Атеизмът като начин на живот

И по-добре!

Не съм много запозната, но част от тези неща нали са църковни празници. Нормално е вярващите да ги спазват.
Тук правят прощъпулник, а в Щатите се събират на бебешки душ. Същата простотия, че даже и по-голяма, тъй като бебето е неродено още.
 Разлика между кукерите и Хелоуин не виждам.
Баницата с късмети се прави за Нова година и е по-скоро светска измислица. По Коледа е питка с парА.

Дъждец, баница с късмети, питка с паричка, "седем вери"... Все тая, дето се казва. Църквата е "присвоила" тези езически обичаи с цел да ги използва като вазелин. Те нямат никакви корени в Библията (да, чела съм я).

Baby shower няма никакви претенции да е дори с религиозен оттенък.

Искаш да кажеш, че са езически празници и истински вярващите не би трябвало да ги спазват?
То по принцип истински вярващите не би трябвало да имат нужда да ходят и на църква, защото нали не трябва нищо да стои между тях и Бога.

Мен пък изобщо не ме вълнува колко са истински религиозните. За мен цялата вяра е едно голямо лицемерие, заравяне на главата в пясъка. Факт е, да, че суеверието е широко разпространено. Повече между по-простоватите и по-малко сред съвременните и образовани хора. Но го има във всякаква форма. Дори и аз по инерция правя някои суеверни работи.
Черпенето за рождени и имени дни какво е? Уж за здраве, а си е чисто суеверие, че ако не почерпиш, еди си какво.
Някои от празниците и обичаите ги приемам като традиционни и си ги правя приятни и емоционални, други просто ги пропускам, като разните там задушници и прочее почит на умрелите.

Дъждец, според мен тези, които претендират да са истински вярващи християни не би следвало да кичат елха и да подаряват подаръци за Коледа, примерно.

Това със задушниците (което и аз не спазвам) - също. Подобни празници и ритуали са били приети, за да може църквата и служителите 'и да имат допълнителни поводи за събиране на дарения, а в днешно време - за открит бизнес. Защо иначе има установена и изисквана цена за извършване на т.нар. тайнства? Какво им е святото, щом са си чиста сделка: не платиш ли, детето ти ще остане непокръстено, починалият ще остане неопят, няма да ви венчая, няма да спомена името ти във вечерната молитва.

Търгашество, облечено в расо.

Напълно споделям. За мен е трудно  обяснимо как в 21 век процента на хората които се самоопределят като религиозни  е толкова висок. На какво се дължи - лицемерие, невежество, възпитание,  обществен наложен модел ?
Другото ми голямо притеснение е че в б.обществото се толепила установения модел за прав.христианство и всичко различно е неразбираемо. Детето ми което е на 10 години вече се сблъска с общ.нагласи. Притеснявам се че в българското училище няма хора които да отстояват светския характер  на институцията....

Алегра, за броя на религиозните българи ли се чудиш или за света?

И двете

Аз пък не намирам нищо странно в това, че по света има толкова много религиозни и вярващи.

Според мен религията до голяма степен служи като маркер за принадлежност: към дадена народност/националност, към определена обществена прослойка, дори към група със съответни годишни приходи. Ходенето на редовни религиозни събирания създава усещане за близост и предсказуемост. Последователите на една и съща религиозна общност са склонни да помагат едни на други, дори да не се познават. Нерядко принадлежността към определена религия е символ и на съпротива, както е било по турско време в България. В този смисъл религията играе ролята на спойка, на обединителен център.

Що се отнася до вярата, за мен тя е израз на друго: първичен страх от неизвестното, от "края", от възмездието. Не при всеки човек този страх се изпарява с натрупването на знания. Имаме още много въпроси, на които не сме намерили отговори...

П. П. Допълвам се.

Вярата също е израз на нуждата ни да не останем незабелязани. Да бъдем харесани, обичани, предпочетени. "Избрани" измежду многото. Да бъдем нечии довереници, да знаем тайни, които са недостъпни за останалите. Да не сме "простосмъртни". Да получим преференциална закрила, защото сме по-специални.

При различните хора тази нужда има различни проявления, като вярата обикновено взима превес тогава, когато човек е слаб, подтиснат, разочарован, самотен, уплашен. Трудно можеш да убедиш щастлив човек, че трябва да вярва в бог/ове, за да открие смисъла на живота.

Я, това е много интересна тема, в която и аз искам да участвам. Аз съм вярваща като цяло, но също така защитавам интелекта. Според мен науката и религията трябва да вървят ръка за ръка. Аз не съм християнка, духовните ми практики са свързани с медитация и вътрешно развитие.

Ето един филм, който ми е любимия: https://www.youtube.com/watch?v=yHhZbgWwO5A

Умът е важен, даже много важен, но ако се научим да отидем отвъд ума, постиженията ни може да са брутално високи.

Къде е това отвъд ума? Фантазията?

 

Дай похвали се с някое "брутално високо" постижение 

И аз медитирам, но не гледам на медитацията като на духовна практика, а като на средство за самоконтрол.