Секцио - колко време ви отне да се възстановите?

  • 39 512
  • 210
# 90
Жената говори за 1кг.
Бебето както и да го носиш си е три пъти повече.Прането в легена също е повече от кг.Сигурно и до магазин съм ходила,защото го гледах сама.
Пак казвам,че най-вероятно си има разлика.Може и до човек да е.


Не говоря за теб и твоя случай  Peace
И след първото и след второто раждане ми забраниха да вдигам торби и т.п., но не и бебето и ми обясниха защо !
Виж целия пост
# 91
И при мен беше така - гинеколожката ми каза два месеца никакво вдигане на тежко, само бебето може.
Виж целия пост
# 92
Здравей, раждах секцио по мое желание . като болка и възстановяване не е кой знае какво, но аз получих много сериозна инфекция с  40 градуса температура. бях направо на косъм. и седях още 10 дни в болницата сама без малката - кошмарно . така, че незнам какво да ви посъветвам . болка и рискове има и при двата вида раждания. Желая много късмет и леко раждане, каквото и да решите
Виж целия пост
# 93
Истината e, че всеки организъм е различен и се възстановява различно, същото важи и за болката. Колкото и мнения да чуеш, докато не го изпиташ на гърба си, няма да знаеш какво е. Аз също събирах мнения преди моето секцио, едни ме плашеха с бавно и мегаболезнено възстановяване, 2 седмици на легло, а други разказваха, че на втория ден са били ок. Накрая реших, че всичко е индивидуално и отидох в болницата със супер положителна нагласа, без страх и съмнения. Нямах търпение всичко да приключи. Всичко мина сякаш много бързо. Супер непеиятната част беше упойката, в началото не усещах, че се задушавам, а след това започнах да се треса неконтролируемо. Освен това усещаш всяко барникане из корема. Но всичко мина бързо. Болката след това за мен лично не е била проблем. Не е нещо, което не мога да издържа. В отделението се шегуваха с мен, защото исках да стана да се разхождам няколко часа след операцията. Лежането в леглото по гръб ме побъркваше повече от всичко. На другата сутрин ми махнаха катетъра и нямах търпение да стана. Да, болеше, но колкото повече се движиш, толкова по- поносима е болката. Измих си се, обслужих се, закусих и отидох да измия бебето. На другия ден бях още по- добре, а на изписването бях забравила че съм рязана, дори и белега беше едва забележим понеже съм лепена. Така че колкото и мнения да чуеш всяко ще бъде различно. Просто бъди спокойна и знай,че всичко ще е наред!
Виж целия пост
# 94
Здравейте и аз да се включа . Преди месец родих секцио аз лично си гледам детето сама от 2-рия ден .Да имаше някаква тъпа болка , но ти просто като си видиш човечето и като си кажеш,че за него трябва да си силна и да се оправиш колкото се може по-бързо и така и става. Аз вече почнах да правя и упражнения . За мен всичко опира до психическата нагласа Wink
Виж целия пост
# 95
Ваня,извинявай,дано всичко си е ок,ама психическата нагласа няма връзка с евентуалните разкъсвания,които могат да настъпят в следствие на упражненията.Всеки лекар казва упражнения след секцио най-рано 3 месеца след операцията.Говорим за упражнения свързани с коремната мускулатура.
Виж целия пост
# 96
Ваня,извинявай,дано всичко си е ок,ама психическата нагласа няма връзка с евентуалните разкъсвания,които могат да настъпят в следствие на упражненията.Всеки лекар казва упражнения след секцио най-рано 3 месеца след операцията.Говорим за упражнения свързани с коремната мускулатура.

Тук говорим за леки упражнения за крака. Wink
Виж целия пост
# 97
Ехаа, на 3 ден с почти незабележим белег  Mr. Green С магическо лепило трбва да са те лепили  Mr. Green
И аз съм лепена, ама ето че 2год. и половина след това си личи доста добре  Simple Smile
Виж целия пост
# 98
Първо раждане: влязох без грам страх, но след 23 часово раждане на бебе 4.700 с куп външни и вътрешни шевове (заради скъсана маточна шийка) едни от първите ми думи при изписването бяха: "Никакви бебета повече!" (Още ми ги напомнят понякога). Второ раждане след 5 г: голямо шубе ме гонеше. Родих за 4 часа бебе 4.500. Наложи се допълнителна ревизия и шиене, но в общи линии нямаше нищо общо с първия път. И двете бяха преди много години, когато за упойки даже не знаехме. В наши дни, дъщеря ми в Германия: със сериозни усложнения по време на бременността до последно се опитваха да приложат естествено раждане, най-вече, за да намалят вероятността за евентуални усложнения след секцио. В крайна сметка я срязаха и възстановяването не беше лесно. Имаше и силни болки, особено първите 3-4 дни, и следващи усложнения (но те бяха свързани със специфичното й състояние и лечението за него).
Та, моето мнение е, че при вземането на решение НЕ бива да ни ръководи страхът от болката (а още по-малка - удобството на лекарите). Водещ би трябвало да бъде страхът от евентуални усложнения (за бебето и за майката). Според мен при липса на здравословни проблеми при майката, при правилно разположение на плода с вероятност за по-малко усложнения е нормалното раждане, особено ако се избере здравно заведение, където родилките са под контрол,  записват се тоновете на бебето и по всяко време има условия за извършване на спешно секцио.
Виж целия пост
# 99
Аз родих секцио по мед.причини, но и така си исках. Планирах си всичко, легнах на масата и бебо изплака след 10 минути. Първи ден в реанимация, втори ден болки докато се раздвижа и това беше. На третия вече планирахме второто хихи Simple Smile 3 месеца по-късно вече вдигам количката с детето (общо 18 кг) по стълбите до асансьора. Много съм доволна, но всичко е до организъм, нагласа и малко късмет дори. Успех!
Виж целия пост
# 100
Аз родих секцио по мед.причини и не съжалявам изобщо.Не съм раждала нормално ,но се опитах.След  секциото веднага в операционната ме събудиха и дори веднага се повдигнах за да се преместя от масата в леглото.След това бях на болкоуспокояващи 36 часа и нямаше никаква болка.На 12 час от операцията станах съвсем сама и без болка.Естестено има леко опъване от шевовете.Може би станах толкова лесно ,защото веднага като ме настаниха в стаята и ми казаха дазапочвам да се въртя наляво и надясно за да стана по -лесно.След това имах опъване около 10дни и то само при рязко ставане.Много бързо се възтанових,но сега почти 3 месеца все още се пазя да не вдигам тежки неща.Simple Smile
Виж целия пост
# 101
Аз имам две раждания - първото нормално с епидурална упойка, второто секцио по медицински причини. Така се надявах да го избегна секциото, но не се получи. И двете ми раждания бяха без усложнения по време на раждането и възстановителния период. Абсолютно не разбирам жените, които доброволно се подлагат на тази операция, за мен нормалното раждане е за предпочитане, но обезболено с упойка. И аз като теб много се притеснявах втория път дали ще има време за упойка, докато не ме налегнаха други притеснения  Simple Smile И също не го вярвам това за възстановяването от секцио за дни, може би зависи какво се разбира под възстановяване. 10 дни след секциото се изтощих от ходене пеш няма и 1 км., а 10 дни след нормалното тичах както се казва. Допускам разбира се, че има и много тежки нормални раждания, но секциото според мен 100% е тежко.
Предвид, че имаш опция за нормално с упойка, не се чуди. Поговорете с твоя лекар, все ще измислите как да се случи.
Виж целия пост
# 102
Аз имам две раждания със секцио по медицински причини.
Първото беше по спешност и някак си мина бързо и лесно, след това се възстанових доста бързо - след като ми махнаха конците на 8 ден вече си ходех съвсем спокойно. Някаква особена болка не помня, само помня, че ставах по 10 минути от леглото.
Второто беше планирано и доооста по-гадно. Операцията беше дълга и боля, рязаха много сраствания. После в реанимацията много боля, въпреки обезболяващите, и после още 2-3 дена много боля, трябваше повече да се движа, обаче бях адски уморена... И докато ми махнат конците ходех едва-едва. След това живнах, обаче като имаш вече две дечица е доста по-трудничко...
Бих раждала естествено може би. Но определено май най-неприятният вариант е неуспешно естествено + секцио по спешност  Shocked
Виж целия пост
# 103
още помня гнусната болка след секциото. не съм лигла, търпя на болка, занимавала съм се професионално със спорт, спортувах разумно до раждането, така че тялото ми определено беше във форма. на втория месец след раждането поднових спортуването, без натоварване на коремните мускули, но тая болка ми взе здравето.
самото секцио мина бързо и безболезнено, поставянето на упойката също. упойката ме пусна на 4-тия час след секциото, на 6-тия махнахме катетъра. станах на крака на 8-мия час под наблюдението на рехабилитатор.
много ме болеше до махането на конците (10-ти ден). непрестанно опъване и зверска болка при ставане от седнало положение. после остана една тъпа болка още няколко месеца. при силно кихане или кашляне направо примирах от болка, все едно с нож ме режеха. мислех, че нещо не е наред, но според лекарите всичко е ок. с времето и това отшумя, но още ми е гадно като се сетя.
Виж целия пост
# 104
Снощи гледах "Всяка минута се ражда нов живот" - документална поредица за държавното родилно в Англия. Направи ми впечатление, че имаше секцио по желание, че даже и обща упойка по желание.
Такива легенди съм чувала за чужбина в това отношение, че бях доста изненадана  newsm78
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия