Защото, е жив цинизъм да скачаш срещу нормалното и човешко желание майка ти и баща ти да искат да видят внучето, което си родила.
Не само че не съм "скачала срещу нормалното и човешко желание майка ми и баща ми да искат да видят внучето, което съм родила", но и няколко страници по-рано подчертах, че за мен това е препоръчително и тези контакти са полезни за самото дете. Същото се отнася и за родителите на мъжа ми. Само че ние не говорехме за "виждане", а за излишно и ненужно помагане - мога да цитирам. Но ако предпочиташ, ще се направя, че не съм забелязала как се опитваш да смениш ситуацията.
Защото, ако не те отразят по никакъв начин, ще оревеш форума с теми " не иска дори да си види внучето, как не вдигна поне телефона, за да честити".
Абсолютно! През седмица пускам теми и се вайкам колко сме пренебрегнати и как не са ме потупали окуражително по главичката

Когато дъщерята роди, след изписването се изсипахме у тях, уж в тесен кръг- само бабите и дядовците от двете страни, но си се получи олелия.
Поседяхме малко, разгледахме юнака и се изнесохме, тъй като мама и тате казаха, че ще се справят сами.
В нашия случай нямаше проблем- всички живеем в София, но свекърва ми, например, живееше на 300км.
И какво, като поиска да дойде на изписването на внучето си, да я отрежа, или от мен да мине, а после да я оставя на гарата да спи?
