиянство.
И...големи творци, извисени духовно личности, интелигенция като никъде другаде.
Някой може ли да го обясни?
Замисълът на Игорь Зайцев е да направи мащабен исторически сериал, проследяващ цялото управление на Екатерина, всичките 34 години.
може би защото при създаването на филма са използвани и записките на Дашкова, като източник на информация.
















