Бременна непълнолетна

12 годишните не са девойки. Това са деца в пубертетна/предпубертетна фаза. 20 годишните нямат работа с 12 годишни деца. Това е подсъдимо !

Ако роди сега на 17, на 36 ще има 19 годишно дете. Шапка на тояга, тогава де...не сега. А ако и детето и роди на 17, на 34 ще е баба. А ако внучето и роди на 17, на 51 ще е прабаба. А на 68 ще е пра-прабаба.
Обаче ако на 34 и шитнат да гледа внучето си, а на 51 правнучето си, няма шапка на тояга нито сега, нито никога.

Тя ,ако роди сега най-вероятно ще роди поне още едно след 2-4г и ще и се отложи веселбата.
Както и да го погледна на мен лудите-млади години ми бяха много хубави.
Ако търсим оправдание за бременното момиче ще ги намерим,но за мен си е жалко да родиш на 18г .
Аз сега въпреки,че детето ми не е бебе пак го мисля.Знам,че и по телефона може да ми звънне знам,че и вода и хляб ще си поиска и да ме няма,но ....пия кафе с приятелки и се чудя обу ли си пантофите,баща му дали забрави да му даде филия с манджата,наказа ли го вече...и накрая ,а бе я да си ходя.
А преди нямаше такива мисли.Кафето ми нямаше привкус на чакащо дете в къщи.

Да ви кажа аз родих преди месец и съм на 22години.На държавна работа съм и имам собствено жилище така като баща ми ни помогна за това.Студентка съм и никой ама ной не ми е помгал да си гледам детето за сега. Може би съм казал , че ако имам нужда детето да ми се гледа така като аз имам някаква неотложна работа да свърша .. казвам , че ще им се обадя , но аз съм на мнение , че детето е лично моя отговорност и никой не е длъжен да ми го гледа

Чета ви и си мисля, че няма правилни и грешни отговори, всичко е относително и зависи от адски много неща. Как си представя семейство? Как си представя себе си като съпруга? Какъв съпруг иска да има? Как формулира "щастливо дете"? Целият си живот ли иска да прекара с един мъж? Иска ли да се издържа сама? Иска ли да си купи жилище със собствени средства, или я задоволява да живее на чуждо? Има ли нужда да обикаля кафенета и заведения, или това никога не й е било интересно? Мъжът й ще поглежда ли нея и детето, или ще е доволна той да обикаля кръчмите и заведенията, докато тя му обикаля затворена между четири стени? Ние изобщо не познаваме нито момичето, нито т. нар. "педофил". Можем само да пречупим малкото известни ни данни през призмата на собствения си житейски опит. Изникнаха няколко често споменавани теми и ми се прииска да споделя и своят опит по тях.
Висше и деца: когато се омъжих имах два бакалавъра. Съвсем планирано реших да забременея и да запиша магистратура. Магистратурата я изкарах бременна и с новородено. Бях първата, която се дипломира от нашия випуск. Все още, 3 години по-късно, имам колеги, които не са си взели всички изпити, какво остава да са написали дипломна и да са я защитили. Апропо, в годината, в която се роди първият ми син, бях в каталога на най-добрите студенти на университета ми. Тук идва интересното - съвсем в съзнание взех решението да запиша втора магистратура и да забременея с второто си дете, докато ходя на работа (да, започнах и кариера още преди детето да навърши годинка, като дори тогава лично аз си му готвех всички манджи и никога не е ял храна от бурканчета или от детска кухня). Като си направите сметките, при втората ми магистратура съм си взимала всички изпити с 2 годишно и с новородено, като на всичкото отгоре успявах да взема и стипендия. Имам колеги волни птички, които още живеят с мама и тате и са шапка на тояга, а не са намерили време да си вземат изпитите и проектите дори с 3-ка. Ще кажете, имало кой да помага. Да, ама не. Родителите на мъжа ми са починали, моите са разведени, баща си виждам веднъж годишно при повечко късмет, майка ми е прекалено заета да се фризира и пудри, обикаляйки кафенетата. От раждането на първото ми дете не съм сядала за две секунди, не съм излизала с мъжа си и има моменти, в които и двамата сме тотално изтощени физически, но въпреки това продължаваме. А децата са прекрасни. Но стресът и липсата на почивка не са за подценяване. Надали щях да се справя без прекрасния си съпруг, който нито веднъж не е отишъл на заведение и всеки божи ден се прибира директно вкъщи от работа и се чувства прекрасно у дома. Тук идва първият важен въпрос - т. нар. "педофил" каква роля ще има в семейството? И още по-важното - от каква роля има нужда лирическата героиня? Всички сме имали невероятна и незабравима първа любов. Но повечето от нас са адски щастливи, че не са останали онези наивни момичета с неосъзнатата си първа любов. Човек наистина трябва да си "походи", за да осъзнае себе си, от какво има нужда, кой може да му го даде и как да разпознае кой наистина го обича и кое е само влюбване. Не ви познавам, но не виждам бъдеще на връзката ви в дълготраен план. Най-малкото защото ти си само на 17, тепърва ще се развиваш, променяш, ще опознаваш себе си, ще сменяш средата си, тя ще те изгражда и променя. Аз съм сменила доста от приятелките си, които съм имала на 17, какво остава тогава да съм намерила човека, с който бих прекарала живота си чак до старините. За мъжете съм склонна да смятам, че повечето откриват себе си и се кротват около и след 30-тата си година. На останалите бебетата им действат като лоботомия. Иначе в момента до нас живее 30 годишна, която е родила на 15, има 15 годишна дъщеря. Таткото от години не се знае къде е, но тя си наваксва с гаджетата. Тук идва другия въпрос - такава закъсняла младост устройва ли те? Разбира се, има и изключения. Но няма да е зле да послушаш обективната оценка на човек, който ви познава и ви е виждал през всичките тези години как се развивате като личности и като двойка. Предвид, че си отгледала децата на майка си (или поне така твърдиш), надали този човек ще е майка ти, за съжаление. Сама не можеш да вземеш обективно решение, защото си на 17, с първото си сериозно гадже и всичко ти изглежда като по филмите. И се надявам да не си мислиш, че с това дете ще подпечаташ любов за вечни времена и ще вържеш момчето да бъде само твое завинаги, защото при това положение е по-вероятно скропостижно да се срине всичко.
Тук искам да засегна и въпросът как се формулира "щастливо дете". И дебело да подчертая, че каквото и да си говорим, щастливо дете НЕ е това, което е зарязано перманентно при баба си. Детето има нужда от майка, която постоянно да е до него, да го подкрепя, да го възпитава, да присъства. Такава майка може да бъде и 17 годишна, а може и 30 годишна да не е такава. Познавам жена на 30, която в момента е в зверска депресия, не работи, не поглежда детето си, бабата им пазарува, шета, готви, пренесла се е да живее при тях, т. нар. "майка" не може да обърше собствения си г*з. Не е самотна. Просто цял живот е била завършен егоист и появата на бебе, около което се върти всичко, изобщо не й понесе.
Ще ми се да засегна и темата за финансовата независимост. Познавам доста семейства, които непрестанно си вдигат скандали за пари. И тук става въпрос за образовани хора с кариера и доходи. Които все не стигат. Ти още не си завършила дори средното си образование. Като чистачка ли мислиш да работиш? Продавачка? Или таткото е бачкатор, който ще храни три гърла и с всеки изминал ден ще ненавижда все повече съдбата си? Или пък е нечие богаташко хлапе? Там пък те чакат други проблеми - ти ще си притурка и украшение, докато той си хойка където му падне, а ти си една безгласна държанка.
Направи ми впечатление и как казваш, че животът не свършвал след раждането на дете. За съжаление има родители, за които не свършва, да. И децата са разнасяни като чанти по кафенета, барчета и дискотеки. Ако искаш да си истински родител ще е добре да можеш да поставиш себе си на заден план за известно време. Детето не е коте, на което да му сипеш да яде и да го оставиш на съседите или бабата. Някой ден ще разбереш какво съм искала да кажа с думите, че няма да можеш дълги години да се из*ереш на спокойствие. Може даже да се наложи да стискаш половин ден. Просто така се получава. И е важно да не ти писва и да не проклинаш себе си за решението, което си взела. И това дете да се чувства обичано и да е добре гледано. Ще е добре да имаш амбицията и да се образоваш за правилно хранене, възпитание, психическо и физическо развитие. А не да си от кукумявките, които дават мед на новородено, щото му харесвало и не пищяло много така, или глутен за първо захранване. Казано накратко готова ли си да бъдеш всмукана в цял един космос и да се научиш да летиш в него? Или си мислиш, че това е работа ей така между другото? Ако е така, по-добре не го мъчи детето, ами си гледай живота. Иначе си налягай парцалите и го раждай. Всичко е възможно, стига да има мерак и желание.

Евала

Или ако се спазва традицията ще дойде нейния ред да гледа внуци.
Какво раждане на 18? Не четете ли? Тя все още е на 16. Не знам колко зряла и готова се чувства, но тя самата още е много малка и едва ли осъзнава каква отговорност се готви да поеме.

Чета отговорите и се чудя какво да кажа... Все още обаче не ми идва да кажа, че намирам за нормално, че и редно, да родиш на 17. О, не, живота не спира, той спира със смъртта. Това са глупави приказки. Но определено живота става много по-отговорен, повече отколкото крехката 17-годишна възраст може да понесе, че и да разбере! Не намирам за лошо да изпиташ истинската и голяма любов на 17, но не и да и береш плодовете. Готовността да имаш дете понякога не може да сполети и много над тази възраст, а на нея си просто пред свършен факт, но не и готов!!! 

Или "отговорността" е голяма, или съвременните 17-годишни са гледани така, че изобщо да не могат да се справят с практични въпроси. И всичко им се струва голямо, трудно и отговорно.

И от една страна само след година ще може да се качи съвсем законно на 3 тона метал и да натисне газта, както и да притежава оръжие...но е прекалено крехка, за да сменя памперси.

Нейният живот вече е минал в друга фаза, още когато е заменила детството си за моминство рано-рано.

Момичето се е регистрирало днес, пусна темата и изфиряса. Но съчиненията по картинка не секват . Според мен е поредното сондиране на обществено мнение.

Имам чувството, че тийновете вече имат нет и в даскалото и пускат пързалки в междучасията:) иначе през ваканциите е обяснимо, ама сега сме в разгара на срока.

Ми имат, та. Даже хакват периодично паролата за wi fi и се накачулва цялото даскало през горката безжична връзка. Сменят я, ама после всичко се повтаря.

Дори да е пързалка темата е показателна за нашето общество. Просто вече е прието за нормално да се ражда по-късно. Всички вкупом съветват 17 годишно момиче без здравословни проблеми и с наличие на приятел да направи аборт за да не си провали живота.  В други теми всички вкупом съчувстват на 30+ жени, които не могат да имат деца. Замислете се. Защо раждаемостта спада? Децата са радост, смисълът на живота.
Разбирам да я съветвате да не забременява. Всичко, което казвате е вярно, но бебето вече е факт. Нима така лесно ще я посъветвате да го убие?

Съгласна съм, че на 17 е рано и би било по-добре да изчака до 24 25 години, да има професия, да е самостоятелна, но белята е вече станала. Сега е време да порасне.

В ерата на интернет сме, ако имаш около 5 мозъчни клетки, след една година може да имаш и професия.

Филолози- с лопата да ги ринеш, ама научи няколко прости технологии за правене на сайтове и вече си в играта, без пет години следване.

Иначе се сещам за момчета, които на 23 издържат семейство- не учат, но са станали автомонтьори и вече изкарват пари. Така че 25 хич не е толкова незряла възраст.

Имам колежка от университета, която има две деца. Първото на 17 г. го роди. Тя всъщност се омъжи за бащата. Щастливи са заедно. Той е малко по-голям от нея. Сега е на 21-22 и учи висше. Човек като иска нещо - става.