Падат есенни листа,а МАЙчетата радват мама с тупкащи сърца! Тема3

Jorjeta,както и всички останали,ако искате можете да се присъедните и във фейсбук групата...там наистина в повечето случаи е по-удобно.
Иначе относно секциото лично аз не съм го решила на своя глава,а просто в процес на раждането така се наложи по спешност.

Аз не знам от кое от двете раждания ме е страх повече, въпреки че съм държелива на болка и прага на болка ми е доста висок, смятам че при риск за детето или бременната, задължително трябва да се приложи секциото. Не напразно се каззва, че родилката е с единия крак в гроба...
Лично аз си мисля, че възстановителния процес е доста по-лек при нормалното раждане и бих го предпочела, например с епидурална упойка, пред секциото... Но има две неща, които трябва да обсъдя с Аг-то, които ме притесняват и може да са предпоставка за секцио, дано да не се окажа права...

Роси, добави ме, моля

rosit@, да аз умишлено не се присъединявам, защото тук ми е по-лесно като имам време да седна и да чета, а там някак си ми е хаотично и трудно следя каквато и да е група  
Тъй като заговорихте последните страници за секцио и затова ми стана интересно, тези които така са раждали защо са го направили...моля, не мислете, че упреквам някого, напротив! Всеки опит е много полезен за тези, на които ще ни е за първи път   Споделяйки опит си помагаме и окуражаваме според мен поне...приятно ми е да ви чета... и за проблемите и радостите  

И аз много исках първото ми раждане да бъде нормално и то си беше тръгнало такова.Чести контракции,разкритие 5см и в един момент се оказва,че тоновете на малкия ми мормот от 150 са спаднали на 60 и тогава се наложи спешно да ме оперират.Въобще не ми пукаше дали бързо ще се възстановя и колко ще боли.Сега говорих с док да раждам нормално...не е невъзможно,но в интерес на истината нормално раждане след секцио си е рисковано.Ще видим по-натам във времето как ще се развива бременноста и пак ще говоря с него.
И аз не бих упрекнала никого за избора му на раждане.Всеки сам преценява кое е по-добре за него и детето му.
Що се отнася до кърменето първият път нямах никакъв успех,но този път се надявам да не допусна предишните ми грешки и да успея да кърмя.

Някои от вас може да са я виждали тази тема, но аз от 2 дена тука си се хиля на компютъра. Силно я препоръчвам за добро настроение и забавление:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=249044.0;topicrefid=20

Благодаря, и на мен ми го изписа Цинарикса срещу подуване при бременност, но за момента не ми се налага
Био баланс имам, ще взема да го ползвам в някакъв момент, малко пробиотик няма да ми навреди.

Karagogova, ще може ли да споделиш ако желаеш как е протекло първото ти раждане. Че ми стана много любопитно - тежко, емоционално, даже мазохистично

Разбира се, че когато се налага секцио няма какво да се мисли...налага ли се - действа се...излишно е да се коментира за възстановяването тогава и кой как е искал

Ами защото има бременности,които протичат с повръщане до последно.Процента е малък,но пак има такава възможност. 

karagogova записвам си и тази да чета Иначе аз чета "Смешно ли е раждането" - много приятна темичка, аз съм там по-скоро информативно, не с цел хумор (че то и страшно, и тъжно е на моменти), обаче и усмивки не липсват. Момичетата споделят разни смешни ситуации и изцепки преди и по време на ражданията, които, разбира се, най-вероятно на момента не са им се стрували много смешни  
В този ред на мисли - много благодаря на всички, които вече са минали веднъж или два пъти по този път и споделят, защото на мен (живот и здраве) ще ми е за първи път и ми е страшно, вълнуващо, притеснено, любопитно и тн... Та инфото ми е безценно, благодаря!   Също много бих искала да родя нормално, ако е възможно, разбира се. Майка ми ме предупреди, че нея са я гласяли за операции и с двете й раждания заради тесен таз, като структура съм същата, че да видим. Раждала е нормално, в крайна сметка, де, че и големи бебета   Само малко ме тревожи, че за МД Варна май за всички лекари се говори, че настояват или предписват без да е необходимо секцио, дано не е така.
Аз изгледах всички серии на "Такъв е животът - Шейново". Ако не сте ги гледали и ви е интересно - има ги из нета, за мен бяха много информативни.
Ох, момичета, на 02.11 ми е следващия преглед, това е първото толкова голямо разстояние между два прегледа и вече нямам търпение да ходя да го видя бебче   Дано е наред всичко !

Аз още стискам и за първата страничка, и за фб групата - много искам, обаче ще изчакам още мъничко. Знам, усещам, че всичко ще е ок, но ще си изчакам  

пс. Между другото - от както разбрах, че съм бременна, подозирам, че бебето е бебка, не знам защо. Тези, които вече имате дечица - имахте ли предчувствия и верни ли се оказаха?

Ами, хахаа...синът ми е преносен 12 дни. Доктора ме прие в болницата на 7мия ден пренасяне. Слагаха ме на системи 2 дена, за по 2 часа май, но раждане не тръгваше. На 12тия ден, ми пукнаха водите, окачиха ме и край - доктора рече: Ще раждаш, няма мърдане". Когато си през цялото време на окситоцин, контракциите от самото начало, до самия край са през около 3 мин. и си болят. (Правя разлика как протече второто раждане- там само за 30тина мин бях със система). Та, няма много време за почивка. След 7 часа най-сетне стигнах до магарето, но там след многократни опити, явно от умората, не можах да го "изплюя" юнака. Доктора каза, "ще режем", като той имал предвид епизотомия, аз реших, че ми говори за секцио. И в паниката си започнах да се моля: Докторе, недейте, ще напъвам", и за да потвърдя категоричността си по темата реших да сляза от магарето. Лекаря не може да свари да ме върне, нали разбираш, че с бебе между краката, готово да излезе, това е опасно и за майката и за бебето да не се удуши. Еле, натисна ме той, една акушерка ми хвана краката, дежурната лекарка ми направи епизотомията, честно хич не ме заболя, само усетих движението на ножа. След като приключи всичко, суетят се там около бебето, и аз гледам свършила съм си работата и пак- "Аз да слизам, ако вс.е ок.." -"Ама чакай не си зашита..."Нямах търпение накрая да ме пуснат от интензивното и хукнах по стаите да се хваля, че най-сетне съм родила. Бях невероятно развълнувана, и вече изобщо не бях уморена. Едно от момичетата, с което бяхме в една стая ми казва: "Аз така като те гледам вече си готова за второ", и аз: Ами, да, толкова хубаво беше... ". Прибрах се в новата си стая, изкъпах се и изведнъж бях като труп. Явно с чистата вода се изми и адреналина от вълнението покрай раждането.

Да си кажа честно не съм. Те са от снощи, а аз май си се претоварих. . А и днес ме болят всички мускули - може и да се по разболявам. Не знам защо ама хич не съм паника с тази бременност. Много лежерно го давам.
Гледам за раждане говорите - нямам опит със секцио и силно се надявам да не проимам, но каквото стане. Важното е аз и бебчо да сме добре. Сега се моля раждането да мине като с каката.

amairani , дано не се разболяваш, а да си се уморила повечко просто. Иначе бях срещала, че от нарастващата матка боли така корем - като мускулна треска.
 Мен пък такъв кръст ме боли, изобщо не мога да легна по гръб.Нормално ли е толкова рано? Никога не ме е болял, ама чак се замислям дали е от бременността, или от друго  
karagogova   между другото -отворих темата, голямо смешно е там!

Амани, възможно е да те боли и от бременността. Мен ме болеше кръст в първите седмици. Сега е отшумяло, но към края сигурно пак ще има разни неразположения. Ама няма как - ще търпим. Всичко си заслужава