Лотария "Зелена карта" 2017

@ Сирена,
Да, имаш право.

 От бригада не може да се добие ясна представа, но пък за сметка на това, могат да се правят генерални изводи за храната, хората и каквото още беше изброила.

Винаги ми се е струвало плиткоумно да се генерализира, когато става дума за САЩ, за нещастие, горната съфорумка прави точно това.

Хубаво е да виждаме разликата м/у тези които говорят с нас през  свободното СИ  време , и тези които отделят ОТ  своето  време  за да поговорят с нас.


Та правиме ли разлика   ?!


Сирена , Daylily  

Е това важи в пълна сила и за новопристигналите заленокартовци

А и ако непрекъснато търсим разлики/прилики , сравняваме никога няма да се почустваме Ок в страната която сме избрали да живеем 
С времето все по-малко го правя.
Където и да отидем е различно 
Няма как да отидеш в Африка и да търсиш Европа 

Вярно е, поне за нас. И моето здраве беше в опасност в началото като бяхме само на месо, мляко и яйца от Уолмарт. Отне време да се ориентираме какво и къде да ядем. Мисля, че това го правихме заради сравнението с цените в България. Както казва Дес, сравняването е голяма работа. В последствие се оказва, че не е проблем да си купуваш и нормална храна, независимо от цената и доходите. Но трябва време да се осъзнае.

"Пътят до реализация тук не е "битка", както казва Алади. Просто е част от процеса на израстването ни.
"
Загубих се в цитатите на кого е това изречение, но то кратко и стегнато дава абсолютно моята нагласа към целия процес. 

Имаше една история за един обикновен човек, който решил да докаже, че дори и обикновените хора могат да пробягат маратон. Започнал да тренира редовно и след известно време финиширал пръв на въпросния маратон. Обаче той вече не е обикновения човек, който е бил в началото. Вече е издържлив спортист.

Жекова, успех с пътуването и това ново и прекрасно начало, което те очаква!

Бих посъветвала всеки, който е решил да дойде в САЩ, да се отърси от предразсъдъците си    САЩ е огромна държава с много различни хора - няма такова нещо като "типичен" американец.   Даже хората в различните части на страната са различни.

Дали си заслужава? това е "million dollar question," на който едва ли някой може да отговори.  За мен си заслужава.  Харесва ми тук, нямам намерение да се местя, НО, ако след време реша или ми се наложи да се преместя (в БГ или на друго място), няма да се кахъря.  Животът ми ще е по-различен, с други трудности, но не мисля, че само в САЩ е "истината."

От чисто финансова гледна точка, нещата при всеки са много индивидуални.  Емоционалната страна също не е за подценяване.  Някои хора не могат да свикнат с живота далеч от близки и приятели.

Приятели/познати - като цяло след една определена възраст е трудно да се създават приятелства, каквито имаме от малки.  Но и това си е въпрос на късмет и стечение на обстоятелствата.  Имам приятели тук, които са ми много близки, на които мога да се облегна в труден момент, даже такива, които са ми предложили да ги сложа като попечители на децата ми ако нещо с нас стане.  Имам и други, които са просто познати, но много мили и сърдечни хора. 

Проблеми - тук има такива социални проблеми, които човек, който не е живял тук трудно би могъл да разбере. 

Успех на всички и късмет!  Не се отказвайте!  Ако сте тръгнали насам, дайте всичко от себе си, за да постигнете своята американска мечта!

   Работих в 5 звезден комплекс като готвач , и на 90 % от тяхната супер ултра "био"  храна съм консумирала , не съм яла боклуци ( а представям си ако бях яла ) а моите впечатления не са толкова чак лоши не мразя Америка , просто ми е странно как някой хора толкова идеализират нещата . Има си и своите плюсове и своите минуси , но едно ми е станало ясно и от моите преживявания и от тези на приятелите ми който от години са там - ако нямаш добро образование и добра работа никога няма да се почувстваш като "бял" човек . Това си е общо правило и за тук , но там класовото разделение е много много силно и няма как , да излезеш от "мексиканския " начин на живот докато не си намериш бяла работа и не попаднеш в нормална среда .
  Някой мои приятели с образование и работа си оставиха кариерите тук за да си търсят късмета там , но не сметнаха един важен момент , че с кофти работата идва и кофти средата . И сега от хора с макар и не много добри заблати в БГ - но пък с приятели на тяхното ниво  , са в среда на много по-ниско социално ниво . Сами се сещате чувстват се ужасно , и никой чек не може да ги накара са се почувстват по-добре. За съжаление , техните дипломи ( както и дипломите на почти всички българи ) не бяха признати , което ги запрати в дъното на класацията  . И това е един от основните моменти хората да не се чувстват ок на местата където отиват ( не говоря само за щатите )  е че не се досещат , че себеподобни им няма да са там а тези които са им себеподобни няма да са им първи приятели , защото разговорите с тях ще се свеждат до вземанено на поръчката за кафе

Alady, не мога да се съглася.  На по-голяма част от хората дипломите им се "признават."  Разбира се, че от специалност до специалност има голяма разлика, но точно за това обсъждаме, че човек трябва да проучи добре какви възможности го чакат.   Аз имам диплома в хуманитарна област. Знаех на какво хоро се хващам, учих още няколко години и сега работя по същата специалност.  Моя приятелка със същата диплома от същия университет в БГ + магистърска степен от Финландия, без образование от САЩ, също работи по специалността. 

Ами много ясно иска се приравняване , малко да се поучи (ако трябва) преквалификация 

Моите познати са пък такива , че тези които искаха да упражняват професията си го правят и тук  разбира се не веднага де 

Ако реша да се занимавам с нещо близко това което съм завършила (унсс маркетинг и мениджмънт) съм наясно че ЙоК ще ми зачетат  дипломата    знам че ще ми отнеме време за приравняване и учене .  Не съм поискала/.решила  не съм го направила 
Решила съм като поотрасне малкия да се захвана с нещо коренно различно и ще трябва малко да поуча ще видим ...


Mamma Mil 

Алади, и аз не мога да се съглася напълно.

През първата година ММ разнасяше пици, а аз работех на рецепция. Въпреки това, около 2 месеца след пристигането ни, вече живеехме под наем в двустаен townhouse на спокоен, чист квартал. Голямата фръцла ходеше на частна детска. Моята работа ни даваше и здравна застраховка.

Това престижни позиции ли са? Не.

Лесно ли ни е било? Не.

Правехме ли компромиси? Да.

Но както казах и преди, всичко това е част от пътя.

Всеки различно приема нещата. Аз лично се наслушах на какво ли не за германците- били дебели,храната била кофти и т.н. Ами не съм съгласна - тук в Б-я срещам повече пълни хора,а пък храната им си е супер- има огромно разнообразие и можеш да си избираш дали ще се храниш с боклуци, или с нормална храна. Не са и ксенофобски настроени,напротив. От чувство за вина покрай случилото се през втората световна,което още ги тормози и се усеща, са прекалено толерантни. При тях има една дистанцираност,но това в малките градчета,където не са така широкоскроени. В Берлин и Хамбург не е така. Поради тези ми впечатления, абсолютно съм съгласна,че не трябва да се тръгва с предубеждения.

Това за дипломите не е вярно. Без да съм приравнила работя на база на бг диплома (хуманитарна) съпруга ми също. На  мен ми признават мастър а на него Ph.D. от България. Не са ни карали да доучваме

Зави си от специалността 
Държат се изпити , тестове 
Ако е счетоводство примерно  може да изкарат курсове за basic/advanced сертификат по счетоводство към някой колеж. 
Тук си зачитат техните сертификати и опит 
А за приравняването  трябва и  да те допуснат до разни изпити за сертификат.

Да кажа за храната, ако тук в БГ е толкова читава питам аз, защо децата в БГ са на 5-то място по затлъстяване ?
А пък тук прясното мляко е еднооооо просто нямам думи, пълен боклук и гадост и киселото също.
Аз си купувам от фермери и си кваса кисело мляко, това е вкусът който помня от моето детство, на 34 год.съм за сведение
Човек където и да живее може да си намери добра храна Също така работа, приятели и т.н.Стига да има желание и да го иска  А че ще бъде трудно е ясно, но "Пашата обича смелите" 
Пожелавам успех на мен и на всички които искат да видят един друг свят