С какво ви дразнят свекървите- 49

Зле, много зле, предполагам. На мястото на такава снаха ясно бих показвала, че съм о`к собствеността да е защитена от мои претенции, но доходите ми са защитени от вложения в това жилище и част от тях отиват за лични спестявания. Та ако някой ден..., поне общото дете да е подсигурено с някаква начална възможност за жилище или наем. Пък и аз лично.

За  съжаление  нямам какво да дам.Но  снаха си съм приела напълно  и  знам,че  няма да ме гледа лично ,но ще разпердушини наоколо да помогне.Знам,че не се намесвам   и няма да се намеся  и  давам мнение ако поискат.Тя  има недостатъци,аз също.Не с всичко съм съгласна,но не е моя  работа да съм.
И ако в първите години не си сигурен в някого ,в следващите имат големи деца и можеш на тях да уредиш.Ако са против родителите им ,проблемът е техен.Не  смятам снаха си за временно присъстваща и  от нея  зависи семейството в пъти повече,отколкото от сина ми.Жената създава дома,възпитава децата в повече като им дава човешкия  облик,ценностната система.Все още е рядкост мъжът ,бащата да е основен в това дело.Въпрос на природни нагласи.Ако се разделят е редно да оставят общото на децата.Да  си градят свое  от тази точка.И да се разделят като нормални хора,с грижа за децата си.
Страховете са си страхове,безрезервната подкрепа само помага на отношенията ,условията огорчават.
Нямам да дам ,доволна съм,че не искат,а  се стремят да постигат заедно.
Дразни обикновено претенцията на здрави  и прави възрастни за гледане в далечно бъдеще,гаранция  и сигурност в името на която правят намеци,открити изисквания  и претенции.Никой  живял в нормалност няма да остави родител без подкрепа в някаква форма.Ненормалностите поставят подкрепата под въпрос.
И ми дреме за тухлите,важното в живота на всеки е да може като загуби всичко да изгражда отново.Защото може да се случи извън волята му,дори да не се развежда ,дори да е в прекрасни отношения в всеки споменаван в тази тема.

"половинката има апартамент, но той все още е на името на баща му" - за мен това не  е "имане", а "предоставяне за ползване". Синът решава дали да се възползва от тази възможност, или не. Ако жена му е недоволна от неговото решение - претенциите да ги отправя към него. Аз не бих приела мъжът ми да ми натресе жилище с тежести. Ако се опита да го направи, виновният ще бъде той, а не свекърите.
ПП Натякване не одобрявам при никакви обстоятелства.

Защо мине се не мине и темата за имоти (права и задължения), започва да измества темата за свекърви?  
Не може свекърва ни да ни дразни заради това, как се разполага с нейните имоти. Ами, просто е - както си иска така ще се разполага. Това се отнася и за нашите имоти- както си искаме, така. По въпросът, какво смятаме, че дължим на децата си е право на всеки родител да прецени ситуацията и възможностите си. Аз, например не бих дала на синовете си имоти. Бих им дала образование, пък те да имат възможностите да правят изборите си къде/с кой/как ще живеят.
Като не искате да делите/придобивате имоти, защото ще ви карат да се чувствате някак си, то не ги приемайте. Не приемайте вещи, които ви задължават да се отнасяте (само заради тях) с уважение към далите ви ги.

Как ще се усеща зависи от нея (дали характерът и позволява да приема), свекърите ( колко да склони да дават, независимо дали приписват или не) и мъжът ( дали ще я предрасположи да се усеща като у дома или като при майка му на гости).
Всяка една от ситуациите с имоти е строго индивидуална.

Абсолютно! С останалата част също съм съгласна.

И аз.

Тя темата се измести от моя пост,въпреки че мен оплакването ми беше друго. Хем съм бременна и стресирана как ще се справя с две деца, хем ни предстои смяна на държава, работа и всичко. Вместо окуражаване или поне мълчание, аз слушах всеки ден как, ако не стане по на свекървата плана, няма да се справим. Насаждаше ми се вина , че заради моето удобство (да не живея с тях) аз нарочно ще си лиша децата от човешки условия за живот.

Не мога са ви насмогна! Тези имоти явно са по- апетитна тема, от дразгите на свекървите Иначе съм съгласна с Молив, защо да вземеш нещо, което ще те задължи и ще те накара да живееш в безпокойство.
 Интересно не може ли тези свекъри да припишат въпросната 4- ри етажна къща направо на децата като се родят?
Едно време майка ми така направи, тя беше имотната и много я беше страх да не умре и баща ми да се ожени отново и да сме ощетени с брат ми. Направи дарение от баба ми( тъщата) на нас, тогава ние бяхме малолетни.

Ако хората са не читави и даването на пакетче семки, може да съсипе отношенията им.
Ако са свестни, всяко дадено им нещо, ще им помогне да не тръгват от прекалено ниско.

и на мен това ми мина през ума. Виждала съм нотариален акт - имот приписан на малко дете. КОгато му се е родила сестра, малкото дете, чрез родителите си, прехвърля половината апартамент на сестра си. Тогава и двете деца са на под 8 години. От едно време е този нотариален акт, ама пак хитро ми изглежда ...

 
Брат ми има 2 деца. Не са сключвали брак със снаха ми. Но като купи ап. му казах, а и той така поиска да направи - купи го на името на снаха ми. Да имат къде да живеят децата му. Ако се разделят - недай, Боже, се изнася и нищо не търси. Той е мъж. Ще се оправи. Децата му трябва да имат покрив над главата си. Радвам се, че брат ми постъпи по този начин. Винаги съм се изумявала, когато близки се карат за имоти ... В края на краищата всички ни чака 2/2 ... Нищо няма да сложим под главата си. Ама да дърпаш "чергата" към себе си, а да няма за децата ти - не го разбирам - особено, когато става въпрос за мъж и имот, които видиш ли да не даде на бившата ...

 Почти безобидн@ , respect!

За да изместя темата от имотите, ще ви разкажа друг случай, макар че пак е взимане-даване със свекървата
Правихме едната сватба в Турция, за да не разкарваме гостите ( 600 души  ) до България. И аз се съгласих всичко да си е по техните си обичаи. Там още за булката се реди чеиз и всички са поканени да го огледат. Свекървата и за сина и имаше чеиз и го наредила в една стая за оглед, ама кърпичка по кърпичка, всичко да се види. Изредиха се всички жени да гледат и аз стоя там и слушам, как съм била късметлийка, всичко ми било на готово и.т.н. Свекървата обяснява как всичко МИ била купила, как МИ го опазила толкова години. Аз харесвам-нехаресвам нещата, разбирам с колко любов ги е купувала (макар че не за мен, а за сина и) и стоя там, благодаря сто пъти, хваля нещата колко са хубави....
И хващам се за първите чаршафи които бяха до мен и казвам -е тези за прекрасни, сега като си ходим ще ги взема и ще си ги ползваме. И като ме плесна тази жена по ръката, като дете   - ааааа тези съм ги купила от еди къде си и ще ви ги дам като си дойдете тук. Тези за по квартири не ги давам! Хахаха Ами нали бяха мои?!

Най-смисления пост, който съм чела в тази тема