Първи клас-тема 4

Моя колежка беше ходила при психолог, имаше проблеми с дъщеря си тийнейджърка. Обичайните глупости в малко по-тежка форма - неприбиране, закъснения, тряскане на врати и т.н. Психоложката я питала какво й казва, когато дъщеря й се прибере посред нощите, тя й отговорила, че я пита защо толкова закъснява.... Ето! Това Ви е фаталната грешка, госпожо! Никога не задавайте въпроси, когато детето закъснее! А какво тогава? Ами ще й кажете нещо от сорта, че се надявате да е прекарала добре...на Вас ще Ви бъде ли приятно ако....
Та колежката ми й теглила една майна, оправиха се без психоложката, детето сега е студентка и се разбират прекрасно.

Здравейте!

В нашето училище има залепена обява за състезания Таралеж. Състезанията са за изкуство, общество, природа  и т.н. ....като първолаците могат да се включат само в състезанията по Български и математика, които ще бъдат през февруари 2016.
Чували ли сте за състезания Таралеж? Събирам мнения. Какво е нивото?

Струва ми се прекалено да се надписват всички пособия в несесера. Досега загуби не сме имали. В стаята има малка кутия за загубени вещи.  

За различни състезания чета и аз. Стана ми навик да преглеждам сайта на учителката, който показах преди време. Много ми харесва как обяснява взетия материал и ползите от него. Там видях и обявени конкурси.
Ето, ако някой има интерес  
и нещо по повод несесерите  

Здравейте!
Не съм писала отдавна, защото при нас ситуацията с класната се влоши още. На всичкото отгоре се преместихме се в ново жилище и все още подреждам.
След още няколко разговора с госпожата и уж отново постигнато съгласие, миналата седмица моя не успял да си напише в часа по писане и госпожата го оставила "за негово добро" сам в класната стая да си дописва и отишла с останалата част от класа в салона на другия край на училището за часа по физическо. Моят първо плакал пред децата, после плакал сам в стаята, написал си и отишъл в салона. Кръвта и ми закипя и сутринта осъмнах в кабинета на директорката. Поне нейната реакция беше адекватна, изслуша ме, накрая дори се разплаках, защото тези 2 месеца ми опънаха нервите до краен предел. Пое ангажимент да говори с класната ни, като и се наоплаквах от всичко досега и изрично подчертах, че нямам нищо против да го остави на консултация, доп. часове и т.н., но не и сам на третия етаж /където се намира класната им стая/, плачещ и разстроен. Помолих я да прояви разбиране и да ми разреши да го преместя в друг клас. На следващия ден говорих с класната половин час, в който една се сдържах да не я ударя на два пъти, при все че не съм агресивен човек. Какво толкова било станало? Ами ако реши да отвори прозореца и да скочи, питам. Ако беше паднал и се беше наранил, вие как щяхте да разберете? Отговорът беше, че тя никога не тръгвала напред с мисълта за лошото   Тя намерила този начин да го накара да пише и да се мобилизира. Обвини ме, че не съм оценявала усилията и, че съм се смятала за "родителя на специалната снежинка", че ние сме поискали да сме в нейния клас, тя не е чукала на вратата ни и т.н. Не и останах длъжна, де, но останах потресена, че това е педагог. Два дни директорката отсъстваше, после пък 3 почивни дни и най-сетне онзи ден стигнах до нея. Предложи ми да го преместя в единия клас, в който има проблем с дисциплината и поради което едно от децата е преместено в нашия. Предложи ми и да говоря първо да говоря с другата класна. Така и направих, но жената ми отказа, защото се притеснявала, че това ще доведе до влошаване на личните и отношения с нашата класна. Днес бях отново при директорката. Питам я какво правим оттук нататък. "Ама вие не размислихте ли?" Не, не съм - отговарям. За пръв път разбрах какво означава усмивка през зъби   Щяла да го обсъди с не знам си кой и да ми се обади до края на деня. Обаждане все още нямам.
Готова съм да го преместя и в друго училище само и само този кошмар да спре. Междувременно го спрях и от занималня и аз се занимавам с него следобяд. Преди малко имах съобщение от класната, че той единствен не се е справил с диктовката на гласните. ПО музика се скрил под чина, а в някакъв друг час отишъл в края на стаята и легнал на земята.   Никога не сме имали проблем с дисциплината, явно това е начина му да покаже, че не се чувства добре. Имаше само едно детенце, с което казваше, че е приятел, а сега ми каза, че и той не му е приятел вече. А е изкл. контактен. Другата седмица имаме час за консултация с психолог. И аз мен също. Едва издържам.

Стана много дълго и разхвърляно, но се чувствам ужасно и си проличава и в писането.

Caprice, на твое място веднага бих проучила възможността да преместя детето направо в друго училище. "Специална снежинка" /каквото и да значи това/ или не, като е тръгнало така, за мен това не е битка, която си струва да водиш - детето ще загуби повече, отколкото ще спечели.

caprice, консултацията според мен е добър вариант.
Аз на твое място щях да пусна оплакване до инспектората, че детето е останало напълно само.

Иначе моят е болен 2 ра седмица, много трудно го карам да пише в къщи...

Съчувствам ти.
В училището на синът ми е забранено първокласник да бъде оставян сам, без надзор от някой от персонала на училището.

Подкрепям, въпреки че съм против местене на децата насам-натам, защото трябва да се научат, че не може просто да избягаш от проблемите, но ако нещата са наистина такива, каквито ги описваш, бих преместила моментално.

Caprice, спасявай си детето. И не напразно използвам думата "спасявай". Педагози да ти говорят по този начин ... тя гледала напред, за бога на нея явно не й пука...... после директорката го е "изиграла" загрижена ..., пък другата учителка не искала да си разваля отношенията.
Питам : "Кое тук е важното"... колежките да си пият кафето, или децата да са спокойни?!

Не съм запозната в детайли с процедурата по преместване в друго училище, зная само че не могат да ти откажат , по което и да е време в годината да преместиш детето си, когато то е в 1 клас, така че действай и не губи нито ден повече.

Аааа, директорката директно я е пуснала по пързалката. Глупости на търкалета - говорете с класната, ама класът е с много лоша дисциплина, разбирай - хич не искате да си местите детето там... Идеята е било да я помоткат, белким й мине 

caprice  При това положение и аз бих преместила детето в друго училище. Опитала си всичко, няма да има промяна към по-добро.

Аз също бих преместила детето, и то още преди месец, когато стана ясно, че класната е всичко друго, но не и педагог. А щом е толерирана и от директор и от колеги, ясно каква е средата.

Caprice, много жалко, че първите дни в училище за вас се оказаха такъв кошмар. Учителка съм, не съм виждала подобно поведение и бездействие от директора, дори с четвъртокласници не си позволявам да отида до тоалетната и да ги оставя сами. Според мен трябва да смениш училището, явно че няма да вървят нещата тук. А с други родители говорила ли си, какво е тяхното мнение, само към твоето дете ли има такова отношение.
При нас нещата добре вървят, не се занимавам особено с ученичката, оправя се,харесва си учителките,по цял ден е с най-добрата си приятелка,засега драми няма. Започна сама да си приготвя сандвичите за другия ден. Имат детенце с Даун в класа, в началото и беше много странно всичко около това дете, говорихме си много,вече го възприема много добре,радва се на успехите му,всеки ден ми разказва по нещо.

От тук http://cleverbook.net/blog/10-vida-roditeli-koito-uchitelite-taynichko-mrazyat  Класификацията на родителите беше разпечатана и предвидливо раздадена на родителската среща  

Познавам родителите само на 3 деца. От родителите на едното не съм чула оплаквания, говорихме си с майката наскоро - не знаела защо при нас така се получава, всички били доволни. Другата майка с половин уста промърморва, че и по техните тетрадки има писани безумия /при все, че детето посещава частната занималня, която посещаваше и сина ми, и там изпипват нещата/ и разни други организационни неща от рода на това, че в началото искаше да имат по 1 тетрадка за работа в клас и 2 за домашна работа, после каза, че били много, после айде пак по толкова, айде пък напишете в горния десен ъгъл съответно 1, 2, 3 и т.н. С третата говорих много днес, детето и стои с моето на първия чин, защото и двамата не се справят. Тя самата е учителка и е меко казано изненадана, че при всичките препоръки и похвали накрая се натресохме на това.   Още от първите дни и звъняла да и обяснява как детето и не се справя, как не може да допуска това, защото е учител и т.н. Тя накрая спряла да и вдига и класната започнала да и пише съобщения във фейсбук - цели фермани, както тя се изрази. Учителката се опитала да остави и нейния син сам в класната стая, но той плачел много силно и тя се отказала.  
Чудя се, ако този метод с оставянето не беше дал желания от нея ефект при моето дете, какво щеше да измисли  
Много си мислих днес и като че ли повече клоня да сменим училището. Той вече е нарочен и другите учители са наясно със ситуацията. Свързах се с една от много хвалените учителки в друго училище. Съгласна е да го преместим в нейния клас, но трябвало да има разрешение от инспектората заради бройката деца. В това училище има само 2 паралелки първокласници, основно училище т.е с по-малко ученици, също е изцяло ремонтирано. Лошото е, че ни е далеко. Най - голямото ми притеснение е да не се натресем на същия тип учител или по-зле.  

И тези от Испектората не само да дадат съгласие за преместване, а да видят какво става с тази учителка и директорката в училище. Вие ще спасите детето си, но с този подход ще има следващи жертви.

Аз бих стигнала и по-далеч в разгласяването на методите на обучение на въпросния "педагог".

Успех!