U B lay, ино-ти! - ЕЛП 50

О, ще се досетя, даже и от мое име ще добавя нещичко 

  разбирате ме значи  


петък е 

Петък 13ти - прекрасен ден!
Само калинките нещо са се объркали със зимния сън от това топло време.

Похвалих ли се , че се хвърлих в езикови забавления - преподавам вече всеки ден.

Светлица, добре че са се разрешили проблемите.
Ние имаме любовни драми с приятелки-предателки, хем ми е смешно, хем се ядосвам ама малко.

Добри, съчувствам ти много - такива "казуси" от типа параграф 22 са като да си блъскаш стената в главата - болезнено е и почти толкова резултатно.

Агентке, умили ме начи с тия първи любовни драми с приятелки-предателки. И нашта 12-годишна госпойца изстрадва в момента някакви такива предателства от приятелки, засега само любовната част отсъства, ама има време...

Милите те, тепърва започва за тях трудната страна на живота, като почне да се вижда края на невинността...

А аз се ядосах. Исках в аптеката физиологичен разтвор за инхалации. Подчертах "за инхалации". Дадоха ми един в пластмасови ампулки на Насо Либеро. Като идиот реших пак да питам става ли за инхалации с инхалатор - ставали. Стават друг път! За инхалации трябвало друг физиологичен разтвор. Пак в такива пластмасови ампулки, но различен от този, дето се капе в носа и очите. Ега ти начи и фармацевта! Ако не бях се разровила из интернет нямаше и да разбера, че този, дето ми дадоха, не става за инхалации. 
Пак ще трябва да ходя до аптека.  Нали си нямам друга работа.

детето с което седи на чина го ухапало до кръв.
госпожата ги разместила, за да продължат войната, но...
преместила не виновния, а пострадалия -  т.е. него на по-заден чин и... (о, ужас)
до момиче.

първия ден драма: защо все на мен, момичетата ме мразят (има защо да го каже) ...

на втория ден иде доволен - написах на момичето писмо в часа по български и тя го взе.
госпожата я наказа, защото си пише писма.
оказа се, че не за неговото я наказала все пак, но си отнесе лекцията, как е трябвало да стане и да поеме вината.
днес е решил да и разкаже за Том Сойер и Беки Тачър, та тя да си помисли, че е прочел цялата книга   нямало да е лесно да я убеди, защото тя го била чувала как чете  
днес чакам доклад за това, дали му е повярвала мацката или го е хванала, че само е слушал историята, не я е прочел лично.

най-вероятно не му е минал номера - хич не може да лъже   бащичко сущий  

  като се замисля какви драми имат всеки ден и как, ако им се връзвам на всяка, трябва да легна и да умра скоропостижно...

А, не, не отнемайте свещеното им право на лична
драма! Никакви човеци няма да станат, ако не си
изживеят техните си и то навреме! Моля 
Секвойски прозвуча, моля да ме извините, ама ми
е много мъчно за рожбите, на които мама и тате
така са им виснали на главите, че не дават и пра-
шинка да падне. Избутват училище едва ли не в
розови облаци ... и понеже няма как да са науче-
ни, все така я карат. Такива са разпознаваеми и
по начина на пресичане - пълен игнор на физич-
ните закони, пълен игнор на всички участници в
движението. Пълна увереност, че вселената ще
се напасне спрямо тях, длъжна е.
Същото важи и за свещеното право на грешки 

точно 

намесвам се само в животозастрашаващи случаи 

ама как ме разсмя с драмата - седя до момиче  да речеш че седи до дракон огнедишащ/
то ако беше дракон щеше със зъби и нокти да драпа да е до него де 

А, аз не се меся умишлено. Тя сама ми разказва. И малко видях от един чат - почти без да искам.
И при това никакви съвети не слуша!

За аптеките - и аз имах драма вчера.
Една злобна бабичка, а аз трябва да направя лекарство при нея.
На рецептата имаше и второ лекарство.
Провежда се следния диалог:
-Ще го купувате ли второто?
-Не.
-Защо не?
-Ще го купя, но от друго място.
-Ама защо от друго място?
- Дават ми отстъпка.
- И аз сега ще звънна да видя за отстъпка. Звъни, говори. И пак пита:
-Ще го купите ли?
Аз накрая, вече полудяла /междувременно успя да ми изгони детето от аптеката/:
_ Добре, ще го купя. Имате ли го сега?
- Ами не.
 
- А първото лекарство кога ще стане?
- След три дни.
Туш!

Нашата аптекарка бърка церовете в три от седем случая. Свикнал съм й.

Аз съм горещ привърженик на леко дистанцираното родителство. Ако има начин това да се съчетае и с доверие - чудно. Сигурно има де, ама не го знам. Ще го науча. То сума неща човек научава, когато вече не са му от кой знае каква спешност.

Днеска бачках гол до кръста. В смисъл от кръста нагоре. Изгорели са ми ушите, моля ви се, щипкат. Но пък почвата е точно за копане - хем мека, хем не лепне.

Досега винаги си правя първата слънчева баня на бач през март, само през 2000 г. беше през февруари. Последните са винаги през ноември, най-късно през 2001 - на 25.

Ябълковият оцет се очертава да е към 10 литра. Днеска цедихме, бъркахме, мирише божествено. То пък има си хас да не мирише - чисти ябълки и лек пролетен мед само. Лекичко ми напомня аромата по стълбите към избата " Академик Неделчев". Хич не помня какво правех там, но днеска, като ме лъхна аромата от бурето, точно за това се сетих. Има 17-18 години от тогава, че и повече, а миризмата се е напечатала. Леле пък ако ви кажа какво дегустиране падна... че и бахур носехме.

В коя книга авторът утвърждаваше, че нищо не събужда спомените така, както миризмата? Ха сега де.. И в коя книга една от героините пишеше като нашата Добри - без главни букви? Да мъчи хората с прегорели уши...

Та можеше още поне 3 пъти по толкова оцет да направя, като се сетя колко щайги с нападали ябълки дадох за прасето на комшията. Нека да видим какво ше стане де, сефте ми е. Инак за по-големи количества вече имам бидонче.

150 литрово!

150 маймуни - посрещнати, обучени, нацелувани, нахранени, изпратени по домовете! Едни пари - изхарчени! Едно Ване полуумряло! Туй-то! Обичам си работата, ама си пускам турския сериал вече

Какви сериали, бре Ване, сипи си нещо!

Ей, днеска чух по радиото за убити животинки в аквариума на Пловдивски природонаучен музей. Ей така, от проклетия... Ама че хора! Имбецили!

Солженицин описва късо подобна случка в "Ракова болница".

Това не ми се коментира дори...

Нищо не мкга да си сипя - бягам от мигрената, която ме гони...

  а само с главни може ли?

ване, понвкогс ти завиждам, а понякога ме втриса от ужас 150 деца!

Ще преценя дали да запазя регистрацията си в зависимост от качеството на модерацията във форума днес. Засега - не, няма да я пазя.

Ще изчакам до довечера.