Имам известни притеснения. И те са свързани с това, че много хора много щедро ме надценяват. И ме Питат разни важни неща - за Смисъла, за Замисъла, за Тях, за Нас, за Бъдното, за Изкуството и за някои неща по монтажа на вътрешни врати и душ-батерии също питат.
А аз съм събран във фокус-точка, съвсем встрани някак:
- да говоря с касапина за една нова смес за суджуци. Съгласете се че над 70% телешко е много за нашия климат.
- да се организирам да си набера още шипки - зимен чай без шипка си е като поп без калимявка. Уж всичко има, ама усешането е някак временно
- тия деца растат като че дяволи ги теглят за ушите. И краката им растат, тоест обуща трябват
- да обмисля защо пак капе около комина на лятната лухня, да е*а и керемидите и обшивките му.
- имам един резервоар бензин за горене. Къде? В смисъл - къде по-напред?
Казах ли наздраве, ако не си е проличало?

като на среднощ иде
Ей богу, само това не очаквах. Лично му се наложило да се обяснява с изедниците майкрософтски. излишно е да обяснявам точно колко се засрамих и колко пъти повторих, че аз. така. не. общувам. в живота. (Да не говорим, че изборът на парола не е форма на комуникация, според мен, ама като ти излезе име...) Отговор щели да дадат до 72 часа. Честно!
лично проверено
) руският беше предпочитан.
ако се беше сетила да ги "поздравиш" на български нямаше сега да береш срам
Систър
