Момче или момиче - здраво да е МАРТенското ни мъниче - 4 тема

  • 32 950
  • 761
# 255
   Здравейте , Мамчета Simple Smile

Чета ви всеки ден , но рядко пиша , просто защото нямам какво. Днес навършвам 16 седмици и ми се струва , че преди няколко дни усетих нещо ама не съм много сигурна дали е бебчето, а тооолкова много ми се иска да ме рита вече . Ходя на преглед веднъж в месеца и ми се струва страшно много време до следващия преглед , на ФМ мисля да запазя час за 6 ноемри , тогава ще см в 20 седмица. Дано всичко е наред  baby_neutral

Иначе за килограми съм качила само 1-2 и ми се струват доста малко, според вас нормално ли е ?

Виж целия пост
# 256
moni1213, аз съм със секцио заради преносване и неуспешно индуциране. Самата операция мина много бързо и безболезнено, после се възстанових доста лесно. Е, едвам ставах и сядах първите дни, но щом видех бебка ми идваха силите веднага  Heart Eyes  Лично за мен травмата беше повече емоционална, понеже изобщо не очаквах да се стигне до секцио и го изживявах много дълго време.

Но ти щом ще си с планово секцио, значи ще се по-различни нещата. Обичайно датата се определя за 10 дни до 2 седмици преди термина, ще трябва да си направиш разни изследвания за алергии към упойки и т.н. - минават си се разни рутинни консултации като подготовка за операцията. За излизането от упойката е важно да пиеш мнооого вода. После някои мами знам, че ползват колани, за да подпомогнат прибирането на корема, но при мен се прибра бързо сам, та не съм слагала... Пиша напосоки, ама това ми изниква в момента. Има теми из форума за мамите със секцио - със сигурност ще са ти от полза, като наближи момента  Hug
Виж целия пост
# 257
Привет, момичета! Нормално е да имате притеснения за първото бебче, въпреки, че аз също, макар и с трето детенце си имам своите притеснения!
Отгледала съм си момчетата сама, само с помоща на моя съпруг и не се оплаквам. Всичко се нарежда на времето си, не се тревожете какво ще бъде, наслаждавайте се на настоящето.

Sky имам вече цитонамазка.

Титка Бандитка, не ти ли тежи работата, няма ли да излизаш в болнични?

Аз лежа и лежа, контракциите ту намаляват, ту се усилват. Работя от вкъщи.
Хубав ден на всички!
Виж целия пост
# 258
Ех мили майчета, такова удоволствие е да влизам във форума и да ви чета  Hug Вярна е приказката, че хората са социални същества и няма нищо по-успокояващо от това да видиш, че на света има и други, споделящи твоите притеснения, мисли, емоции и пр.  Heart Eyes

На мен също ми е първа бременност, но не знам защо нямам някакви сериозни опасения или притеснения, може би ще дойдат в последствие, не знам. Мисля си, че всичко е до усет, а което не е-има наистина много информация навсякъде. Хахах, така говоря сега де, ще видим кога ще ме тресне притеснението и мен  Whistling

Аз вече нямам търпение да изляза в болнични. Обожавам да съм у дома и да редувам лентяйстване с домакинска работа, пък и баща ми е пенсионер и живее на село и със сигурност ще му погостувам поне за месец  Peace
Виж целия пост
# 259
Здравейте момичета  Grinning, да се включа и аз във вашата прекрасна тема. Първа бременност в 17 и 3г.с. Термин 16.03.2016. за сега сме с розови гащи. Видях,  че имате и Facebook страничка дали ще е възможно да се включа и там? Хубав ден на всички  Hug
Виж целия пост
# 260
И аз бих искала да се присъединя към ФБ. Към кого да се обърна?
Виж целия пост
# 261
И аз бих искала да се присъединя към ФБ. Към кого да се обърна?

Обърнете се с лично съобщение към zilqra  Heart Eyes
Виж целия пост
# 262
Момичета, понеже студеното време идва и ще започнат едни настинки и вируси- дай Боже се опазим разбира се, но да ви споделя опита с моята 2 дневна борба с гърлобола:
Започна с кихане един ден, на другия се събудих с дращене в гърлото а до вечерта нямах глас и не можех да преглъщам: Денем редувам компреси с белтък и пудра захар, и с извара. Нощем спя с компрес от ракия на гърлото (с предварително разтриване на врата от ММ, така че скоро няма да мога да си въртя главата).
През деня правя гаргари с лайка и сода и пия чайове от липа с джинджифил. Смуча Кофлет, Салвигол за деца ( за Тонзилотрен и Хомеовокс въпреки че са хомеопатични пише- с лекарска консултация и не посмях)
Направила съм и един „еликсир“ който е много приятен, полезен и няма да ви затрудни, с тази разлика че го започнах от днес и още незнам какъв ще му е ефекта- надявам се бърз;))
Давам ви линк към рецептата, която може да ви е от полза: http://-spam238-/domashen-lek-protiv-virusi/
Ще кажете „върви на лекар“ - да, ама в чакалнята на нашата вече съм развила фобия, че всеки път лепвам по нещо.  Sick
А за притесненията на майките с първи бебета - Момичета, вие от раждането ще знаете кое е най добро за вашето бебе- бъдете сигурни и си вярвайте! Не четете дословно книги за отглеждане, не слушайте баби и лели. Допитвайте се до някоя мама, за инфо, но винаги знайте, че вашето бебе е уникално, нуждите му са индивидуални и вие ще се научите да ги разпознавате още първия месец. Вярвайте си! Ако досега не сте имали 7-мо чувство, то с раждането на бебето ще имате и 8-мо;)) Laughing
Виж целия пост
# 263
Здравейте!
Миналата седмица ви се оплаках, че ме почна и мен настинка, но нещата се развиха доста бързо, бабините илачи не помогнаха този път и във вторник почнах антибиотика, сега съм малко по-добре, поне нямам Т, сополките отминават, кашлицата се откъртва вече. Не бях боледувала от 4 години, като последният път боледуването ми беше за 2дена Т и хрема. Но 2 месеца след това за малко да остана глуха, за щастие с физиотерапии и силни антибиотици за 1-2 месеца се оправих, имах много сериозна инфекция и на двете уши. Може би за това този път така бързо се съгласих с думите на лекарката ми "По-добре сега един по слабичък антибиотик, да не се чудим после какво да те правим." Надявам се да съм взела правилно решение и да не съм навредила на бебчето. Утре съм на преглед и нямам търпение да го видя вече, последно бях на лекар преди почти 1 месец.

От около седмица и аз усещам нещо да шава, но е много лекичко за сега. Сега съм в 16с., каката и нея я усетих по това време. И аз често си мисля как ще се справя с бебето, и при мен каката е голяма и самостоятелна вече, отдавна сме минали всички бебешки периоди, та чак съм ги позабравила. С нея нямах притеснения, бях страшно уверена, бях изчела тонове книги, и инфо от списания и интернет. В болницата се беше случило така, че първият ден бях сама в стая и сама си я оправях, сменях памперси, обличах, събличах и сама си я закърмих. Вкъщи също първата вечер докато майка ми се чудеше как и от къде да я хване, за да я изкъпи аз се изнервих и я грабнах и си я изкъпах и пъпчето си оправях и всичко.Никой с нищо не ми е помагал, нито бабите, нито бившия ми. Вярно си е че е до усет и инстинкт, всичко просто се случва и когато си сам даже е по-лесно, защото няма кой да те увещава в това или онова.
Виж целия пост
# 264
Да ви кажа на мен повече ми помогна това,че бях без баби,от колкото ако имаше някоя. Майка ми като се чуехме по телефона постоянно казваше неща,които ме караха да се чувствам неуверена и с усещането,че все бъркам и се провалям. Спокойствието на младата майка е най-важно. Първото ни бебе се роди на 30.03,времето беше изключително топло и още на 5-6 ден реших да го изведа за малко на въздух. Почнаха се коментари: "ти акъл имаш ли,прибирай го,ще го разболееш",после пък почнаха едни безконечни: "слагай му задължително елеченце да му е топло на кръстчето,обувай му терлички и т.н". Аз съм изключително против навличането на деца с 10 ката дрехи. Като новоредено съм го обличала с една тънка блузка повече от мен,защото не са с добра топлообмяна,но като беше на 2-3 мес вече беше както съм и аз.
Виж целия пост
# 265
Твърдо "за" стартирането без помощ от баби, на нас също ни помогна да се почувстваме бързо в свои води и да добием увереност. Изобщо, моето впечатление е, че има ли баба под ръка това от една страна води до изнервяне на обстановката, от друга - майката и таткото по-трудно се престрашават да поемат инициативата и/или са постоянно коментирани/ упреквани... Е, сигурно има и друг тип баби и дядовци, но след като дори баща ми се опита да ми дава акъл за кърменето  Crazy бях безкрайно щастлива, че сме самостоятелни и родителското тяло има досег с нас и бебка само когато ние решим.
Виж целия пост
# 266
Всеки ден ви чета, но рядко мога да пиша, страхотни сте момичета Simple Smile

И аз съм на това мнение, въпреки че не бях прочела нито една книга за майки се справих сама с отглеждането на дъщеря ми, с баща и се разделихме когато тя беше мнооого малко бебе. Всичко е усет и не мисля че която и да било книга би могла да помогне, когато чувствата и мисълта към детето е в теб. Така че няма какво да се притеснявате всичко се случва от самосебе си.
Иначе на мен ми е втора бременност в 18 седмица съм и не усещам още бебето, кака му по същия начин се усети чак в 21 седмица, за това не се притеснявам много, а и чесно казано рядко съм в покой а толкова малко тогава се усеща, тъй като работя и мисля да го правя до 45 преди раждане и то не по финансови а чисто психически причини.... мисля че бременноста не е болест за да се пролежава в къщи Simple Smile С каката нещата стояха по същия начин, седенето в нас и висенето на едно място не е моето изживяване, въпреки че работя с хора в доста изнервена обстановка, предпочитам така Simple Smile

Виж целия пост
# 267
Мен не ме плаши появата на малкото човече,а по-скоро "напасването" с баткото. Когато малкият мъж се роди,той тъкмо ще е навършил 2г. До сега само аз съм го гледала,привързан е много към мен. Много обича да си играе със свекър ми и с баща си,но все ме търси. Та в този ред на мисли,страх ме е ,че ще се почувства в някаква степен изолиран от мен и ще почне да ревнува от бебето. Едно е майчино внимание на 100%,едно е да го делиш с още някого на толкова крехка възраст. Мамите,които са 3 деца как са се справили с този проблем между първо и второ дете,още по-полезен ще ми е коментарът на някоя,чиито малчугани са с малка разлика
Виж целия пост
# 268
geri-gb, аз писах вече, че каката ни ще е маалко по-голяма от вашия батко. Тя си ходи от една година на ясла, но въпреки това мама все още е на първо място и за мен "напасването" също е основното притеснение. Отсега й говорим, че ще става кака, което мнооого й хареса и непрекъснато повтаря. Но дотам. Не мисля, че частта с новото бебе още достига до съзнанието й  Mr. Green , но се надявам, че с порастването на тумбака ще успеем да вкараме още малко контекст... Пък после ще е внимателно балансиране - дано ни се получи. Другото ми притеснение е "помагането", тъй като тя иска за абсолютно всичко да се включва и съм убедена, че и с беб ще е така  Crazy Ама каквото такова.

И аз да призова мамите, които чакат трето да споделят някоя дума за кураж  Praynig
Виж целия пост
# 269
Синът ми точно ще е навършил 3 години когато бебчето се роди. Много е ентусиазиран за момента, но мисля, че няма да ни подмине момента с ревността.
Моя близка, преди да роди второто си дете, беше купила подарък за баткото и го беше опаковала, за да може в деня в който роди, да му го дадат и да кажат, че е подарък от бебето. Едва ли ще е от голяма полза, но на мен ми се струва интересно като идея и затова го споделям с вас.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия