U B lay, ино-ти! - ЕЛП 50

Имам близка приятелка - дотолкова близка, че знаем и си честитим рождените дни на децата. Тя отскоро вече има и внуци, впрочем, макар само допреди десетина години да се вълнуваше от тийнейджърските любови на щерка си... как се ускорява това време, брей! Та тя ми сподели как и защо взела решение да се разведе с мъжа си - до ден днешен го счита за най-мъдрото и плодотворно в живота си.

Ще питате: Ама къде са постите и суджукът, и бахурът къде е? Има, има, всичко има, търпение само.

Съвсем млада била, когато се взели с мъжа й - светлооок, висок, напет и оправен тип, в същината си свестен и добър, което си е рядкост, бива да признаем. Срещнали се, ухажвал я кратко, настъпателно и решително. Грабнал я като куцо пиле - домат, и я завел в родното си градче, дълбока провинция, където имал чудесна къща в прекрасен двор, приятели, не лош бизнес, авторитет и право да ловува. Приятелката ми имала на разположение два етажа, които да обзаведе и обитава по свой вкус, свободно време и всичката скука на света. По природа активна натура, тя изчела за начало всичките книги на читалището, сприятелила се с този-онзи, и даже се опитала да сади нещо в двора, но никак не й се получило. Там, в градината властвала свекърва й, и моята дружка допуска, че нможе и нейни клетви да са допринесли нищо посадено да не тръгне.

И всичко можело да си върви така и да бъде както трябва, но липсвало едно нещо. Макар бракът им да не бил съвсем платоничен, срещите им под завивките били спорадични, кратки, и по мнението на споделящата - срамежливи, даже с елемент на виновност. А тя е, хм, как да кажа... южна жена, със апетит и стръв за ласки. Каквито и да са били обаче, съвсем се прекратили през бременността и след раждането на детето им. Занизали се безполови дни, седмици, сливали се седмиците в месеци, те се слепвали в години. Спели в отделни стаи - в началото ужким да осигурят покой на работещия татко, а после просто не можели инак. Влудяващата деловитост на отношенията им се засилвала от факта, че нямали нито един пълноценен скандал, никакъв съществен сблъсък, но просто не можели, не искали, не допускали да се целуват, докосват, събличат...

Настанал интимен пост, а кръвта на моята южна приятелка се блъскала в жилите й като Арда в скалите при Шейтан кюприя (препоръчвам, ако имате път нататък в пълноводно време), сънищата й ставали все по-  без изключение непристойни, следобедите й - все по-лениви, и почнала да се убеждава, че е просто обречена на безсексие, защото не намирала нито една причина да не харесва този мъж, нито пък той по никакъв начин не й засвидетелствал лошо отношение. Напротив - бил мил, стабилен, отзивчив, щедър, финансово стабилен, забавен, авторитетен, строен, тамада, казвал й, че я обича, обожавал детето и се грижел за него както трябва. Нерядко даже се опитвал да я доближи и целуне, но въпреки изгарящата я извътре нега, тя се дърпала, не се отдавала. Не знаела защо. А с времето той все по-рядко се опитвал.

И така. Години.

В двора им имало малка барачка, в която, освен другото - преса за грозде, рафтове за туршии, дърводелски тезгях, и батарея буренца с тънки вина и ракии -  съпругът бил инсталирал смотана по оня начин полупрофесионална месомелачка. С нея подготвял смесите са своите бахури, бабета, кървавици, луканки, бабек, кюфтета и някакви големи пикантни месни питки за скара, чието име, с вашето извинение, в момента никак не мога да си спомня.

Влиятелен в района, участвал като съдружник в нещо като свинеферма - в сгради, изоставени от военните далеч горе в планината, две семейства цигани отглеждали за него и приятелите му стадо дългоухи пъстри прасета, местна порода, кръстоска на уникално вкусния и добивен Ландос с източно-българските полудиви свине. Хранели  прасенцата добре, с всички смески, но добавяли и жълъди, корени, свободна паша. Всяка есен добивали завидни количества великолепно месо, с фина и стегната текстура, мраморно прошарен бекон, всичко с приказен цвят и аромат. Правели пастърми, пачи, луканки, кървавици, сушели бутове и опушвали ребрени набори. В млените деликатеси влагали всичкия си букет билки - мащерка, лющян, синап, лют пипер - щото дори и с затворени очи даже само крайчето да близнеш - да се видиш точно там, всред ония хълмове, и дъбови горички.

И било горе-долу това време на годината, и моята позната по неважна поричина се запътила към барачката, и миг преди да дръпне незатворената докрай врата, видяла в процепа мъжа си, който в този момент тъпчел луканка, предвидливо надянал да месомелачката изработено по поръчка удължение. тя видяла как мъжът, чиито ласки верче била почти забравила, поема парчетата кървавица от машинката. Той поглаждал с цяла длан, и потупвал всяко от тях, изтръсквал го нежно от въздуха, завивал с грижливи и трепетни пръсти крайчетата му, усмихвал се, дишал предпазливо, и поставял бавно и внимателно всяко готово в тавичка, съпровождайки го с поглед нежен,  с наклонена глава - същия, с който майките следят децата си, когато рецитират първите си стихчета.

- Знаеш ли - казва ми моята приятелка - аз внезапно осъзнах, че ТАКА той мен никога не е докосвал! Така никога не е галел! Никога не ме е гледал! Никога не съм усещала Тези пръсти! Разбрах, че никога няма и да ги усетя.

И я осенило прозрение. И взела решение.

Пет месеца след това се развели и тя заминала в другия край на страната, където разказа това на мен, и аз на вас. Срещнала се с други мъже, които я гледали и галели... След всичко това беше вегетарианка, но и по думите й - никога никъде никога нямало да направи по-вкусен бахур от оня, който бил поглаждан по-нежно от любима жена.