Трудно проговаряне - 19

Дъщеря ми имаше период на хапане, но няколкомесечен. Да не би системното хапане и гризане отново да е свързано с някакъв дефицит на елементи?
А ние, можем да не говорим хубаво, но вече имаме първите глупости в речника. Онази вечер се ядоса и каза на баща си Мълчи, глупчо!, а снощи на път за вкъщи тържествено ми сподели, как Цвети и е казала нова думичка ц@ца   Радвам се, че поне е кооперативна и другите проблеми, освен вербалните вече са в миналото и вече дори си има другарчета.
Апропо, логопедката ме попита дали съм подавала документи за Българската Коледа. Останала съм с впечатление, че кампаниите са предназначени за деца с други проблеми и останах учудена от въпроса й.

А всяква храна ли отказват или зависи как и приготвена? Цоя не яде нищо готвено,гнус го е! Пържено яде и картофи и тиквички и боб и месо...,но готвено не може се излъже само с някое хрупково изпечено месо,друго не. Сандвичи и филий само печени ,не и сурови . От плодовете само банан ,другите са мокри и го е гнус. На какво ли се дължи?

на СИД-Сензорно интегративната дисфункция пишеш в гугъл и започваш да четеш.Нещата са поправими!

Четох,четох... не бях се сещатала за сетивата и не яденето. Отдавах го на лошо захранванейзащото до годинка ядеше супи ,до две години боб и леща на яхния ,сега не. Като бебе се гнусеше от биберони. Залагалка не засмука а и трудно свикна с шишето. Ама цар глад  кото ми спря кърмата на втората седмица цял ден плю шишето и накрая се предаде. Може ли този сензор да обърква говора. С другите май не са толкова зле нещата ,но знам ли. Има някои неща от свръхчуствителността -не обича да го целуват (дава и иска ц.ки само от мен и брат си) ,да му се радват ,силен шум понякога го дразни но не винаги . Това препознах само.

И при синът ми е така. Да не се изцапа, да не се намокри и все се бърше.

Явно има сензорен проблем ,не знам израства ли се ,защото преди още от бебе не обичаше ласки ,гушкане ,целуване дори от мен,а сега е точно обратно постоянно да го целувам гушкам.... онзи ден брат му ме целуна ,а той ме избърса и се започна едно целуване на мен на брат му... на баща му (но и той е по студен)не дава ,както и на други ,но то няма и на кой все сме си сами. Шума също като чели преодоля ,сега сам усилва и танцува . На нова година беше с нас ,голяма лудница беше (до послено не мислех да ходя ,защото знам че не издържа) е издържа на всичко и даже заспа. Преди не му правеше впечетление дали се е ударил (ако е леко ) сега показва че го е заболяло. Ако го тупна по дупето рев и убиден,преди ми се хилише все едно го гъделичкам. С финна и груба моторика мисля ,че няма проблем ,според прочетеното отговаря на нормите.

И моето дете има сензорен проблем - на много шумни места се превъзбужда и се държи понякога неадекватно, подбира храната, има много висок праг на болка, не понася да са и мръсни ръцете и още работи, няма какво да изброявам повече. Доста деца в норма също имат проблеми със сензорната интеграция, зависи до каква степен е изразен сид при детенцето. Има деца, които сами го преодоляват. Децата от аутистичен спектър мисля, че обикновено са със СИД.
Аз примерно много и масажирам ръчичките, мачкаме много пластелин, кинетичен пясък, имаме пясъчник с обикновен пясък, нарочно я карам да прави кюфтета от кал на двора, давам и да рисува с пяна за бръснене и боички за рисуване с пръстчета, купувам един "пластелин" тук, който е слузест и който само си го мачкаме и се лигавим с него, игра с ледени кубчета в топла вода. Общо взето и намирам разни сензорни игри по сайтовете, ако искате ще си разровя нещата, да ги опиша по-подробно. Още са и неприятни някои текстури, но отдавна любопитвството надделява и вече пипа и мачка, но след точно 5 минути търчи в банята да се мие. Миналата седмица я наблюдавах как си опъва един дълъг слузест сопол от носа и си го размотава из пръстите, накрая си го избърса във фанелата и не се изми. Така че проблемът с пипането почти го броя за отработен  
От скоро се разяде, пу-пу, че миналата зима я изкара само на сухоежбини...
Ако е сериозно изразен СИД, работа със сензорен терапевт, разбира се.  

Само нещо да допълня - аз тези игри съм ги правела, не защото съм знаела какво е СИД и съм била наясно, че дъщеря ми може да има подобен проблем, а защото с тях мога да я занимавам с часове, успокоява се, нещо като арт терапия. В последствие попаднах на информация, че може би има проблем със сетивността и осъзнавам, че това много е помогнало. Иначе покрай сензорни занимания натрупахме много пасивна лексика, например успешно обясних какво е топло и студено, което не ми се получаваше.

 poppy-fairy ще съм ти благодарна ако потърсиш още инфо 
И синът ми е така с цапането и миенето, но все си мисля, че това го научи баба му, когато беше на около 2 г. Понеже сме в двор и имаме куче, което идва и го ближе. И баба му все го караше да се измие (имаме външна чешма). Така сигурно 10 пъти за 30 мин. се е мил  Много държах да няма такава непоносимост, но уви. Иначе от сополите не го е гнус. Маже ги по лицето си, бърше ги с ръкави  и не търси да се мие 

Здравейте,
интересна насока за размисъл хвърлихте към мен. Никога не съм се самисляла, че това му чувство все да е чисто и да не се накапе е диагноза. Ако кажа вкъщи, ще ме сметнат за луда    Но ви благодаря за насоката.
И аз се присъединявам към искане на игрите 

Няма проблем, момичета, ще ги изкарам и систематизирам. Може би следващата седмица ще ги пусна. И все пак, една консултация със сензорен терапевт няма да навреди, ако имате сериозни притеснения, защото има специални сензорни стаи и подходът е съвсем различен. Не съм много наясно, но така съм чела. Тези игри в никой случай не заместват работата на специалист, не искам да подвеждам никого!!!

Това със сензорния специалист не знам как ще стане. Аз едва намирам логопед, който да работи с дете на 4 г. Сложна работа 

За София ли говориш? Понеже, поне тук не те гледат като изкопаемо, като отидеш на специалист, водейки 2-3 годишно дете, какво остава за 4. Та има деца тръгващи на 6 на училище, ако до 5 не говорят и не посещават специалист, как ще стане номера

Ето и малко линкове от мен, които ползвах преди няколко месеца, и на които е обяснено на достъпен език.
http://www.logopedia.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=124:сензорно-интегративна-дисфункция&catid=9&Itemid=115
http://www.cie-bg.eu/userfiles/file/Senzorna_dezintegracia.pdf
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=108366.0;all
http://www.iisupport.org/25/page.html

Според мен и моето разбиране:
Всички имаме сетивност (най-първичното стъпало), която се преобразува от невроните в мозъка след правилното им развитие във възприятие.
Всички деца минават през етапа на недостиг на сетивност, т.е. така те развиват сетивността си, затова и като малки се заглеждат по лампи и др. и нямат все още развито правилно възприятие, т.е. още учат, още развиват тези неврони...
Но като много малки. Не е енормално това д а екато при нашия син (3г9м) да продължава да го прави.
Обяснението ми е, че той е хипосензитивен. Т.е. ако приемем, че нормално развивашият се човек е както при един термометър на 0, има хипосензитивни деца, които имат степени на хипозензитивност, да речем от -1 до -3 и хиперсензитивни деца, които имат степените над 0, т.е. от 1 до 3. И това за всяко сетиво (звук, светлина, аромат, устна сетивност, сетивност по тялото, разположение на тялото и предметите в пространството и др.) индивидуално. Т.е. образно 5 термометъра си представете.
Нашият е хипосензитивен но според мен в малка степен. Т.е. привличат го светлини, звуци, обича да го галят, масажират, обича твърда, пикантна храна, захар, сол. Обича да скача и тича (да изследва тялото си в пространството). Всичко това пречи за развитие на рецептивната реч, т.е. той чува наведнъж много неща (колите вън, вентилатора в другата стая, нашият говор и др.) и не може да филтрира поравилната информация и не получава в крайна сметка едноканална информация (нашия говор), което му пречи да трупа пасивен речник. Т.е. ние се убедихме едва 07.2015 на морето, т.е. на 3г3м, че ни разбира вече и изпълнява команди. Тези неразвити връзки в мозъка пречат също така и за супер фината моторика, т.е. натрупал вече, както е сега, пасивна лексика, да може да изрече. В устата ни има десетки фини мускулчета, които трябва в части от секундатата да се трансформират и изкажат след звука П напр. звука Т, за да стане "пате". Но все още не успява. Иначе се опитва, но се получава "папи", "куке" вместо куче, "коке" вместо коте.
Хубавото е, че има желание да учи, особено от песнички, опитва се да каже жаба, ама се получава "даба", кучето казвало "даф", ние му казваме бау, ама явно от някъде е чул джав. Опитва се целенасочено да казва някои думи, ама за сега съвсем малко са и с еднотипни съгласни поради изброените според мен причини. Дано продължи напредъка. От няколко седмици почна да разбира и по-детайлно, по-сложни изречения. За изпълянването: когато иска нещо, го прави като ракета, но ако му искаш нещо друго да направи, се прави, че не чува, ама ако му кажеш изрично или дори на висок глас и го заставиш, го прави. Общо взето на 70-80% команди изпълнява. Положителното е, че от 1-2 седмици почна сам да си измисля игри и ни имитира, т.е. да къпе кукли, колички, вчера даже ме накара да му дам флакона с течния сапун, с който му мием ръцете, за да го ползва на неговата мивчица. Където му покажем как се играе, ни имитира и след време помни на коя част от килима с улиците зареждаме бензин, на коя част слагаме пандата на дървото, на коя част паркираме на паркинга и ядем барни, даже и озвучава мляскането и наливането на гориво.
От друга страна са хиперсензитивните деца, които на 4 г пият от шише с биберон, поемат само течен вид храна и то директно в устата, дразни ги светлина, звук, не се движат и т.н.

Bbo, благодаря за хубавото обяснение. Дъщеря ми на непознати места с агресивна светлина и шум става направо глуха и сляпа и тотално губи самоконтрол, не ме чува какво и говоря, превъзбужда се и става супер хиперактивна. Но като че ли лека-полека ги израства нещата, защото се случва все по-рядко. Ние много дълъг период от време избягвахме нови места, детски центрове и магазини.

Ооо, и моят на ново място пощурява  но зависи-ето вчера бях на терапия в съседният кабинет до логопедката, нашият влезе поседя малко в доктора и си отиде на урока. 
Много зависи от подхода на другите хора до него.

Иначе и той яде супи и манджи пасирани ( и аз като малка ми се сгаждаше от нещата плуващи вътре затова не го и мъча), не обича да се цапа (тук вече аз виновна, защото имам един мърляч-ММ и ми писна да чистя), има висок праг на болка.
От бебе е прекалено гушлив и гальовен, но към който харесва само.
Казва всички звукове правилно, но някои думи го мъчат морков е мокров и т.н. (много ми е странно-казва примерно салфетка, а пък това го мъчи)
Команди-чува и изпълнява като цяло, но най вече когато му изнася 
Иначе разиграва разни сценки като си мърмори под нос.

Но във времето и с имената е зле-минало време-забрави просто В бъдеще научи утре и като не му мине номера веднага-казва "утре играе дечицата" примерно.
Имена също не вдява още, бърка момченце и момиченце още.

Трябва ли и на сензорен специалист да ходим в този случай?
Аз ще питам логопедката, но все пак и тук да се консултирам.