С какво ви дразнят свекървите- 49

Не знам кое раждане ще ти е, но отсега не можеш да кажеш как ще протече и как ще се чувстваш когато те изпишат.
Особено, ако си решила да е секцио. Ще те изпишат набързо и поне една седмица ще ти е нужно да лежиш повече, за да се съвземеш и да избегнеш родилната треска. Ако таткото може да поеме всичко, добре, но много ме съмнява да успее, колкото и да иска.
Може наистина свеки да е пълен дебил, който нито чиния може да измие, нито прането да простре, нито да сготви, но ме съмнява, честно казано. Няколко дни да ходи и да черпи приятелките, и нещичко от домакинството да поеме, освобождава на теб и таткото време да се учите двамата да гледате бебето.
Толкова ли ти е трудно да изтърпиш тая жена няколко дни?
Тези 15 дни са нещо ново, честно казано, не бях чувала за тях.
Чудесно е, че ги има, но не е ли по- добре да се използват за практическо обучение за отглеждане на бебе, отколкото за чистене, пране и готвене?

При нормално протекло секцио не е нужно да се лежи и вкъщи. Аз се движех още в болницата. И не само аз де.

Това пък от къде дойде???? В болницата вдигат от 6-тия до 8-мия час от секциото и обясняват, че колкото повече се движиш по-добре. Не трябва да вдигаш тежко и толкова. Като бебе 3-4 кг не е тежко.  И какви са пък толкова сакатите мъже, че да не успяват едно домакинство някак да оправят за двете седмици през които им се полагат при раждане?!  Моят ще да е някакъв магьосник, че се е справил.

Отпуската за таткото е някъде поне от 6 години и половина, защото когато малката се роди вече я имаше, а за каките преди 9 г още я нямаше.
Няма никакъв проблем при нормално протекло секцио майката и бащата да се справят сами след изписването.

И като те вдигат да ходиш в болницата, какво?
Казват ти вкъщи крак да не подвиваш, да не си почиваш повече, за да се съвземеш от раждането и бременността?
В другата тема се изтрепахте да обяснявате какви хормони бушуват 6 месеца след раждането, и колко изтощително е гледането на дете, сега пък обратното- няма проблем, лесно е, песен едва ли не.
И " несакатият ти мъж- магьосник" дали ще има повече полза да сподели с теб грижата по бебето и да се научи да ти е пълна отмяна, ако се наложи, или е по- полезно да изпедепца готвенето, миенето на чинии и простирането на прането?

И какво общо имат хормоните и психическото състояние на родилка, с чисто физическото й такова, независимо секцио или не?
И двете твърдения са верни. Със секцио, прибирайкеи се вкъщи не започваш да се раздвижваш и възстановяваш от тогава. Седмица поне си била в родилното.
И за хормоните е вярно, но те се отнасят до психическото състояние на родилката

Казват да се движиш повече, на нас ни показаха не помня какви упражнения при раздвижването и ни казаха да ги правим още няколко дни, да не се вдига тежко - нищо сложно. Aila е напълно права, че при нормални обстоятелства двамата родители без проблем могат да се справят сами. Освен това, бащата трябва да се научи да бъде пълноценен и нормален родител на детето си - да сменя пелени, да бърше и да мие наакани дупета, да води на педиатър, да храни, ако детето е на АМ... Да не изброявам всичко, свързано с обгрижването на дете.

15 те дни за бащата са от преди около 7 години и започват да текат от деня на изписването. За храната, някои процедират от няколко седмици преди раждането да готвят в по - големи количества и да замразяват. Това като се комбинира после с купуване на пресни плодове и зеленчуци, хляб и мляко и то не остава много за готвене. Аз може да съм безотговорна майка, обаче почти не съм гладила. Мъжът все ще събере сили да измие няколко чинии и да простре една пералня на ден, докато е в къщи. Варианти има

Това за секциото е пълна глупост. Станах на 7 час. Гледах си бебето заедно с таткото. Отпуснаха му само една седмица бащински, но той чистеше, готвеше, переше и простираше. Когато тръгна на работа се редувахме за тези задължения. Навремето с дъщеря ми си бях абсолютно сама. Майка ми идваше само вечер за 1-2 часа като я къпех за компания. Нямаш как, защото криехме от баба ми, че тогавашният ми мъж ни е зарязал. Майка му ми тръсна една книга на доктор Спок и ми каза, че ако искам да ми помага с детето да и плащам. Изтърпях им гаврите още 7 месеца и ги разкарах. Дъртата вещица(извинете, но просто не мога да и кажа по друг начин) се прави, че не познава внучка си. Сегашната ми свекърва е много добра жена. Идва когато и е удобно, защото работи и ги гледа. Никога не ми е отказала и аз и имам доверие. Само тя ми е помощта и наистина следва това което съм я помолила без да си прави свободни съчинения.

Всичко си е до ситуация и хора. Аз си познавам хората и затова съм убедена, че с таткото би ни било по-лесно и спокойно сами. Естествено не говоря за ситуация със сериозни усложнения и тежки последствия.
Не е въпроса дали не може свеки да измие една чиния. Може, но така ги върши нещата, че след нея някой трябва да ги досвърши. Понеже аз и сега трябва да лежа, съм долу-горе наясно как се справя таткото. До преди месец ми разрешаваха да ставам само до тоалетна. Той готвеше, простираше и чистеше. Имаме миялна, не е като да мие и пере на ръка. Ми човека се справяше прилично и беез да е отпуска. Вършеше всичко след работа. Ние живеем в 56 кв. апартамент, не е като да чисти замък. Пък и  какво значи да помага таткото за бебето? Не вярвам един памперс да не мога да сменя, а той едва ли може да кърми например... Та за едното къпане мисля, че все ще му остава време в тези 24 часа чистене на замъка.
Питаш толкова ли не мога да я изтърпя... Мога разбира се. Ама защо трябва? Иска ми се да се отдам на по-други емоции тогава, различни от това да търпя непрестанното дърдорене на свеки, вечните й акъли и смелите й идеи в кухнята, като например да сготви яхния в тава във фурната, след което някой половин час трябва да търка фурна например. 

Аз не казвам, че няма варианти. Винаги има.
Но, тук ставаше въпрос за това, че бихме могли да извлечем максимума полза от няколкото дни, в които майката на един от двамата, не жител на същото населено място, след изписването ще остане да помага.
Разбира се, че мъжът може да пере, готви, простира и чисти, а през нощта да дежури покрай бебето, но защо да не се посвети и той единствено на детето, пък и на майка му да обърне внимание?
Така няма да има недоволни, а бабата твърде бързо ще си замине, като не може да се дореди до " обгрижване" на внучето.

Как да няма недоволни? Като нямаш нужда или желание някой да ти свети, а той се натиска да го прави, естествено че ще си недоволен. Това е време за семейството, а не за роднините.

Аз не разбирам какво толкова ѝ се стряскате на домакинската работа, та един мъж (ако приемем, че жената лежи и изобщо не става) да не може да се справи?
Двама възрастни и новородено бебе - колко толкова ще се изяде, та го спрягате готвенето като голям ангажимент? Ще рече човек, че и без бебе сутрин, обед и вечер си угаждате с тристепенно меню...
Една прахосмукачка дневно, малко бърсане на прах, малко готвене (в краен случай може и сухоежбина или готова храна отвън), малко пране (новороденото е с памперси, не се опикава цялото, не се цапа) и малко миене на чинии, ако няма съдомиялна. А, да, сушене и гладене - и това ли е голям зор за здрав и прав мъж, при положение че бельото на новороденото е колкото носна кърпа и вече не се гледат бебета с пелени?
Ама като почнете да се превземате... Ако има баби наблизо, може да помогнат само с храна - да донесат готово сготвено, ако таткото е чак толкова с ръце отзад, да се порадват малко на бебето и хайде, кой откъдето... Мама и татко да си се възхищават на златното яйчице на спокойствие. 
Едно време имаше нужда от помощ заради пелените - то пране, то сушене, то гладене, по цял ден и цяла нощ. Сега е лесно, има всякакви уреди за улеснение на домакинския труд, та даже и гледането на едно бебе.
Зорът е после - когато майката остане сама, започнат коликите, зъбите, разходките, пюретата... Не че е чак толкова трудът, просто времето не стига за всичко и най-вече за спане. Тогава има повече нужда от външна помощ, ако бащата по някакви причини не може да се включва активно.

Всичко е въпрос на гледна точка. Ако някой това присъствие ще го натоварва, по - добре да си го спести. В първите дни най - важно е майката да е спокойна.
А ако някой иска да намери причина да е недоволен, винаги ще намери. Всяка баба, ако иска може да намери причина да се почувства пренебрегната, недостатъчно уважена, погледнали са я накриво и т. н. затова на първо място в първите дни след раждането е редно да се гледа спокойствието на майката

Нищо стряскащо няма в домакинската работа, естествено. Освен ако не решиш да се превземаш. А ние и не гладехме дрехите на бебето.