Лотария "Зелена карта" 2017

Хаха Благодаря:)

Хайде и аз да се запиша тук, че е нова темичката. Пуснах си апликацията пък да видим.
Успех на всички

Здравейте , като се зачетох по назад относно професиите някой знае ли във кой щат търсят най много химици , къде има фармацевтични компании. Това е по специалността.Някой знае ли как стои  въпроса  със дипломите и тяхната легализация

*kremi*_87, можеш в Glassdoorда си направиш оповестяване за дадена професия. Ще започнат да ти пристигат обяви в пощата в дневен/седмичен мейл. Сама ще забележиш, ако има някакво струпване в дадено място. Може би трябва малко по-конкретно да зададеш критериите за търсената от теб работа, в противен случай ще те залеят с инфо.

zhekova,

   Fiona най-лошото , което може да ти се случи е да отидеш със розова представа на битка ( защото там си е битка ) . По добре да те наплашат , да се подготвиш за големи трудности , пък ако всичко се надери супер . Но ако тръгваш с нагласата - тези тука на какви ми се правят аз всичко съм проучила , нещата ще се случат и всичко ще е по мед и масло , повярвай тогава шока ще е мнооого по-голям .
   Много добре знам защо те дразнят изказванията на роднините ти , била съм в твоята ситуация преди да замина в щатите и мен също ме дразнеше това . Мислех си че всичко е ок , бях си уредила квартира от тук , работа , имаше човек който да ме чака , на хартия всичко ми изглеждаше розово . Макар и да се опитвах да бъда реалист , че е възможно да не е всичко ок и че ще има и трудности , нямаше как да не идеализирам представата за щатите ( особено ако много го искаш и никога не си бил там , няма как поне малко да не го идеализираш ) .Е отидох , сблъсках се с жестоката реалност и както всичко ми беше уредено пак ми беше много много трудно , това наистина е един друг свят , една желязна система в която се чувстваш като незначителен елемент . И точно идеализираните ми представи ми изиграха лоша шега .
   Така че , не се ядосвай толкова на близките си те са загрижени за теб и колкото и да не искаш да повярваш има защо да те оплакват . 
   В заключение мога да кажа само че не Америка е проблема ,а самата емиграция , просто това не е за всеки . Имам приятели в щатите който са си успели там , направили са си  кариери , но така и не свикнаха , просто не е за всеки . И истината е , че от слизането на летището до къщата с бялата ограда и зелената морава има мнооого   мнооого път .

Креми, 2017 трябва да влязат огромни хим мощности в действие. Общо взето са локализирани където има евтин газ: Луизиана Тексас- тук се строят най огромните кракери в момента.  Влез в сайтовете на големите хим компании и гледай къде имат производство.
Сега ще паднете но има много незаети раб места като... Шофьори. По конференции миналата година спрягаха цифрата 33к. Тенденцията е да се наемат бивши военнослужещи или жени.

Едно време си е заслужавало.Сега вече не е така.Човек,ако си е добре в родината  си,не му трябва да се мести.Ние и в Бг бяхме добре,но дойдохме в щатите:първо-защото има ред и второ-това беше мечта на мъжът ми.Лично аз(това си е мое мнение,не задължавам никой с него),сега мъжът ми да микаже стягаме си багажа и се връщаме,не се замислям,връщам се,въпреки че и тук никак не сме зле.Просто има неща които не ми харесват и други неща с които не мога да свикна.За мен,ако си добре в Бг ,стой си там.

Фиона, знам, че е трудно да филтрираш подобен негативизъм. И аз съм била на твоето място...

Добре, че се доверих на съдбата си. Щом е намерила начин да ми осигури идване тук, значи има място, отредено за мен.

И наистина е така. Колкото по-назад гледам, когато се обърна, толкова по-очевиден е този факт: тук ми е мястото.

Пътят до реализация тук не е "битка", както казва Алади. Просто е част от процеса на израстването ни.

Всички малко или повече сме били на нейното място, имайки тревоги, страхове, надежди и т.н. Разликата е в това, че едни от нас си го признават, а други, по-скоро биха умрели, отколкото да го признаят 

Фиона,успех с интервюто и подготовката за заминаване
Аз съм тук не със зелена карта от лотарията,а с годеническа виза.И ми бяха спестени 90% от трудностите на новопристигналите.Но в процес на изпълняване на условията по визата,си дадох сметка,че ако всичко трябваше да правя сама,не бих се справила.
Мога спокойно да кажа,че харесвам живота си тук.Харесвам точно тази желязна система,за която някой писа вече.Харесвам стотиците възможности,които имаш,за всичко-работа,образование,пътуване,хранене ако щеш.Харесвам реда,който цари тук и спазването на правилата.
Един от моите големи проблеми беше,че децата ми неможеха да дойдат с мен,когато аз пристигнах.Но сега визите са факт,така че и на мен ми предстои голямото пътуване.Отново
Моите близки също не прегърнаха идеята за моето заминаване.Може би ако ставаше дума за Европа,по-лесно щяха да го преглътнат.Но всеки трябва да следва пътя си.
П.С.Ако някой има намерение да живее във Вирджиния,да се обади

Само да съм сигурна, че съм разбрала правилно.

Нали не твърдиш, че отричам преминаването си през трудности, за да съм на мястото, на което съм?

И не казваш, че някъде съм писала, че не ме е било страх, че не съм изпитвала отчаяние, че не съм се "хващала за косата", за да се изкарам от блатото?

Аз ще съм благодарна, който би желал да сподели с какво не е свикнал и кое му е докарало шок.

linskia - от чисто битовите неща , това с което не свикнах беше храната . Няма такава гадост , наистина няма . Спомням си първия път в който си взех мляко ( много обичам да си пия чисто прясно мляко ) , вярно , че и тук не е домашно а е пастьоризирано , но поне на вкус го докарва . След първата глътка от американското , обърнах шишето да видя да не би да съм объркала и да съм купила нещо друго . Беше повече от ужасно . Отделно тялото ми почна да "стачкува" от тези храни , постоянно ми се гадеше , болеше ме корема , имало е дни в които не съм яла , доста отслабнах .  Един приятел повръщаше всеки ден , за него адаптацията с тази отрова беше много трудна . ( Като аз съм имала възможност да ям "био" храни , не съм била на джънк фууд ) . Един ден си нарязах краставица , толкова беше изкуствена , че си помислих , че съм я объркала за тиквичка   
   От емоционална гледна точка не ми хареса това , че имаше една студенина у хората ( не е като тук да ти хрумне да се видиш с някой след работа и хоп, едно телефонно обаждане и айде вече сте в кварталното кафе ) Там това го няма , дори уговорките за кино се правят минимум седмица по-рано . И го няма това приятелство и споделяне между хората . Забелязах , че те сякаш си имат някакви " общоприети теми " и само по тях се говори , трудно много трудно може да стигнеш до задълбочен разговор или дискусия по сериозна тема . Съпричастни са , но някак фалшиво съпричастни , няма го това споделяне , дето се вика да се видиш с приятел да си излееш душата , това го няма . Един приятел беше измислил термина "пластмасовите хора "  - доста на място . Защото някак не са истински . Друг българин на края на престоя си беше казал - чакам да се прибера в БГ -и да ме напсуват ще знам че е искрено . Просто го няма това приятелство там .
   има още неща но вече ще стане много дълго

Благодаря Titina, fiona i Alady много полезна информация. Бог да е със нас и да пази семействата ни където и да се намираме по света.

Alady, много благодаря, че сподели 
Някои от нещата, които описваш според мен касаят и живота в София да кажем. С най-добрата ми приятелка едва намираме 3-4 пъти год. да се видим, че сме на двата края на града и то само с предварително уговорки. А уговорките няколко дни предварително, важат за всичките ми срещи.
За храната -  за зеленчуци и плодове най-вече, съм чувала, че не стават за нищо и че някои българи ходят до други щати да си купуват зеленчук, който поне малко докарва на българския вкус.
Иначе за студенината между хората, сигурно е така, звучи потискащо.